Решение № 120 от 18.04.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Варна, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Николина П. Дамянова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20233001000557 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Х. И. А. от с.К., Община Аксаково, действащ чрез процесуален представител адв.Р.Ч. , против Решение № 204/04.05.2023 год., постановено по т.д.№ 516/2022 год. по описа на ОС – Варна, в частта в която съдът е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. И. А., ЕГН ********** от гр. В., ул.“Д.“ N**, ет. *, ап. **, ДЪЛЖИ НА „Ново Финанс“ ООД, ЕИК 203806803, със седалище и адрес на управление гр.

Варна, ул. „Ив. Срацимир“, № 2 следните вземания по издадена по ч.гр.д. N 2204/2022г по описа на ВРС заповед за незабавно изпълнение, удостоверяваща изискуеми вземания по два договора за заем, обезпечени с ипотека: 1. по договор № 261-ВН-11.10.2018г: за връщане на предсрочно изискуема главница в размер на 72 000 (седемдесет и две хиляди лева) лв., ведно със законна лихва от получаване на уведомление за предсрочна изискуемост-30.09.2022 г. до окончателното издължаване на сумата и сумата от 9040 лв. (девет хиляди и четиридесет лева), представляваща възнаградителна лихва за периода 11.12.2019 г. – 27.07.2020 г., на осн. чл. 2.2, 1 б. „ж“ и „з“ от договора 2. по договор № 258-ВН-10.10.2018г: за връщане на предсрочно изискуема главница в размер на 3000 лв. (три хиляди лева), ведно със законна лихва от получаване на уведомление за предсрочна изискуемост30.09.2022г. до окончателното издължаване на сумата и сумата от 376.67 лв.

(триста седемдесет и шест лева и 67 ст.), представляваща възнаградителна лихва за периода 11.12.2019 г. – 27.07.2020 г., на осн. чл. 2.2, б. „ж“ и „з“ от договора.

Решението в отхвърлителната част е влязло в законна сила и не е предмет на обжалване.

В предявената въззивна жалба се излага, че по делото не е установено получаването на заемни суми. Ответникът не е поемал задължения като солидарен длъжник и ипотекарен гарант. Същият не е бил уведомяван за наличие на просрочени задължения. На страната не е връчено уведомление за предсрочно прекратяване на договора за заем. Не обуславя обратни правни изводи и представеното по делото пълномощно от 07.10.2015 год., на което ВОС се е позовал. ЗКНИП е обнародван след датата на издаване на пълномощното, което изключва възможността учреденият мандат да обхваща правни действия в приложното поле на сочения нормативен акт. В пълномощното липсват и съществените условия на договора за ипотека – обезпечено вземане, падеж, размер на лихвите. Същото е нищожно поради липса на съгласие от упълномощителя. Съдът е формирал и неправилния извод, че договорите са сключени в офиса на „Ново финанс“ ООД при условията на индивидуално договаряне. Договарянето не е предшествано от съставяне на кредитно досие на потребител. Липсват и доказателства искан ли е заемът. Самият факт, че М. А. не е разполагал с парични средства за заплащане на разноските в нотариалното производство е достатъчно показателен, че същият е бил некредитоспособен. При това положение единствената причина за кредитиране е получаването на обезпечение чрез ипотека върху чужд имот. Този вид договор за заем е забранен от закона.

Всички документи по кредита са подписани на 11.10.2018 год. в кантората на нотариус. Това поведение – предоставяне на документите за подписване в момента на четене на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека е порочна практика на „Ново финанс“ ООД, препятстваща възможността заемополучателят да се запознае с документите. Съдът е допуснал и 2 съществено процесуално нарушение, като е отказал събирането на относими за спора доказателства – СГЕ относно изписването на документите, вкл. и на разписката за предсрочна изискуемост от М.А. с една и съща химикална паста. Съдът не е обсъдил и възраженията на страната против т.н.“гаранционна лихва“.

Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна – „Ново Финанс“ ООД. В отговора се излага, че постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен.

