Решение № 737 от 27.06.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 213/2025
- Вид
- Решение № 737
- Подписан
- 27.06.2025
- В сила
- 02.09.2025
- Състав
- Милена Атанасова Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43, ал.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.124 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.16, ал.1, т.4 · Закон за счетоводството
- чл.74, ал.1 · Закон за счетоводството
- чл.269, ал.3, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 737 гр. Пловдив, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: М. Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от М. Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20255330200213 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №798340-F736047 от 20.11.2024г. на Заместник-директор на ТД на НАП Пловдив, с което на С. Я.
А., ЕГН:**********, на осн. чл.74, ал.1, пр.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложено административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 200 /двеста/ лева за административно нарушение на чл.16, ал.1, т.4 от Закона за счетоводството /ЗСч/.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление /НП/ с искане за неговата отмяна, по изложени в жалбата съображения, като се релевират доводи за приложението на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – юркисконсулт М. М., пледира обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Дружеството „ИЙСТ КОМЕРС 77“ ЕООД, ЕИК201037007 било търговец по смисъла на Търговския закон и предприятие по смисъла на Закона за счетоводството.
Жалбоподателят С. Я. А., в качеството си на управител на „ИЙСТ КОМЕРС 77“ ЕООД, ЕИК201037007 - предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е бил задължен, не е публикувал годишен финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2021г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, като го заяви за вписване и представи за обявяване в законоустановения срок – до 30 септември на следващата година, т.е. до 30.09.2022г. включително.
При извършената служебна проверката било установено, че от страна на търговското дружество не е била подадена годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2021г. в ТД НАП – Пловдив. При проверката било установено, че през 2021г. дружеството е осъществявало дейност.
Констатирано било, че за данъчни периоди от м.01.2021г. до м.12.2021г. били подадени СД по чл.125 от ЗДДС и отчетни регистри към тях по смисъла на чл.124 от ЗДДС, както и че имало отчетен оборот от продажби от регистрирани по ЗДДС лица към „ИЙСТ КОМЕРС 77“ ЕООД, ЕИК201037007 /приложени като справки/. При проверката било установено, че е била осъществявана търговска дейност през отчетния период и А. е бил длъжен да публикува годишния финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2021г. в Търговския регистър при Агенция по вписванията в законоустановения срок.
Към датата на съставяне на АУАН ГФО на дружеството за 2021г. не е бил заявен за вписване и не е бил представяне за обявяване в Търговския регистър към Агенция по вписванията.
За горното обстоятелство НАП била уведомена на 17.07.2023г. от Агенция по вписванията с писмо вх.№12-00-191/17.07.2023г. на ЦУ на НАП, която информация била получена в ТД НАП – Пловдив с писмо с вх.№04-011670/23.08.2023г.
За извършеното нарушение на С. Я. А. бил съставен АУАН 2
№F736047/28.09.2023г., в отсъствие на нарушителя, по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, тъй като след изпратена чрез лицензиран пощенски оператор покана с Изх.№70-00-8955-789/08.09.2023г., която не е била получена и покана №94-007431-391/12.09.2023г., която не е била получена, видно от приложените обратни разписки, същият не се е явил за съставянето на АУАН в указания срок.
След съставяне на АУАН били предприети действия за връчването му на нарушителя А.. Изпратени били покани с Изх.№70-00-10566-36/25.10.2023г., с Изх.№94-00-8765-32/26.10.2023г., които не били получени, видно от приложените обратни разписки. Извършени били и посещения на адреса на управление и постоянния адрес на представляващия, видно от протоколи №1600000890/15.01.2024г., №1600003674/31.01.2024г.
На основание чл.43, ал.6 от ЗАНН административнонаказателното производство било спряно, като това било отбелязано върху оригинала на АУАН.
Когато актът бил предявен на 14.11.2024г. на нарушителя производството било възобновено от същата дата, също отбелязано с подпис и печат върху акта. А. се запознал с предявения му АУАН и го подписал без възражения.
Жалбоподателят депозирал писмени възражения срещу АУАН в срока по чл.44 от ЗАНН.
Наказващият орган счел възражението за неоснователно и на 20.11.2024г. било издадено обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства – показанията на свидетеля Б. Й. Г., които съдът кредитира като обективни, логични, непротиворечиви и съответни на писмените доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
3
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 и чл.43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Описанието на нарушението е пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят е разбрал за какво деяние е ангажирана отговорността му.
