Решение № 3267 от 28.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3267 гр. Пловдив, 28.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330101882 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: 115576405, против К. Т. Х., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 52 ЗЗ0 за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата: 634.80 лева - главница, представляваща цена за предоставена медицинска помощ – диагностика и лечение, за периода 27.09.2019 г. – 30.09.2019 г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 31.01.2022 г. до окончателното погасяване, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 7646/31.10.2022 г. по ч.гр.д.

№ 15694/2022 г. по описа на ПРС.

В исковата молба се твърди, че на 27.09.2019 г. К. Т. Х. е постъпил за лечение по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, Отделение по спешна медицинска.Тъй като спешното състояние не е могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, се наложило болнично лечение в Първа клиника по хирургия, където бил хоспитализиран на 27.09.2019 г. Била съставена История на заболяването /ИЗ/ № 61373/2019 г., поставена окончателна диагноза „Остър Хеморагичен гастрит“, било осъществено лечение, по КП № 72 „Ендоскопско и медикаментозно лечение при остро кървене от гастроинтестиналния тракт“, съгласно Приложение № 17А „Клинични пътеки“ към Национален рамков договор за медицинските дейности от 2018 г. Била издадена епикриза, в която били описани извършените медицински дейности, като пациентът бил дехоспитализиран на 30.09.2019 г.

Твърди се, че към момента на хоспитализацията ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, които не възстановил, както през време на болничния си престой, така и към момента на дехоспитализацията му – 30.09.2019 г. По смисъла на Закона за здравното осигуряване и на основание чл. 109, ал. 1 от ЗЗО, ответникът следвало да заплати сам стойността на оказаната му медицинска помощ, която била в общ размер на 634.80 лева.

Заявява, че дължимата сума била определена съгласно действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и 1 допълнителни поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив.

Въпреки изпратената покана за плащане, такова липсвало.

Поради неплащане на дължимата сума от ответника, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 15694/2022 г. по описа на ПРС, за посочената сума, ведно със законна лихва от дата на депозиране на заявлението – 31.01.2022 г. и разноски, връчена при условията на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, при което в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК бил предявен настоящият иск.

Моли се за уважаването му, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 31.01.2022 г. до погасяването. Претендират се разноски.

Ответникът К. Т. Х., ЕГН **********, е починал в хода на процеса, на 25.06.2023 г.

С определение № 2716/01.03.2024 г. на съда, са конституирани, на мястото на починалия ответник К. Т. Х., неговите наследници, а именно: Е. К. Х. и В. К. Х..

С определение № 8507 от 11.07.2024 г. е прекратено производството по гр. дело № 1882/2023 г. по описа на ПРС, XVІІI гр.с., спрямо Е. К. Х., ЕГН **********, конституирана като ответник по делото, наред с В. К. Х., в качеството им на наследници по закон на починалия в хода на процеса ответник – К. Т. Х., по предявен против него от УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК 115576405, установителен иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 52 ЗЗО за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на вземане, за които против К. Т. Х. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7646/31.10.2022 г. по ч.гр.д. № 15694/2022 г. на ПРС, ХI гр.с., поради отказ от наследството останало от К. Т. Х., заявен от Е. К. Х., вписан в особената книга на ПРС под № 521/2024 г. Със същото определение, Е. К. Х., ЕГН ********** е заличена като страна– ответник в производството по гр. дело № 1882/2023 г. по описа на ПРС, XVІІI гр.с.

От ответника В. К. Х., не е депозиран Отговор на исковата молба, в едномесечния срок по чл. 131 ГПК, макар същата и приложенията, да са му редовно връчени.

В първото по делото открито съдебно заседание, ответникът В. К. Х., се явява, като му е дадена възможност да упражни правото си за отказ, респ. приемане на наследството, за което да ангажира доказателства. До приключване на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция, ответникът не е представил доказателства, както и от извършена от съда служебна проверка в деловодната система на съда, не е установен вписан в особената книга на съда отказ на В. К. Х. от наследството на наследодателя К. Т. Х..

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 15694/2022 г. по описа на ПРС, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.10.2022 г. срещу К. Т. Х., за сумата в размер на 634.80 лева – главница, представляваща цена за предоставена медицинска помощ – диагностика и лечение, за периода от 27.09.2019 г. – 30.09.2019 г. на лице с прекъснати здравноосигурителни права, които не са възстановени за периода на болничния престой, ведно със законна лихва от 31.10.2022 г., когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане.

Заповедта е връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК.

В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

Ето защо и съдът намира, че предявения установителен иск по реда на чл. 422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок, имащо за предмет същите вземания.

