Решение № 3190 от 10.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3190 гр. София, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Теодора Иванова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20221100510164 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 вр. чл. 274 - 279 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението "С.В." АД срещу Постановление за разноски от 01.08.2022 г. по изпълнително дело № 20228510402017 на ЧСИ М.П. рег. № 851 на Камарата на ЧСИ, Район на действие СГС, с което съдебният е намалил размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение от 800 лв. на 400 лв.

Жалбоподателят "С.В." АД счита, че в настоящият случай е налице злоупотреба с право, тъй като при дълг от 300 лв., ЧСИ е начислил 808,91 лв. разноски по изп.дело, както и 226,45 лв. такси по ТТР към ЗЧСИ. На следващо място заявява, че взискателите са свързани лица и не е ясно по какъв начин именно те са конституирани по делото. ЧСИ твърди, че това е във връзка с договор за цесия, но длъжника заявява, че не е уведомяван за извършената цесия. На следващо място заявява, че дружеството е получило още 13 бр. аналогични ПДИ, взискатели по които са отново двете дружества, в различни комбинации, като твърди, че всички те са свързани лица, с един и същи управител и собственик на капитала. По-нататък заявява, че делото не се отличава с фактическата и правна сложност, поради което и адв.възнаграждение в размер на 800 лв. е прекомерно. Искането към съда е разноски да не бъдат начислявани въобще, а в условията на евентуалност 1 същите да бъдат намалени до размер, съответстващ на действителната фактическа и правна сложност на изп.дело. Иска се и съдът да преизчисли таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

Взискателите „С.У.“ ЕООД и „Е.С.П.“ ЕООД са депозирали възражение, с което същата се оспорва като неправилна и неоснователна и молят същата да бъде оставена без уважение по изложените във възражението съображения.

Частният съдебен изпълнител М.П., чийто действия се обжалват, е изложил мотиви съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, които са в смисъл, че разноските се дължат в определения от него размер, поради което не са налице основания за отмяна на обжалваното Постановление.

Жалбата е депозирана в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е и основателна, като съображенията на настоящия състав са следните:

Изпълнително дело № 20228510402017 на ЧСИ М.П. рег. № 851 на Камарата на ЧСИ, Район на действие СГС, е образувано по изпълнителен лист от 05.11.2021 г., издаден въз основа на съдебно решение по гр. д. № 12753/2021 г. на СРС, 174 с-в, с взискатели „С.У.“ ЕООД и „Е.С.П.“ ЕООД и длъжник "С.В." АД за сумата от 300 лв., представляваща адв.възнаграждение на осн. чл. 38 от ЗАдв.

С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е поискал образуване на изпълнително дело и събиране на сумата по изпълнителния лист. Като изпълнителни способи е посочил – запор на движими вещи на длъжника, възбрана на недвижими имоти, собственост на длъжника и запор върху притежавани от длъжника дружествени дялове справка за движими вещи на длъжника и опис на същите. Поискал е и събиране на разноските в изпълнителното производство, вкл. на 800 лв. адв.възнаграждение на осн. чл. 38 от ЗАдв.

Длъжникът "С.В." АД е узнал за размера на претендираното адвокатско възнаграждение, прието за събиране в изпълнителното производство, с получаване на Поканата за доброволно изпълнение на 20.07.2022 г.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Въпросът за разноските се поставя във всяко производство по ГПК, поради което и уредбата му е в част първа "Общи правила"- чл. 79 ГПК, в която е уредено и задължението на длъжника за разноски в изпълнителното производство. Определянето на разноските по изпълнението от съдебния изпълнител не е изпълнително действие, тъй като не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за възмездяване на неоснователно причинени имуществени вреди. Поради това и на длъжника е нормативно признато правото да обжалва акта на съдебния изпълнител за 2 начисляване на такси и разноски по изпълнението, които се определят и събират еднолично от последния /в този смисъл Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V г.о./. Сега възможността на длъжника да обжалва Постановлението на съдебиня изпълнител по разноските е изрично предвидена в чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

По общите правила за възлагане на разноските, както в исковото, така и в изпълнителното производство, заплатените от ищеца / взискателя такси, други разноски и възнаграждение за един адвокат, респ. за юрисконсулт, се заплащат от ответника, съответно от длъжника по изпълнението - чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 79 ал. 1 и 2 от ГПК. По общите правила, посочени по-горе, щом длъжникът е допуснал срещу него да се образува изпълнително дело, той дължи и разноските, свързани с това. Ето защо, при плащане, направено след започване на изпълнителното производство, длъжникът не се освобождава от заплащане на дължимите разноски по изпълнението. А те включват както разноски за адвокатско

/юрисконсултско/ възнаграждение, така и съответните такси по Тарифата за таксите и разноските към закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ). Съгласно чл.79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, при които изпълнителното производство бъде прекратено на някое от основанията по чл. 433 ГПК, с изключение на хипотезата на прекратяване поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство.

В разглеждания случай обжалваният акт на съдебния изпълнител, с който на длъжника са възложени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., следва да бъде отменен като неправилен в ЧАСТТА за горницата над сумата 200 лв.- дължими на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение. Въззивният състав намира, че нормата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, според която за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от НМРАВ, няма да намери приложение, защото в настоящото изпълнително производство, с л е д връчване на Поканата за доброволно изпълнение не са предприемани други действия от процесуалния представител на взискателите за удовлетворяване на паричното вземане, поради което не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.

10, т. 2 от НМРАВ. В изпълнителното дело е депозирана единствено молба за образуването му, която е задължителна предпоставка за предприемане на последващи изпълнителни действия от ЧСИ. Други действия от страна на адвоката с цел удовлетворяване на паричните вземания на взискателите не са предприемани.

Доколкото обаче по искането в жалбата за преизчисляване на дължимата по т.26 от ТТРЗЧСИ такса, в обжалваното Постановление за разноски от 01.08.2022 г. ЧСИ въобще не се е произнесъл по възражението на длъжника за преизчисляване на определената в ПДИ такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, настоящият съдебен състав намира, че не може съдът за първи път да се произнесе в съдебното производство. Това налага делото да бъде 3

ВЪРНАТО на ЧСИ за произнясяне по възражението на длъжника за преизчисляване на определената в ПДИ такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от 01.08.2022 г., и постановяване на отделен акт.

Разноски за производството пред въззивната инстанция не следва да се присъждат, тъй като производството по частната жалба не е образувано във връзка с процесуално поведение на другата страна, поради което и разноските за него не следва да му се възлагат.

Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на "С.В." АД - длъжник по изпълнението, Постановлението за разноските от 01.08.2022 г. по изпълнително дело № 20228510402017 на ЧСИ М.П. рег. № 851 на Камарата на ЧСИ, Район на действие СГС, за горницата над сумата 200 лв. - дължими на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, до 400 лв.

ВРЪЩА изпълнително дело № 20228510402017 на ЧСИ М.П. рег. № 851 на Камарата на ЧСИ, Район на действие СГС, за преизчисляване на дължимата по т. 26 от ТТРЗЧСИ такса.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4