Актът е съставен от компетентно лице видно от представената оправомощителна заповед и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Не е ограничено правото на нарушителя по чл.44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него, тъй като АУАН е връчен на 14.11.2024 г. на представителя на дружеството. Актът е съставен в отсъствието на нарушителя на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН в първата хипотеза - когато нарушителят е известен, но не може да се намери.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност видно от оправомощителната заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези /време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено/.
Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира за необходимо да направи следното отбелязване:
Срокът за издаване на НП тече от съставянето на АУАН. Той може да бъде спрян на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН, когато АУАН е съставен в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН и нарушителят не може да бъде намерен след щателно издирване, за да му бъде връчен. Следователно предпоставките за спиране на административнонаказателното производство на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН са три: АУАН да е съставен в отсъствието на нарушителя, да е извършено щателно издирване на последния и той да не е намерен. В закона не се съдържа легална дефиниция на понятието “щателно издирване”, поради което на основание чл.84 от ЗАНН следва да се приложи даденото в константната и непротиворечива съдебна практика на ВС и на ВКС тълкуване 4 на понятието във връзка с чл.269, ал.3, т.2 от НПК. “Щателно издирване” представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, като тази активност следва да се осъществява продължителен период от време. В конкретния случай по преписката е наличен категоричен доказателствен масив за извършено щателно издирване. След като е бил съставен АУАН в отсъствие на нарушителя, поради това, че е търсен, но не е намерен, същият е изпратен за връчване на нарушителя. Представени са множество доказателства – покани и обратни разписки за това, че той е бил търсен, за да бъде поканен за съставяне на АУАН, включително и за други актове, но не е бил намерен. По делото са налични и протоколи, обективиращи действията на контролните органи, във връзка с връчване както на съставения АУАН, така и на други актове - като търсенето е от различни дати, в различни часови диапазон и на различни адреси. Не е намерено нито дружеството, нито управителят му или пък упълномощено лице за връчване. При това положение е било изготвено становище от актосъставителя - свид. Г. и на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН административнонаказателното производство било спряно, който факт е бил отбелязан с подпис и печат. Спирането на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН е правомерно, което мотивира извод, че е спрял да тече и срокът по смисъла на чл.34, ал.3 от ЗАНН. След възобновяването на производството, НП е издадено в съответствие и с разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН – при безспорно установяване самоличността на нарушителя, неговата вина, както и извършеното нарушение. Така атакуваното НП е издадено на 20.11.2024г. преди да е изтекъл преклузивният 6-месечния срок, считано от издаването на АУАН. В този смисъл е актуалната съдебна практика на контролиращата инстанция - Решение №11218 от 19.12.2024г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д.
№2114/2024г., Решение № 2402 от 21.12.2023г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д.
№ 2333/2023г.
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършеното от жалбоподателя административно нарушение на чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч. и осъществен състава на чл.74, ал.1 от ЗСч. Същият, в качеството си на управител на „ИЙСТ КОМЕРС 77“ ЕООД, ЕИК201037007 - предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския 5 закон, като е бил задължен, не е публикувал годишен финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2021г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, като го заяви за вписване и представи за обявяване в законоустановения срок – до 30 септември на следващата година, т.е. до 30.09.2022г. Не се представиха доказателства, които да оборят установеното неизпълнение на задължението, още повече, че последното не се оспорва по същество.
Правилно е била приета за дата на нарушението - 01.10.2022г., предвид, че това е първият ден, следващ 30 септември 2022г., който от своя страна е последният ден, в който е могло дружеството да изпълни задължението си.
Настоящият случай не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Действително в случая нарушението е такова на формално извършване и за него не се иска настъпването на вредни последици Така констатираното нарушение обаче не се възприема от съда като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушенията от този вид. Напротив, жалбоподателят и към настоящия момент не е заявил ГФО за 2021г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията - Пловдив, въпреки знанието, че му е съставен АУАН.
Необходимо е да се отбележи и значението на охраняваните с нормите на ЗСч обществени отношения, които в случая са били накърнени от жалбоподателя.
В тази връзка целта на Търговския регистър е публичност на търговците, която ще даде правна сигурност в оборота, за да може всеки да направи справка за обстоятелства от значение за гражданския оборот и правния живот.