Протокол № 315 от 17.07.2023, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 191/2023
- Вид
- Протокол № 315
- Подписан
- 17.07.2023
- В сила
- 17.07.2023
- Състав
- Росица Николова Кокудева, Петранка Райчева Прахова, Зоя Стоилова Шопова
Цитирани разпоредби
- чл.229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.631, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12, б."а" · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
ПРОТОКОЛ
№ 315 гр. Смолян, 14.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Росица Н. Кокудева
Членове:
Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20235400500191 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Жалбоподателят ГД "Гранична полиция“ към МВР, редовно призован, се представлява от юриск.М.Х..
Въззиваемият К. Ф. А., редовно призован, не се явява, вместо него адв. О., надлежно упълномощена.
Юриск. Христова – Моля да бъде даден ход на делото.
Адв. О. – Моля да бъде даден ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки, следва да бъде даден ход на делото и затова
О п р е д е л и:
Дава ход на делото.
Юриск. Христова – Нямам други искания.
Адв. О. – Нямам други искания.
Съдът намира, че настоящето дело следва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, във връзка с чл.631, ал.1 от ГПК, по следните съображения:
1
По в.гр.д.№193/2023 г. по описа на С. окръжен съд е отправено до Съда на Европейския съюз преюдициално запитване по следните въпроси:
1.Разпоредбите на чл.12, б.“а“ и §8 от Директива 2003/88/ЕО, както и чл.20 и 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз, следва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба /в случая чл.187 от ЗМВР/ която, като не позволява пократката продължителност на нощния труд спрямо дневния труд по общия ред, важащ за работниците в частния сектор, да се прилага и за работниците в публичния сектор като полицаите и пожарникарите, работещи на смени и полагащи нощен труд /държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи/, довежда до следната разлика в третирането, без тази разлика да е свързана с допустима от законодателството цел, а именно:
Една група работници в публичния сектор, натоварени с особено важните задачи по охрана на обществения ред и защита на населението /в случая полицаите и пожарникарите по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи, работещи на смени и полагащи нощен труд/, са поставени в по-неблагоприятно положение: а. както спрямо друга група работници в същия публичен сектор, натоварени със същите задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, които обаче не полагат нощен труд на смени /в случая останалите държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи/, но се ползват от същите придобивки /напр. допълнително възнаграждение за прослужено време, по-дълъг платен годишен отпуск, по-ранно пенсиониране, повисоки обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение и други/, от които се ползват и полагащите нощен труд на смени полицаи и пожарникари; б. така и спрямо работници от частния сектор, които работят на 2 смени и полагат нощен труд, без да ползват същите придобивки, но по причина, че не са натоварени със същите особени важни задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, заради които задачи тези придобивки са предоставени на една цяла група работници от публичния сектор /всички държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи/ ?
2. Разпоредбите на чл.12, б.“а“ и §8 от Директива 2003/88/ЕО, както и чл.20 и 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз следва ли да се тълкуват в смисъл, че не позволяват прилагане на задължителна национална съдебна практика /каквато в случая е Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданската колегия/, ако това прилагане би довело до резултат, несъвместим с правото на Съюза, а именно: описаното в І-ви въпрос неравенство в третирането, което неравенство не е основано на обективен и разумен критерий, тоест не е свързано с допустима от закона цел и не е съразмерно на тази цел?
По това преюдициално запитване е образувано на 13.07.2023 г. дело пред Съда на Европейски съюз с № С-435/23 г. Произнасянето по това дело на СЕС има значение за настоящия спор, предвид и това, че решението на СЕС е задължително за съдилищата на основание чл.633 от ГПК.
По изложените съображения С.ят окръжен съд
О п р е д е л и:
Спира производството по в.гр.д.№191/2023 г. по описа на С. окръжен съд на основание чл.229, ал.1 т.4 от ГПК във връзка 631 от ГПК до приключване на дело С-435/23 г.на Съда на Европейския съюз.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок, считано от днес пред ПАС.
3
Протоколът написан в с.з..
Заседанието закрито в 11.15 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4