Определение № 402 от 19.07.2022, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 402 гр. Варна, 19.07.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Маринела Г. Дончева

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20223000500318 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК вр. чл. 274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на СТ. Т. Н. и Б. Т. Н., подадена чрез адв. Х.Х., против определение № 221 от 08.06.2022 г., постановено по в.гр.д. № 103/2021 г.на 103/2021 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което е върната подадената от Й.К.Н., заместена от правоприемниците си настоящите жалбоподатели СТ. Т. Н. и Б. Т. Н., въззивна жалба против решение № 113/10.06.2019, постановено по гр. дело № 223/2016 г. на Районен съд, гр. Дулово и е прекратено производството по гр. дело № 103/2021 г. по описа на Силистренски окръжен съд.

Жалбоподателите са навели оплаквания за неправилност – незаконосъобразност на определението на окръжния съд, като са молили отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на производството по него.

Частната жалба е подадена в срок от лица с правен интерес от обжалване на прекратителното определение като неизгодно за тях, редовна е и допустима, а разгледана по същество тя е основателна по следните съображения:

Производството пред окръжния съд е било образувано по въззивна жалба на Й.К.Н. против решение № 113/10.06.2019г., постановено по гр. дело № 223/2016 г. на Районен съд, гр. Дулово, с което е допусната делба между съсобственици. С определение № 59/ 28.01.2022 г., окръжния съд след като е приел, че новоконституираните на мястото на починал ответник наследници П.Д.П. и М.Д.Д. са се установили трайно в Англия и няма данни за адресите по местоживеенето им понастоящем и няма данни да са в трудови правоотношения е приложил чл. 47, ал.6 ГПК, като е разпоредил съобщенията 1 до тях да се приложат по делото и да им се назначат особени представители на разноски на въззивницата – ищца. Съдът е определил възнаграждение от по 300 лв. за всеки особен представител по реда на чл.7, ал.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения като е задължил Й.К.Н. да внесе сумата в едноседмичен срок от съобщението. Съобщението е връчено на адв. Х. на 07.02.2022 г. С молба от същата дата (07.02.2022 г.) последният е посочил, че въззивницата е починала на 28.01.2022 г., а с друга молба от същата дата, в качеството на процесуален представител (приложил е пълномощно) и на наследниците С.Н. и Б.Н. е поискал конституирането им като въззивници на мястото на починалата. С определение №76 от 07.02.2022 г., съдът е прекратил производството срещу починалата въззивница и на нейно място е конституирал като въззивници двамата наследници.

Междувременно адв. Х. е изразил несъгласие с констатациите на окръжния съд в предходните определения за приложението на чл. 47, ал.6 ГПК и назначаване на особени представители на ответници и с две молби е заявил доказателствени искания в тази връзка, по които съдът се е произнесъл. С определение № 221/08.06.2022 г., окръжният съд като е приел, че в срока, считано от връчване на съобщението на адв. Х. (07.02.2022 г.), указанията за внасяне на сумата от 600 лв. за назначаване на особените представители на двамата ответници не са били изпълнени, е върнал въззивната жалба и е прекратил производството по делото.

По делото въззивницата не е подавала молба за освобождаване от заплащане на такси и разноски (в жалбата не се и сочи конкретна такава), поради което е неоснователно оплакването в жалбата за липсата на произнасяне по такова. Неоснователни са и оплакванията за липсата на предпоставки за назначаване от окръжния съд на особени представители на двамата ответници по реда на чл. 47, ал.6 ГПК, предвид че в съобщенията до тях е конкретно установено от съответните длъжностни лица, че лицата живеят в Англия. При събраните данни на 17.01.2022 г. за П.Д.П. от съседка и от братовчедка– данни официално удостоверени от длъжностното лице по призоваването в съобщението и при липсата на друг адрес в България (справка служебно извършена от съда в НБД), както и на месторабота в България (при данни от НАП), не се прилага правилото за три посещения на адреса с интервал от по седмица – хипотеза изрично предвидена в чл. 47, ал.1, пр.последно. Същото важи и за ответника М. Д., като удостоверяването за него е сторено на 18.01.2022 г. от длъжностното лице в кметство с.Окорш. Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя за погрешно определяне и на размера на адвокатското възнаграждение в хипотезите по чл. 47, ал.6 ГПК (оплакванията са за неприложимост на Наредба 1/2004 г), тъй като приложение намира чл. 36, ал.2 от ЗПП и съответно Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - така в т.6 ТР 6/2013 г. на ОСГТК. Основателни, обаче са останалите оплаквания на жалбоподателите. Задължението за внасяне на възнаграждение за назначаване на особен представител на ответника е 2 приравнено на нередовност на исковата молба (то е във връзка с хода на въззивното производство), като указанията следва да бъдат връчени на страната, както и същата следва да бъде предупредена за неблагоприятните последици от неизпълнението, т.е. за връщане на жалбата и за прекратяване на производството. В случая указанията не са връчени на новоконституираните наследници на въззивницата и те не са предупредени за последиците. Това е така, тъй като въззивницата е починала (на 28.01.2022 г.) преди връчване на съобщението на 07.02.2022 г. на адвокат Х.– последният с прекратена представителна власт поради смъртта на упълномощителката, а съобщение с указанията изобщо не е връчвано на новоконституираните наследници на въззивницата, вкл. и чрез адв. Х. с учредена към този момент представителна власт за тях. В този смисъл не е било налице неизпълнено в срока задължение на въззивниците за внасяне на възнаграждение за назначаване на особени представители на ответниците, а от това следва че липсват предпоставките за връщане на въззивната жалба и прекратяване на въззивното производство.

Определението на окръжния съд, като постановяващо различен от горния резултат следва да бъде отменено и делото – върнато на окръжния съд за продължаване на производството.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 221 от 08.06.2022 г., постановено по в.гр.д.

№ 103/2021 г.на 103/2021 г. по описа на Силистренския окръжен съд и ВРЪЩА делото на окръжния съд за продължаване на производството.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3