Решение № 118 от 29.07.2024, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. В, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М.

В.Р.Г. при участието на секретаря Н.Ц.К. като разгледа докладваното от В.Р.Г. Въззивно гражданско дело № 20241300500162 по описа за 2024 година

Делото е образувано по въззивна жалба на адв. Е. С., процесуален представител на Р. М. Г., против Решение № 46/18.01.2024 г. по гр.д № 204/2022 г по описа на РС- В.

В жалбата се посочва, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Счита, че от събраните доказателства не може да се направи извод, че майката на ищеца се е отказала от наследство. Прави анализ на доказателството събрано пред районния съд. Посочва, че необосновано Районен съд – В е приел, че процесното жилище е било само собственост на неговия дядо.

Посочва, също така, че той също се явява наследник по съребрена линия, заедно с ищците В. П. С. и З. П. М., по отношение на наследодателя – Р. В.

Счита, че Решението на Районен съд – В е постановено в нарушение на нормите на чл. 49 от ЗН. Посочва, че съдът е нарушил принципът на диспозитивното начало, като не му е оказал да представи доказателства за 1 сключен брак на родителите му. Твърди, че съдът не е обсъдил показанията на свидетелите в нотариалното производство, както и че не са обсъдени фактите по собствеността на имота, както и че неговия братовчед живял в стопанската сграда. Моли да и се присъдят разноски.

Представя и моли да се приеме като доказателство удостоверение за брак, сключен между А. М. и Ф.П. – негови родители.

По делото е постъпил писмен отговор от ответните страни В. П. С. и З.

П. М., чрез упълномощен с пълномощно адвокат Р. Р., с който се моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд и оспорва подадената жалба.

Посочва, че ответникът в производството пред контролирания съд не е доказал правото си на собственост на придобивно давностно владение.

Посочва, че във въззивната жалба са наведени възражения и оспорвания, които са преклудирани, като същите са във връзка с отказа за наследство на майката на ответника. Оспорва представеното доказателство за сключен брак, като посочва че не попада в някоя от хипотезите на закона. Твърди, че по делото не са се доказали всички елементи на фактическия състав на давностното владение.

В съдебно заседание въззивникът – Р. Г., чрез адв. С. поддържа депозираната жалба и моли да се отмени първоинстанционното решение. Представя удостоверение за граждански брак на бабата и дядото на въззивника. В писмена защита преповтаря доводите изведени във въззивната жалба.

В съдебно заседание въззиваемата страна – В. С. и З. М., чрез адвокат Р. Р., оспорва депозираната жалба, изразява несъгласие да се приеме новото доказателство. Посочва, че не са се доказали основанията за придобиване на правото на собственост, чрез давностно владение. В писмена защита обосновава правния ищец на клиентите й, прави анализ на доказателствата.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и 2 възраженията на страните. Вън от това, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд.

Окръжен съд - В, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице и процесуални нарушения, първоинстанционното решение е допустимо. като счита че

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районен съд доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде частично отменено, а предявеният от ищците иск да бъде отхвърлен частично, поради следните причини:

Районен съд – В е сезиран с отрицателно установителен иск, с който ищците В. С. и З. М. молят да се признае за установено, че ответникът Р. М. Г.

НЕ Е собственик на дворно място в с. В. общ. Ново село, обл. В, цялото с площ от 925кв.м., съставляващо Поземлен имот – 627, урегулиран в УПИ V627 в кв. 44 по действащия и утвърден със Заповед № 763/07.05.1971г. ЗРП на с. В., ведно с построените в него – двуетажна масивна сграда със застроена 3 площ 87 кв.м., РЗП 174 кв.м. и двуетажна масивна стопанска сграда със застроена площ от 71 кв.м. – РЗП 142 кв.м., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ишците извеждат правния си интерес от това, че Р. Г. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост – чрез наследство и давностно владение. В производството по първоинстанционното дело са ангажирани, като доказателства от ищеца – Скица за спорния имот, удостоверение за наследници на А. Й. М., Заявление за отказ на В. П. от наследството на нейния баща А. М., данъчна оценка на имота. От страна на ответника са представени Удостоверение за гражданско състояние на А. Й. М., удостоверение за наследници на Ф.К. М.а – съпруга на А. Й. М.. Разпитани са и свидетели посочени от двете страни. Приложено е нотариалното производство, по което е издадено спорния констативен нотариален акт.

