Определение № 750 от 27.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 750 гр. Пловдив, 27.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300500783 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Ти би ай банк“ ЕАД против Разпореждане № 2505/27.01.2023, пост. по ч.гр.д.№ 1159/23, ПдРС, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Я. Й. А. за сумата от 6120,93лв. главница, 2847,67лв. - договорна лихва, 2739,32 лв. обезщетение за забава, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски.

Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт.

Поддържа, че в обжалвания акт липсват мотиви, от които да се изведе направения извод за обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи и нищожност на договора.

Счита не е нормативно въведено изискването в договора за кредит да е посочена методиката на изчисляване на ГПР и посочване на компонентите при изчисляването. Сочи, че това е уредено в ЗПК. Счита и че не е необходимо в заявлението да се посочват извършените плащания, т.к. заявлението се основава на извлечение от сметка, което е редовно от външна страна. Развива и доводи в тази насока, като се позовава и на съдебна практика. Счита, че посочването в обжалвания акт, че в договора за кредит е уговорено заплащане на еднократна такса за оценка на риска и на застраховка, не води до някакъв конкретен извод за недействителност на договора. Още повече, че сключването на застраховка не е било задължително условия за сключване на договора за кредит. Моли съда да отмени разпореждането и да постанови издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, подадената частна жалба, се явява неоснователна.

Обжалва се разпореждане с което е отказано издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК за суми, претендирани по договор за потребителски кредит. Със заявлението е поискано издаване на заповед за изпълнение на сумите 6120,93лв. главница, 2847,67лв. - договорна лихва, 2739,32 лв. обезщетение за забава, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски Представено е извлечение от сметка, в което е описано какво съставляват претендираните 1 суми. Приложено е и копие от договора за потребителски кредит , сключен между страните, както и анекс към него във връзка с възможностите на потребителите по време на обявеното извънредно положение заради COVID19. От същия се установява, че помежду им е сключен договор за кредит №7000405582/12.03.2018г., като кредиторът е предоставил на кредитополучател сумата от 7 500лв., при лихвен процент от 31,84%, като в допълнение е посочено че следва да се заплати и застрахователна премия от 1404лв., bank живот агент, както и еднократна такса за оценка на риска от 1068,48лв. По отношение на последната сума е договорено, че се дължи към деня на подписване на договора за кредит, дължи се от кредитополучателя, а се финансира от кредитора като се включва към дължимите месечни погасителни вноски. Посочено е в договора и че годишния процент на разходите е 46,61%. , като общо дължимата сума е 17 751,08лв.

За да постанови обжалваното разпореждане , заповедният съд е приел, че в представеният договор за потребителски кредит са налице евентуално неравноправни клаузи , доколкото липсва посочване на методика за определяне на ГПР. Освен това е посочено в договора, че се дължи и еднократна такса за оценка на риска, както и сключени застраховки в полза на кредитора. Предвид тези обстоятелства съдът е направил извод за обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договора. Посочил е, че без яснота какво е плащано по договора не може да се определи съществуването на вземане за главница към момента на издаване на заповед за изпълнение. По тези съображения е отказал издаване на заповед за изпълнение.

В заповедното производство съдът е ограничен в проверката, която следва да извърши и преценката на фактите по делото. Съгласно изискванията на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК ако искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на потребителски договор, то задължително се прави и преценка за неравноправни клаузи в същия. Всички останали въпроси и доказването на вече посочените се извършва едва при развитие на исково производство по реда на чл.422 от ГПК.

В случая съдът намира, че от уговорките в представения договор възниква съмнение относно размера на посочения в него ГПР. Така в клаузата за дължимост на такса за оценка на риска е посочено, че същата е дължима от кредитополучателя и ще се издължава с месечните погасителни вноски. Не може да се извърши преценка дали същата сума не е включена при определяне на ГПР. Налице е и уговорка за заплащане на сума по застраховка, за която пък изобщо не може да се направи извод включена ли е към главницата или кредитополучателят я дължи изцяло при подписване на договора. За тази сума също няма информация дали е включена към ГПР или не. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид и т.н.), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая е налице такса, по отношение на която има съмнения относно включването й в ГПР. Доколкото ГПР, посочен в договора в размер близък до максимално допустимия , не може да бъде извършена преценка за съответствие на посоченото в договора с императивната норма на закона. Съгласно чл.19, ал.5 от ЗПК клаузи в договор, които водят до надвишаване на максималния размер на ГПР са нищожни. Тази нищожност обаче следва да бъде установена в един състезателен исков процес. В тази връзка не би могло да се постанови издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми, доколкото липсват данни броя и размера на извършени плащания, не би могло да се изчисли в рамките на заповедното производство евентуално дължимата главница, за да се приложи чл.23 от ЗПК.

Отделно от това, посочената договорна лихва също надвишава трикратния размер на законната лихва, който размер, според обичайната практика, е критерия за съответствие с 2 добрите нрави на договореното.

По изложените съображения съдът намира, че не може да бъде издадена заповед за изпълнение, т.к. от представените документи може да се направи предположение за евентуално неравноправни клаузи в потребителския договор. В този смисъл постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2505/27.01.2023, пост. по ч.гр.д.№ 1159/23, ПдРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3