Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 241 от 20.05.2024, Районен съд - Дупница

Съд
Районен съд - Дупница
Дело
Гражданско дело 131/2024
Вид
Решение № 241
Подписан
20.05.2024
В сила
10.06.2024
Състав
Иван Божиков Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Дупница, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Б. Димитров при участието на секретаря Райна Г. Боянова като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело № 20241510100131 по описа за 2024 година

В. Е. Б., ЕГН **********, Р. Р. Б. - С., ЕГН **********, и К. Р. Б., ЕГН **********, чрез адвокат М. Ч., със съдебен адрес за призоваване: гр. ***, са предявили срещу „Фронтекс интернешънъл" ЕАД, ЕИК 200644029, иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.439, ал.1 от ГПК. Искането е за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците не дължат сумите, претендирани по изпълнително дело № 20227420401002/2022 г. на ЧСИ В.А. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 19.05.2011 г. по ч.гр.д. № 1230/2011 г. по описа на PC – Дупница, както следва: К. Р. Б., ЕГН ********** не дължи сумата 3 773 лв. /три хиляди седемстотин седемдесет и три лева/ - главница и 808, 81 лв. /осемстотин и осем лева и осемдесет и една стотинки/ - неизплатена част от договорна лихва за периода от 15.09.2009 г. до 12.04.2011 г., а В. Е. Б., ЕГН ********** и Р. Р. Б. - С., ЕГН ********** не дължат всяка от тях по 1/3 от сумата 3 773 лв. /три хиляди седемстотин седемдесет и три лева/ главница и 808, 81 лв. /осемстотин и осем лева и осемдесет и една стотинки/ - неизплатена част от договорна лихва за периода от 15.09.2009 г. до 12.04.2011 г. Претендират се и направените по делото разноски.

Ищците твърдят, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на 19.05.2011 г. от PC Дупница по ч.гр.д. № 1230/2011 г. в полза на „Райфайзенбанк България" ЕАД, срещу тях е образувано на 12.12.2022 г. изпълнително дело № 1002/2022 г. по описа на ЧСИ В. А. с район на действие ОС – Кюстендил. Съгласно изпълнителния лист техният общ наследодател Р. К.ов Б. и К. Р. Б. са осъдени да заплатят на кредитора „РАЙФАЙЗЕНБАНК /България/" ЕАД с ЕИК 831558413 сумите: 3773 лева - главница, 982, 43 лева - договорна лихва за периода от 15.09.2009 г. до 12.04.2011 г., наказателна лихва за забава - 57, 42 лв. за периода от 15.09.2009 г. до 09.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 19.05.2011 година до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 100, 26 лева - държавна такса.

1

Въз основа на същия изпълнителен лист на 31.05.2011 г. е образувано друго изпълнително дело - № 20117440400158/2011 г. на ЧСИ М.Д., което е прекратено на 10.08.2022 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Последното изпълнително действие за събиране на вземанията по изпълнителния лист е извършено плащане на 19.06.2013 г. От тази дата тече нов петгодишен срок, изтекъл през 2018 г., с което вземанията са погасени по давност. Изпълнително дело № 20227420401002/2022 г. на ЧСИ В.А. е образувано след тази дата, т.е. след изтичане на давностния срок. Ищците считат, че не дължат описаните суми поради изтекла погасителна давност.

В постъпилия писмен отговор се сочи, че по изпълнителния лист остават неизплатени и са дължими: 3 773 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното й изплащане; 808, 81 лева — неизплатената част от договорна лихва, за периода от 15.09.2009 г. до 12.04.2011 г. За тези суми петгодишната погасителна давност не е изтекла, тъй като многократно е прекъсвана от действия на кредитора за принудително изпълнение:

По изп. д. № 158/2011 г. по описа на ЧСИ М.Д.:

31.05.2011 г. — молба за образуване на изпълнително производство с конкретно посочени изпълнителни способи;

15.08.2012 г. — наложен запор върху трудово възнаграждение;

11.10.2012 г. - 19.06.2013г. - постъпващи суми по делото;

18.08.2015 г. - наложен запор върху трудово възнаграждение; 22.12.2017 г. - запор на банкова сметка;

11.01.2018 г. - запор върху МПС;

28.10.2019 г. — молба за извършване на изпълнителни действия; 20.01.2020 г. — молба за извършване на изпълнителни действия;

По изп. д. № 1002/2022г. по описа на ЧСИ В.А.:

12.12.2022 г. - молба за образуване на изпълнително производство с конкретно посочени изпълнителни способи;

06.07.2023 г. — наложен запор върху МПС;

08.08.2023 г. - наложен запор върху дружествени дялове;

22.02.2024 г. - молба за извършване на изпълнителни действия.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

С доклада по делото е прието за безспорно между страните, че с изпълнителен лист, издаден на 19.05.2011 г. от PC - Дупница по ч.гр.д. № 1230/2011 г. в полза на „Райфайзенбанк България" ЕАД, Р. К.ов Б. и К. Р. Б. са осъдени да заплатят на кредитора „Райфайзенбанк /България/" ЕАД, ЕИК 831558413, сумите: 3 773 лева - главница, 982, 43 лева - договорна лихва за периода от 15.09.2009 г. до 12.04.2011 г., наказателна лихва за забава - 257, 42 лв. за периода от 15.09.2009 г. до 09.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 10.05.2011 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 100, 26 лева - държавна такса; въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 20117440400158/2011 г. на ЧСИ М.Д., прекратено на 10.08.2022 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, и изпълнително дело № 20227420401002/2022 г. на ЧСИ В.А..

