Решение № 1272 от 04.10.2024, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1272 гр. Пловдив, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Б. Методиева при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Светлана Б. Методиева Административно наказателно дело № 20245330202632 по описа за 2024 година установи следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от Д. Б. П. с ЕГН ********** от гр. Пловдив, депозирана чрез пълномощника му адв. Т.Т., против Наказателно постановление № 24–*** от 12.03.2024 г., издадено от Началник РУ Хисар при ОД на МВР Пловдив, с което на Д.П. са наложени административни наказания глоба от 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

С жалбата, както и с представени писмени мотиви към същата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител адв.Т., се прави искане за отмяна на наказателното постановление и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък. Твърди се допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, както и липса на безспорна доказаност на нарушението, за което е издадено наказателното постановление, като са изложени подробни съображения в подкрепа на посочените твърдения.

Въззиваемата страна, редовно призована, не е изпратила представител в съдебно заседание и не е изложила устно и непосредствено становище пред съда. С изпращане на жалбата в съда е представено писмено такова, с което се прави искане за оставяне на жалбата без уважение.

Жалбата е подадена в срок, срещу предвиден за обжалване в чл.58д от ЗАНН акт и от лицето, адресат на наказателното постановление, поради което и е процесуално допустима.

1

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия AД бл. № *** и номер на акта *** от 20.02.2024 г., с който се констатира, че на датата на издаването му, около 09,50 часа, в с.Бегово, обл.Пловдив, по ул. „Първа“ до № 4, жалбоподателят П. управлява лек автомобил „Хюндай Туксон“ с рег. № ***, лична собственост, като допуска следното нарушение: Водачът на МПС го управлява с концентрация на алкохол в кръвта, установена в издишания въздух, над 0,5 промила, а именно 0,9 промила, установено с техническо средство „Дрегер Алкотест“ 7510 с фабр. № ARBA - 0061. Посочено е, че е издаден талон за изследване с № 108705 и водачът не желае да даде кръв за изследване. Отразено е още по АУАН, че пробата е извършена в 09,56 часа и е с номер 07442, както и че при установяване на нарушението водачът е бил сам в автомобила. Описаното е квалифицирано като нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, а именно управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 до 1,2 на хиляда, включително.

По сходен начин описаното поведение на жалбоподателя като водач на МПС е отразено и в обжалваното наказателно постановление, като и там е дадена същата правна квалификация на установеното. При описание на фактите в наказателното постановление обаче е записано, че пробата с № 07442 е била извършена в 0.56 часа

Като свидетел по делото е разпитан съставителят на акта С., който е потвърдил констатациите по акта, като е пояснил и процедурата по съставянето и връчването на акта, както и съставянето и връчването на талон за изследване. Изрично свидетелят е посочил, че извършената на водача проверка е била преди обяд в светлата част на денонощието, както и че е работил по график в рамките на смяната му от 07,00 до 19,00 часа с колегата си Акалийска, а така също е пояснил причината, поради която е предоставил време от 120 минути за явяване в най-близкото медицинско заведение за вземане на кръвна проба. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни, дадени добросъвестно под страх от наказателна отговорност и изцяло съответни на събраните по делото писмени доказателства, приложени по административнонаказателната преписка и допълнително събрани в рамките на съдебното производство по делото.

На базата на събраните гласни и писмените доказателства съдът намери, че описаното в акта и наказателното постановление поведение на жалбоподателя П., като водач на МПС, е доказано по категоричен начин и осъществява състав именно на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което му е бил издаден актът и последвалото го наказателно постановление.

