Решение № 471 от 20.11.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 471 гр. ХАСКОВО, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ДИМИТРОВА-ШАЛАМАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Гражданско дело № 20245600100419 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от М.

М. Д. от гр. ***, с която е предявил обективно съединени искове с правно основание чл.240 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 74 840 лв., представляваща част от неизпълненото й задължение за връщане на дадената й в заем сума от 100 000 лв., получени, както следва: 35 000 лв. – на 07.02.2018 г. и 65 000 лв. – на 17.02.2018 г. и с правно основание чл.86 от ЗЗД – за заплащане на следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 30.08.2022 г. – датата на предявяване на искова молба, предмет на разглеждане по гр.д. № 2640/2022 г. по описа на РС Хасково, до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът твърди,че с ответницата се познават отдавна, били в много добри отношения и си помагали взаимно. В периода 2015 – 2016 г. ответницата няколкократно искала от него и от съпругата му да й услужат с пари, т.като имала финансови затруднения.

В началото на 2018 г. ответницата поискала да й дадат в заем сумата от 30 000 лв. до 40 000 лв., които трябвало да върне на С.С. в най-кратки срокове поради наложените й запори на банковите сметки и възбрани от ЧСИ.

За да й осигури исканите пари ищецът изтеглил на 07.02.2018 г. от Банка 1

„ДСК“ потребителски кредит в размер на 35 000 лв., които средства същия ден предоставил на ответницата в присъствието на М. Д.а и З.Ч.. На 17.02.2018 г. й предоставил и сумата от 65 000 лв., от които 20 000 лв. представлявали лични спестявания и 45 000 лв. му били предоставени безвъзмездно от неговия баща. Т.като дадените в заем средства били в голям размер в края на м. ноември я помолил да му подпише разписка за получените суми, каквато до момента не била съставена. Ответницата направила такава разписка, в която била посочен и начинът на връщане на заетите средства.

До настоящия момент ответницата Х. Ч. върнала сумата от 20 160 лв. от общо дължимата сума от 100 000 лв. Остатъкът от задължението от 79 840 лв. не било погасено.

Твърди,че с влязло в сила решение № 325/23.04.2024 г. на РС Хасково, постановено по гр.д. № 2640/2022 г., ответницата е осъдена да му заплати пет хиляди лева, представляваща част от неизпълненото й задължение за връщане на дадените й в заем 100 000 лв., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. В това производство било безспорно установено,че на посочените дати ответницата Ч. е получила сумите 35 000 лв. и 65 000 лв. След влизане в сила на решението ответницата му заплатила сумата от 5 000 лв. Към момента неплатеният остатък възлизал на 74 840 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 74 840 лв., представляваща част от неизпълненото й задължение за връщане на дадената й в заем сума от 100 000 лв., получени, както следва: 35 000 лв. – на 07.02.2018 г. и 65 000 лв. – на 17.02.2018 г. и с правно основание чл.86 от ЗЗД – за заплащане на следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 30.08.2022 г. – датата на предявяване на искова молба, предмет на разглеждане по гр.д. № 2640/2022 г. по описа на РС Хасково, до окончателното изплащане на сумата. Моли да бъдат присъдени направените в производството разноски.

В срок е депозиран писмен отговор, с който оспорва предявеният иск за заплащане на претендираните суми. Твърди,че никога не е получавала от ищеца в заем сумата от 100 000 лв. Представената по делото разписка била подписана от нея под страх и заплаха. Твърди,че е получила в заем сумата от 2

20 000 лв. и че до м.август 2020 г. е върнала на ответника сумата над 40 000 лв., поради което счита,че заемната сума е изцяло платена. Твърди,че вземането на ищеца е погасено по давност, т.като в края на м. ноември 2018 г. получила покана от него за връщана на дадената й в заем сума и предвиденият в закона петгодишен срок е изтекъл в края на м. декември 2023 г. Възразява относно началния момент, от който ищеца може да претендира лихва за забава, като счита,че това следва да е от подаване на исковата молба в ОС Хасково на 21.05.2024 г. Образуваното гр.д. № 2640/2022 г. по описа на РС Хасково касаело друга искова претенция.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. М. поддържа предявените искове. Оспорва възражението,че задължението е платено.

Оспорва възражението на ответника,че задължението е погасено по давност.

Твърди,че уговореният срок за връщане на дадените в заем суми е 01.05.2020 г., а искът е предявен пред ОС Хасково на 21.05.2024 г., поради което същият не е погасен по давност. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си адв. Райчев оспорва предявените искове. Поддържа подадения писмен отговор. Навежда доводи за приложимост на разпоредбите на ЗПК, т.като ищецът извършвал кредитиране по занятие. Твърди,че между страните няма спор,че е сключен договор за заем в размер на 35 000 лв., но този заем бил изцяло изплатен.

Поддържа направеното възражение за погасяване по давност на задължението.

Моли да бъдат отхвърлени предявените искове и присъдени направените по делото разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 325 от 23.04.2024 г., постановено по гр.д. № 2640 по описа на съда за 2022 г. Х. О. Ч. е осъдена да заплати на М. М. Д. сумата от 5000 лв., представляваща част от неизпълнено задължение на Х. О. Ч. за връщане на даден от М. М. Д. заем в общ размер на 100 000 лв., както следва 35 000 лв., получени на 07.02.2018 г. и 65 000 лв., получени на 17.02.2018 г., ведно със следващата се законна лихва върху главницата, считано от датата на 3 предявяване на иска – 30.08.2022 г. до окончателното й изплащане. Решението е влязло в сила на 10.05.2024.