Не е спорно и се установява от представената по изпълнително дело № 20117440400158/2011 г. на ЧСИ М.Д. заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, че посоченият изпълнителен лист е издаден за вземания, произтичащи от отпуснат на Р. К.ов Б. кредит по договор от 21.03.2006 г., по който солидарен длъжник е К. Р. Б.; с представения 2 рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 07.12.2016 г. и сключен въз основа на него договор от 26.02.2019 г. тези вземания са придобити от „Фронтекс интернешънъл" ЕАД.

С приложената молба, по която е образувано изпълнително дело № 20117440400158/2011 г. на ЧСИ М.Д. /л.36/ „Райфайзенбанк /България/" ЕАД е възложило на съдебния изпълнител всички действия по чл.18 от ЗЧСИ, т.е. включително и да определя начина на изпълнението. Видно от връчените на 08.06.2011 г. на Р. К.ов Б. и К. Р. Б. покани за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20117440400158/2011 г. на ЧСИ М.Д.

/л.65-66/, К. Р. Б. е уведомен за наложен запор върху трудовото му възнаграждение /запорното съобщение е връчено на 15.08.2012 г./. На 28.06.2011 г. страните по изпълнителното дело постигнали споразумение за разсрочено плащане на дължимите суми.

Представени са преводни нареждания за извършени плащания в периода 10.10.2012 г. 18.06.2013 г. На 18.08.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Р. К.ов Б.

/л.113/. На 11.01.2018 г. /л.146/ е наложен запор върху МПС, собственост на Р. К.ов Б.. С молба от 28.10.2019 г. /л.165/ взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение и върху банковите сметки на длъжниците, както и опис на движими вещи, собственост на длъжниците. С молба от 20.01.2020 г. /л.166/ взискателят е възложил на съдебния изпълнител всички действия по чл.18 от ЗЧСИ.

На 10.08.2022 г. делото е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК Видно от молбата, по която на 12.12.2022 г. е образувано изпълнително дело № 20227420401002/2022 г. на ЧСИ В.А. /л.197/, с нея ответното дружество е възложило на съдебния изпълнител всички действия по чл.18 от ЗЧСИ, т.е. включително и да определя начина на изпълнението. На 30.06.2023 г. на длъжниците са връчени съобщения за насрочен опис на техните движими вещи и за наложен запор върху трудовото възнаграждение на Р. Б. и на В. Б.; на 06.07.2023 г. е наложен запор върху МПС, собственост на К. Б.; на 08.08.2023 г. е изпратено съобщение за наложен запор върху дружествени дялове от търговско дружество, притежавани от К. Б..

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК вр. с чл.439, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.439, ал.1 от ГПК длъжникът разполага с възможност да оспорва изпълнението с иск в случай на новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, какъвто факт е погасителната давност. Предвид изложените в исковата молба обстоятелства - насоченото принудително изпълнение към имущество на ищците, за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск за съдебно установяване недължимостта на вземането на ответната страна, поради което искът е допустим.

При отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер, а в тежест на ищеца е да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника.

От представените писмени доказателства се установи, че ответното дружество е придобило с договор за цесия от 26.02.2019 г. вземането на „Райфайзенбанк България" ЕАД срещу Р. К.ов Б. и К. Р. Б. по договор за кредит от 21.03.2006 г., включващо понастоящем: 3 773 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на 3 заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното й изплащане;

808, 81 лева — неизплатената част от договорна лихва, за периода от 15.09.2009 г. до 12.04.2011 г.

При договора за заем /кредит/ е налице неделимо плащане. Договореното връщане на заема /кредита/ на погасителни вноски /включително анюитетни/ на определени дати представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части.

Това обаче не превръща договора в такъв за периодични платежи по смисъла на чл.111, б.

«в» ЗЗД. Следователно приложима е 5-годишната давност съгласно чл.110 ЗЗД.

Съгласно чл.114 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Не са изложени обстоятелства относно срока на договора за кредит, като с оглед на посоченото в изпълнителния лист по ч.гр.д. № 1230/2011 г. изпадане в забава за заплащане на погасителна вноска на 15.09.2009 г. /от тази дата е начислена наказателна лихва/ до датата на издаване на изпълнителния лист – 19.05.2011 г. петгодишната погасителна давност не е изтекла.

С издаването на 19.05.2011 г. на изпълнителен лист за вземането давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност.

С образуването на 31.05.2011 г. на изп. дело 20117440400158/2011 г. на ЧСИ М.Д. давността е прекъсната и е спряла да тече по време на изпълнителното производство, съгласно ППВС №3/1980 г. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК, погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК /с т.10 от което ППВС №3/1980 г. е обявено за изгубило сила/. Следователно от 31.05.2011 г. до 26.06.2015 г. погасителната давност е спряла да тече.

След 26.06.2015 г. е приложимо новото тълкуване, дадено от ВКС - съгласно чл.116, б. «в» ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, като в хода на изпълнителното производство давността не спира, а се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ /т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК/.

Прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 от ЗЧСИ): налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан.