Определение № 24 от 08.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24 гр. София, 08.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Фикиин

Членове:

Маргаритка Шербанова

Емилия Колева като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600003 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.

Образувано е по жалба на осъдения Ц. Р. К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ „Кремиковци“, Затвора - ***, срещу определение от 11.12.2024 г., постановено по ЧНД № 6022 / 2024 г., по описа на Софийски градски съд. С това определение е оставена без уважение молбата на осъдения за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част на определеното му по НОХД № 2347/2016 г., по описа на СРС, наказание „лишаване от свобода”, за срок от 3 /три/ години, при първоначален „строг” режим, който е 7 месеца и 22 дни.

В жалбата на молителя са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението; за изпълнени от лишения от свобода К. на визираните в закона предпоставки за УПО; за наличие на доказателства за поправянето му.

Моли за отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново, допускащо условното му предсрочно освобождаване.

Софийски апелативен съд, като разгледа доказателствата по делото и изложените в жалбата доводи, прие следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения седмодневен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е преценил фактите - предмет на разглеждане. Изводите му по приложение на материалния 1 закон са правилни и обосновани и следва да бъдат споделени.

С Присъда № 36330/11.02.2019 г., постановена по НОХД № 2347/2016 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 16-ти състав, Ц. Р. К. е осъден за извършено от него престъпление по чл.198, ал.1 от НК, като му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. С Решение № 260073/04.02.2021 г., на СГС, НО, 7-ми състав, наложеното на К. наказание „лишаване от свобода“ е намалено от четири на три години.

С тази присъда, на основание чл.25, ал.1 от НК, на К. е определено за изтърпяване едно общо най-тежко наказание между присъди по НОХД № 22613/2011 г., на СРС, НО, 12-ти състав; по НОХД № 2848/2012 г. на СРС, НО, 20-ти състав; по НОХД № 2836/2012 г. на СРС, НО, 4-ти състав и по НОХД № 2159/2012 г. на СРС, НО, 98-ми състав, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години.

На основание чл.68, ал.1 от НК, съдът е привел в изпълнение определеното общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, като е определил то да се изтърпи при пъвоначален „общ“ режим.

Осъденият Ц. Р. К. е постъпил в пенитенциарното заведение на 06.04.2021 г., като до 22.12.2022 г. е търпял приведеното му в изпълнение наказание "лишаване от свобода" за срок от 2 години, наложено му по НОХД № 22613/2011 г. по описа на PC-София, със зачетен арест – 1 месец и 24 дни. След 22.12.2022 г., лишеният от свобода К. е започнал изтърпява наказание от 3 години „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 2347/2016 г. по описа на РС-София, за деяние по чл.198, ал.1 от НК.

Към 11.12.2024 г., съгласно представената справка от същата дата, осъденият К. е изтърпял фактически – 1 година, 11 месеца и 20 дни; от работа – 4 месеца и 18 дни или всичко - 2 години, 4 месеца и 8 дни. Остават за изтърпяване - 7 месеца и 22 дни. Макар и формално осъденият да е изтърпял фактически повече от половината от наказанието си, което е едно от изискванията на закона, за да се постанови УПО, видно от доказателствата по делото и според настоящата инстанция не е налице другата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на условното предсрочно освобождаване на осъдения К. – наличието на доказателства за поправянето му, респективно – да се е поправил.

Изготвения за Ц. К. доклад във връзка с молбата му за УПО, съдържа данни за непроменени средни стойности на риска – 57 т., с фиксирани множество проблемни зони, по които да се работи - отношение към правонарушението, управление на финансите, начин на живот и обкръжение и умения за мислене. По отношение на проблемната зона „отношение към правонарушението“, в доклада на ИСДВР е подчертано, че К. не приема отговорността за деянието и не разбира мотивите за криминалното си поведение, както и, че не приема присъдата си за справедлива. По отношение проблемната зона „начин на живот и обкръжение“ е охарактеризиран като личност с безразсъдно и рисково поведение, защото извършва противозаконни дейности, подтикнат от приятели, за да спечели тяхното одобрение. Във връзка с уменията му за мислене, в доклада е посочено, че не разпознава проблемите си, което води до липса на способност за разрешаването им, както и, че не 2 осъзнава последствията от собствените си действия.

В доклада е посочено, че рискът от сериозни вреди при евентуалното освобождаване на К. е нисък само за персонала на пенитенциарното заведение и за другите лишени от свобода, докато за обществото и за самия осъден е среден, предвид характера на правонарушението. Това говори за сериозна възможност от ново престъпно деяние, предвид и категоричното отричане от негова страна на вината му за извършеното престъпление, която е и една от определените дефицитни зони, включена в плана за работа с него.

Според становището на администрацията на затвора, предвид това, че не осъзнава в пълна степен вината си, корекционният процес не е напълно завършен.

Вярно е, че К. е награждаван /видно от затворническото му досие/, но също така е и многократно дисциплинарно наказаван.

Не следва да бъде игнориран и факта, че определеният първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, към настоящата дата не е променен в „общ“. Не е прекатегоризирано в затворническо общежитие от зактир тип в открит тип и мястото на престоя му, за да се проследи неговото поведение в по-облекчени условия.

В оставащия срок от 7 месеца и 22 дни от постановяване на обжалваното определение, корекционната работа с К. следва да бъде продължена, като принципът за прогресивната система за изпълнение на наказанието следва да бъде реализиран в пълнота.

Изложеното сочи, че заявеното в молбата поправяне на Ц. Р. К. е само декларативно, като този извод на съда се потвърждава и от становището на ИСДВР, отразено в Доклада от 12.09.2024 г., че осъденият само декларира фиктивна нагласа за законосъобразно изтърпяване на присъдата, както и, че е склонен да поема немотивиран риск и не е в състояние да предвижда негативните последици от собствените си действия, поради което не може да се говори за настъпила трайна позитивна промяна в поведенческия модел на лишения от свобода К.. Затова и извода на първостепенният съд, че не е налице предвидената в закона предпоставка, а именно убедителни доказателства за поправянето на осъдения е правилен.

Предвид тези обстоятелства, не са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения, а следователно и наличието на визираната в чл.70 от НК кумулативна предпоставка – добро поведение на осъдения, с което да е дал доказателства за своето поправяне, мотивиращи съда да постанови определение, с което да уважи молбата му.

При отчитане на другите данни за личността на осъдения не се обоснова извод за трайна промяна и поправяне. В тази насока е и становище на ИСДВР и Началника на Затвора – ***, според които е необходимо социално-възпитателната работа да продължи, съгласно изготвения план на присъдата, с цел финализиране на процеса, насочен към утвърждаването на социално приемливи и законосъобразни норми, поради което и визираните в чл.36, ал.1 от НК цели на наказанието не са постигнати в цялост.

Правилно при това положение, първоинстанционният съд е приел, че не са 3 налице основания за постановяване на условно предсрочно освобождаване спрямо осъдения, защото институтът на условното предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода“, се явява изключение от правилото, че всеки деец следва да търпи изцяло наложеното му наказание и именно в изключителни случаи, когато освен формалното изтичане на половината или на 2/3 от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ деецът е дал убедителни доказателства за поправянето си, които да сочат, че целите на наказанието са изпълнени в цялост чрез поправянето му в пенитенциарното заведение и е възможно същият да бъде условно предсрочно освободен. Процесният случай обаче не е такъв.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира атакуваното определение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.12.2024 г., постановено по ЧНД № 6022/2024 г., по описа на Софийски градски съд, НО, 1-ви състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4