Съгласно ТР № 3/2016 от 22.04.2019 г., постановено по т.д. № 3/2016 г., т.2, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на присъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. С оглед на това в производството по настоящото дело следва да се приеме безспорно установено,че между страните са сключени два договор за заем на 07.02.2018 г. за сумата от 35 000 лв. и на 17.02.2018 г. за сумата от 65 000 лв., в общ размер на 100 000 лв., условията, при които са сключени, срок на погасяване и др.

Няма спор между страните ,че до момента ответникът Х. Ч. е заплатила на ищеца сумата от 20 160 лв., от които 6160 лв. по заема от 07.02.2018 г. и 14 000 лв. по заема от 17.02.2018 г. Неплатеният размер по първия заем възлиза на 28 840 лв., а по втория – 51 000 лв. или общо по двата заема в размер на 79 840 лв.

Спорен е въпросът дали това задължение е погасено чрез плащане или чрез погасяването му по давност, които възражения не са преклудирани, т.като е допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин - ТР № 3/2016 от 22.04.2019 г., постановено по т.д. № 3/2016 г.

Неоснователно е възражението за приложимост на разпоредбите на ЗПК в отношенията между страните. В производството по делото не се установи,че ищецът извършва кредитиране по занятие. Между страните са сключени два договора за заем, при които са приложими разпоредбите на ЗЗД. Дори в полза на ищцата да се приеме,че са приложими разпоредбите на ЗПК и се приеме,че не отговарят на изискванията на чл.11 ал.1 от ЗПК, което е основание да бъдат обявени за недействителни, то съгласно чл.23 от ЗПК длъжникът дължи връщане на чистата стойност по кредита. Т.е дори да се приеме приложимост на цитираните разпоредби, то ответницата следва да върне чистата сума по двата кредита, а това е именно 28 840 лв. по договора за заем на сумата от 35 000 лв., сключен на 07.02.2018 г. и 51 000 лв. – по договора за заем на сумата от 65 000 лв., сключен на 17.02.2018 г. или общо в размер на 79 840 лв.

4

Исковата претенция е в размер на 74 850 лв., като са приспаднати присъдените с Решение № 325 от 23.04.2024 г.на РС Хасково, постановено по гр.д. № 2640 по описа на съда за 2022 г. 5000 лв., предявени като частичен иск за заплащане на цялата сума от 79 840 лв. По делото не се установи по договорите за заем да е договорено плащането на лихва. Действително в представената и приета като доказателство по делото разписка, без дата / л.7/ Х. Ч. е посочила,че следва да връща полученият заем в размер на 100 000 лв. всеки последен месец от петъка по 500 лв. за кредита и 500 лв. „ за него, като обезщетение за услугата“ и по 10 000 лв. на посочените дати до пълното му изплащане. Тези 500 лв. – обезщетение за услугата могат да бъдат приети като договорена лихва по договор за заем, но доколкото в исковата молба не се твърди,че е договорено заплащането на лихва по който й да е от двата договора за заем, не се претендира заплащането на такава и направените плащания от ответницата са приети като погасяване на задължението по двата заема като главница, то изводът, който се налага е,че между страните няма договорено заплащане на лихва по договорите за заем.

Неоснователно е възражението,че задължението е погасено чрез плащане.

По делото не се установи,че ответницата е върнала на ответника до края на м. август 2020 г. сумата над 40 000 лв., каквито твърдения са изложени в отговора на исковата молба. Между страните няма спор, че до момента е погасена сумата от 20 160 лв., от които 6160 лв. по заема от 07.02.2018 г. и 14 000 лв. по заема от 17.02.2018 г. След приключване на производството по предявения частичен иск ответницата е заплатила и сумата от 5 000 лв. По делото не са представени писмени доказателства, установяващи плащането на суми над този размер. Събраните гласни доказателства също не могат да обосноват извод за извършено плащане над посочения размер. Според показанията на св. Неджми Шукри ответницата е получавала в заем суми от М. Д. в по-малки размери, които връщала. Конкретно знаел,че между тях има само един договор за заем за сумата от 35 000 лв., която, заедно с лихвите, била изцяло платена. Плащането било извършено без да са съставени разписки. Плащането било правено от братовчед на ответницата Ч. на име А., който давал парите на съпругата на М.. Свидетелят не е присъствал лично на нито едно от извършените плащания

Според показанията на св. Т.Ч. братовчед на ответницата Ч., на име А., е носил ежемесечно суми на ръка на ищеца Д. в размер на 1440 лв., от които 440 5 лв. за погасяване на главницата по кредита и 1000 лв. за погасяване на лихва по кредита. Тези суми били заплатени за погасяване на договора за заем от 35 000 лв. По нататък св.Ч. казва,че 1000 лв. била месечната вноска за лихва за заема от 65 000 лв. Свидетелката също не е присъствала на даването на сумите от 1440 лв. месечно от братовчед й А. на ищеца Д..

Обсъдени показанията на двамата свидетели сочат на извода за извършено частично погасяване на суми по двата заема. Съдът намира,че следва да кредитира показанията на двамата свидетели за извършено частично погасяване,макар,че нито един от тях не е присъствал на плащането на сумите, защото тези показания съвпадат с направеното признание от страна на ищеца,че до момента е погасена общо сумата 25 160 лв., от които 6160 лв. по заема от 07.02.2018 г. и 14 000 лв. по заема от 17.02.2018 г. и за която сума няма спор по делото / 14 вноски х 440 лв. = 6160 лв. и 14 вноски х 1000 лв. – 14 000 лв./ и 5 000 лв., платени въз основа на Решение № 325 от 23.04.2024 г.на РС Хасково, постановено по гр.д. № 2640 по описа на съда за 2022 г.