От събраните по делото доказателства безспорно се доказа ,че спорния по делото имот е съсобственост на А. Й. М. и Н. Й. М., които са братя. А. Й.

М. е бил женен за Ф.К. М.а. А. М. и Ф. М.а имат две деца – В. П. и Г. М.а.

Тяхната дъщеря В. П. е направила отказ от наследството си на покойния си баща. Нейният син ( и наследник) е Р. М. Г., който е ответник в производството пред Районен съд - В.

Другата дъщеря Г. М.а има един син ( и единствен неин наследник) – Р.

И В.

След смъртта на Р. И В.на 03.02.2021 г. – неговите наследници се явяват неговите братовчеди по бащина линия

В. С. и З. М. (ищци в първоинстанционното производство) и братовчед му по майчина линия - Р. М.

Г. (ответник в първоинстанционното производство). Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен и категоричен начин от приложените доказателства от двете страни, а именно – удостоверение за наследници на починалите А. Й. М. и Ф. М.а.

От разпитаните в хода на производството свидетели е установено, че ответникът Р. Г. (който е син на В. П. и внук на А. и Ф.), не е владял имота в срок с продължителност 10 години.

Съгласно Тълкувателно Решение № 8/2012 от 27.11.2013г. на ОСГТК на ВКС-Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание 4 или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права.

Всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича.

Пак в същото тълкувателно решение ( а и в Тълкувателно Решение № 3/2021 от 25.10.2022 г. на ОСГК на ВКС) е посочено, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството по делото се прекратява.

По всяко време на делото съдът е длъжен да следи за правния интерес от предявения иск, какъвто случая е налице, с оглед на това, че ищците са наследници на покойния А. Й. М., чийто съсобствен имот е спорен за настоящия процес.

Съгласно Тълкувателно Решение № 11/2012 от 21.03.2013г. на ОСГК на ВКС-Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. Именно поради тази причина се явява неоснователен и наведения довод от процесуалния представител на въззивника, че съдът не е обсъдил показанията на свидетелите в охранителното производство.

При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.

Оспорването може да се изразява, както в доказване на свои права, 5 противопоставими на тези на титуляря на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярят не е бил или е престанал да бъде собственик. Това оспорване не се развива по правилата на чл. 193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него право.

При наличието на обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, то оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право.

В настоящия случай, по безспорен и категоричен начин се установи, че ответникът не е собственик на спорния имот въз основа на давностно владение, поради което първоинстанцинното решение следва да се потвърди в тази му част.

По отношение на другото придобивно основание – наследство, посочено в констативния нотариален акт, по делото не се събраха доказателства, които да отрекат този факт. Даже напротив чрез посочените по горе доказателства, по безспорен и категоричен начин се установи, че братовчедите на Р. В.се явяват негови наследници.

Съдът, следва да подчертае на страните, с оглед спазване на принципите на гражданския процес, а именно диспозитивното начало, служебното начало, състезателното начало, както и принципа за равенството на страните, че настоящият спор, така както е заведен от ищците ( с исковата молба) и отговорен от ответниците ( с отговора на исковата молба), а и от приложените доказателства, се свежда само и единствено до установеното в констативния нотариален акт обстоятелства по отношение на правото на собственост. Съдът следва да подчертае и на страните, че същите притежават самостоятелни права, които биха могли да защитават в един нов самостоятелен процес.

По отношение на другите наведени възражения за липсата на доказателства за вписването на отказа от наследство на В. М.а, настоящия съдебен състав намира същото за ирелевантно, предвид описаните наследствени права по горе.