2

Относно неговата основателност, съдът намира следното:

За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да установи, че в периода от 27.09.2019 г. – 30.09.2019 г., К. Т. Х. е бил хоспитализиран в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр. Пловдив, при наличие на предпоставки за болничен престой; че му е оказано лечение по КП № 72 „Ендоскопско и медикаментозно лечение при остро кървене от гастроинтестиналния тракт“, съгласно Приложение № 17А „Клинични пътеки“ към Национален рамков договор за медицинските дейности от 2018 г.; че по време на болничния престой, както и към датата на дехоспитализацията му той е бил с прекъснати здравноосигурителни права; че стойността на предоставената му медицинска помощ е в размер на 634.80 лева.

От представените по делото писмени доказателства - медицинска документация /вкл.

Лист за преглед на пациент от 27.09.2019 г., Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури, Епикриза, История на заболяването, резултат от образно – диагностично изследване, резултати от клинична лаборатория, фиш за имунохематологично изследване, Езофагогастродуоденоскопия/, се установява по безспорен начин, че К. Т. Х. е постъпил по спешност в Първа хирургична клиника на лечебно заведение УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив на твърдяната дата, във връзка с диагноза „остър хеморагичен гастрит“.

Безспорно е, че към момента на постъпването си в болничното заведение 27.09.2019 г. и до края на исковия период – 30.09.2019 г. вкл., К. Т. Х. не е бил здравноосигурен, което се установява и от приложената по делото справка от НАП /л. 173/, съгласно която лицето е с прекъснати здравноосигурителни права. Справката е направена и служебно от лечебното заведение.

Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, е определен в чл. 33 ЗЗО. В разпоредбата на чл. 52 ЗЗО е посочено, че неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл. 83 ЗЗ. Съгласно чл. 109 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че те не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.

От приетата по делото и неоспорена медицинска документация, се установява, че за възстановяване здравето на пациента са извършени медицински услуги и изследвания в периода на престой, включени в твърдяната клинична пътека.

При съвкупен анализ на представените медицински документи, съдът намира за безспорно установено, че съответна и адекватна медицинска помощ, е била оказана на К. Т.

Х.. Тъй като той, респ. наследникът му, не доказва плащане на предоставената му такава, следва да плати стойността й, на основание чл. 109 ЗЗО, която е определена от УМБАЛ.

Относно реалното извършване на медицинските дейности, за които се търси плащане, по делото са приети медицински документи. Епикризата, направлението за хоспитализация, историята на заболяването, протоколите за извършени интервенции, представляват официални писмени документи, изготвени от длъжностни лица, в кръга на службата им, удостоверяващи факти с правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, респ. имащи обвързваща формална доказателствена сила за съда /вж. Решение № 250/21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС/. Материалната такава не е оспорена. Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така, както се твърди в документа - чл. 179, ал. 1 ГПК. В представените такива е отразено, че на К. Т. Х. са извършени описаните медицински интервенции. Ето защо се дължи плащането 3 на съответните услуги за исковия период.

Размерът на дължимата сума се установява от анализа и съпоставката на извършените за исковия период медицински дейности и изследвания, част от алгоритъма на КП и представения ценоразпис на лечебното заведение /така – съпоставят се дейностите от сметка на пациент на л.12 за извършените медицински дейности и представената медицинска документация, ведно с ценоразписа, при което се установява, че всички описани услуги и изследвания са извършени в периода 27.09.2019 г. – 30.09.2019 г.

С оглед тези доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът приема иска за доказан по основание и размер. Последният се установява по категоричен начин от действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнително поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, в който е отразена стойността на всички медицински дейности, които според документацията са извършени.

Пациентът е бил уведомен за цената на услугите, които следва да заплати, тъй като видно от съдържанието на собственоръчно подписаната декларация за информирано съгласие – Образец № 1, е удостоверил, че е запознат с ценоразписа на лечебното заведение /т. V/. Изискването, съдържащо се в чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ е спазено – пациентът да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ, е изпълнено, чрез дадените от приемащия лекар разяснения, за което пациентът е положил подписа си в декларацията за информирано съгласие. Фактът, че е бил с прекъснати здравноосигурителни права се дължи на собственото му неизпълнение да плати вноските си, за което носи отговорност като гражданин, желаещ да ползва съответните услуги, финансирани от НЗОК, но при определени правила.

Действително, съгласно чл. 7 от Наредба № 25/04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, разходите по оказване на спешна медицинска помощ до хоспитализиране на пациента, се поемат от Държавата. Неосигурените лица, обаче, заплащат оказаната им спешна помощ, ако същата е оказана, след като бъдат хоспитализирани. В заключение, разходите за спешна медицинска помощ се заплащат от Държавата, само ако пациентът е бил прегледан в спешен кабинет, оказана му е помощ и не е хоспитализиран, какъвто обаче не е настоящия случай.