Съгласно посочената разпоредба на водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В конкретния случай е установено категорично качеството на жалбоподателя П. на водач на ППС и то с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда, а именно 0,90 на хиляда, което поведение е наказуемо по посочената 2 изцяло съответна на установеното от наказващия орган разпоредба на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, предвиждаща кумулативни административни наказания при констатирано управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта, установено с техническо средство, когато концентрацията е над 0,8 до 1,2 на хиляда, вкл. С оглед на свидетелските показания, както и изричното отразяване по АУАН, подписан без възражения от жалбоподателя, а също и предвид съдържанието на подписаните от жалбоподателя и приложени по делото заповеди за прилагане на ПАМ и на талона за изследване, който е видно да му е бил връчен, според съда категорично се явява установено управлението на МПС от жалбоподателя след употреба на алкохол със съответната, посочена в АУАН, концентрация на алкохол в кръвта, както и времето и мястото на осъществяване на административното нарушение – на 20.02.2024 г. около 09,50 часа в с.Бегово, обл.Пловдив. Поради това и според съда неоснователни се явяват възраженията му относно това, че не му е станало ясно какво е административното обвинение, като се има предвид, че всички съставомерни признаци на извършеното от него нарушение са били посочени още в акта и се съдържат и в обжалваното сега наказателно постановление – посочено е конкретно изпълнително деяние, както и времето и мястото на неговото осъществяване. В наказателното постановление датата, мястото и часа на нарушението са същите, които са отразени още в съставения и връчен на мястото на установяване на нарушението АУАН. Действително, както правилно се акцентира от страна на пълномощника на жалбоподателя върху този факт, в наказателното постановление като час на извършване на проверката с техническо средство е посочен вместо 9,56 часа, както е изрично записано в АУАН - часът 0,56. Това обстоятелство, което според съда се дължи на досадна техническа грешка обаче, според настоящия съдебен състав не е от такъв характер, който да води до твърдяната от страна на жалбоподателя неяснота касателно именно фактите по нарушението, срещу които следва да се защитава. И това е така, доколкото действията по вземане на проба с техническо средство за установяване употребата на алкохол от водачите са такива по установяване на административното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като от значение с оглед квалификацията на същото е да се установи, освен управление на МПС след употреба на алкохол, също така и обстоятелството дали управлението на МПС след употреба на алкохол е установено по надлежния ред. Надлежният ред е визиран в специална Наредба, за която ще стане дума и по-долу в мотивите на настоящото решение. В тази насока и дори и в наказателното постановление и акта да не бе изрично посочен часът на извършване на проверката с техническото средство, то това обстоятелство нямаше да се отрази изобщо върху съдържанието на административното обвинение в извършване на конкретното вменено на жалбоподателя административно нарушение, доколкото за индивидуализацията и съставомерността на същото от значение е да е посочено времето на неговото осъществяване, а не това на установяването му.

В случая такива данни са налични и те са идентично посочени, както в акта, 3 така и в наказателното постановление. Кога е била извършена пробата с техническо средство, с която се установява наличието на вече извършено нарушение, е обстоятелство, което, освен това, в случая се установява категорично от доказателствата по делото. И от показанията на свидетеля, и от съдържанието на приложения талон за изследване, става ясно, че извършената проба с описания в акта и наказателното постановление „Дрегер Алкотест“ е осъществена именно в 09,56 часа, след спирането на водача от полицейския екип сутринта на 20.02.2024 г., когато около 09,50 часа е било установено управлението на МПС от П.. Както от показанията на актосъставителя, така и от писмените доказателства относно графика на работа на полицейските служители за месеца, в който е осъществена проверката и ежедневната ведомост за 20.02.2024 г., а така също и от приложената форма за отчет и докладна записка, се установява, че свидетелят С. е осъществил проверката в изпълнение на служебните си задължения и в рамките на определения му наряд за деня.

Ясно е отразено и кое МПС е управлявал водачът към посочения момент, като в тази връзка и установяването, че автомобилът е негова лична собственост е подкрепено с приложената по преписката справка за регистрация на МПС. Както се посочи, между акта и наказателното постановление не е налице противоречие по фактите относно време, място и начин на извършване на нарушението, по които именно следва да се защитава санкционираното лице. Поради това и според съда не е налице допуснато съществено по характера му процесуално нарушение, което да е довело до невъзможност жалбоподателя да разбере кое негово поведение бива санкционирано и въз основа на кой закон и да организира адекватно защитата си.

Във връзка с възражението на жалбоподателя, че не ставало ясно кое МПС е управлявал, то следва да се има предвид и че кое е превозното средство, или чия собственост е същото, е без значение за съставомерността на конкретното нарушение, доколкото за наличието му е необходимо, както се каза вече, установяване на факта, че конкретно лице управлява МПС в нарушение на въведените в ЗДвП забрани, а именно със съответна концентрация на алкохол в кръвта, което е установено и по предвидения за това надлежен ред. Последното обстоятелство в случая също е налице, като са спазени изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, тъй като е извършена проверка с техническо средство, издаден е талон за изследване и съобразно с нормата на чл.6, ал.10 от Наредбата, правилно концентрацията на алкохол в кръвта на водача е установена въз основа на показанията на техническото средство, предвид липсата на последвало извършено изследване с доказателствен анализатор или химическо такова на кръвта на водача и изрично удостоверения с подписа на жалбоподателя отказ да даде проба /кръв/ за изследване.

От приетите по делото писмени доказателства е видно, че въпросното 4 техническо средство е било технически годно към датата на извършената проверка на водача, доколкото е било преминало успешно периодична техническа проверка към 14.11.2023 г., която пък е със срок на валидност шест месеца. В случая, не е спорно между страните, че проверката е извършена с одобрен тип средство за измерване, като с оглед на това и предвиденото в чл.766 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, че анализаторът за алкохол в дъха трябва да е конструиран така, че да гарантира максималната допустима грешка без настройване в продължение на 6 месеца след първоначалното му пускане в употреба, то възраженията на жалбоподателя по повод точността на извършеното измерване следва да се отхвърлят като изцяло неоснователни.

Отделно от това, нито в посочената Наредба, нито в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. е предвидено изрично приспадане от административния орган на допустимата грешка, доколкото, както се посочи, с тази Наредба е налице въведена възможност при възражение на водача по показанията на техническото средство да се подложи на съответно медицинско изследване.