По делото е постъпила и частна жалба от Х. И. А. против Определение № 990/11.07.2023 год., постановено по реда на чл. 248 , ал. 2 ГПК, с което е отхвърлена молба вх.№ 13082/26.05.2023 год. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Поддържа се, че изменението на Наредба № 1/09.07.2004 год. е осъществено в хода на съдебното производство при вече договорен и заплатен хонорар. Страните са договорили допълнително възнаграждение, за което липсват доказателства за плащане по банков път. Възнаграждението, ведно с договореното допълнително увеличение, не съответства на фактическата и правна сложност на делото, вкл. и с оглед на това, че „идентично съдебно производство“ вече е проведено срещу длъжника. Величината на присъдените разноски е прекомерна и недоказана.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Ново Финанс“ ООД, с който се изразява становище за неоснователност на постъпилата частна жалба.

Постъпилите въззивна и частна жалба са редовни и надлежно администрирани.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Разглежданите обективно кумулативно съединени претенции са с правно основание чл.422 ГПК и са предявени при спазване на особените процесуални изисквания на чл.415 вр. чл.414 ГПК, поради което са процесуално допустими.

По делото да представени договори за заем, както следва:

1.Между “Ново Финанс“ ООД в качеството на заемодател, М. Х.в А.

3 в качеството на заемополучател и Х. И. А. в качеството на солидарен и ипотекарен съдлъжник е сключен договор за заем № 261-ВН-11.10.2018 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемополучателя в заем сумата 72000 лв., за срок от 60 м., при уговорен годишен лихвен процент в размер на 20 %.

2. Между “Ново Финанс“ ООД в качеството на заемодател, М. Х.в А. в качеството на заемополучател и Х. И. А. в качеството на солидарен и ипотекарен съдлъжник е сключен договор за заем № 258-ВН-10.10.2018 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемополучателя в заем сумата 3000 лв., за срок от 60 м., при уговорен годишен лихвен процент в размер на 20 %.

За обезпечаване на задълженията по двата договора e учредена договорна ипотека , обективирана в нот. Акт № 2, т. V, нот.д. № 654/2018 г., с предмет недвижим имот, собственост на Х. И. А..

Анализът на сключените договори, начинът на индивидуализиране на страните, вкл. и разпоредбите на чл.7.5 и чл.7.6 сочи, че ответникът Х. И. Х.в има качеството както на ипотекарен гарант, така и на солидарен длъжник, който отговаря пред кредитора за изпълнение на цялото задължение /чл. 121 ЗЗД/. Пасивната солидарност съставлява вид лично обезпечение за чужд дълг, което намалява риска от неплатежоспособност на длъжниците и гарантира кредитора, че интересът му ще бъде удовлетворен. На посоченото основание, обстоятелството, че солидарният длъжник няма качеството на заемополучател и не е усвоил цялата или поне част от заетата сума, не дерогира отговорността му. Получаването на кредита от един от солидарните длъжници има релевантно значение само във вътрешните отношения помежду им по смисъла на чл. 127 ТЗ. При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът приема, че ответникът е пасивно материалноправно легитимиран да отговоря за процесния дълг.

Договорянето и по двете правоотношения е осъществено от името на Х. И. Х.в чрез пълномощник – М. Х.в А., по силата на пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя рег. N 10361/7.10.2015г. и на съдържанието рег. N 10362, акт N 79, том III, на нотариус рег.N 363 .

Пълномощното /с неоспорена автентичност/ обективира учредена на М. Х.в А . неограничена представителна власт пред банки, вкл. физически и 4 юридически лица, с правата да ипотекира конкретен недвижим имот /т.1/; да сключва договори за заем с юридически лица за каквито суми прецени, като ипотекира имот на упълномощителя /т.3/; да ипотекира имот на упълномощителя в качеството на ипотекарен гарант, при условия и размер на обезпеченото вземане по преценка на пълномощника при каквито условия прецени, независимо кой от двамата е заемополучател /т.4/; да сключва договори за банков кредит и да подписва всички съпътстващи документи в качеството на ипотекарен гарант или съкредитоискател или двете, за обезпечаване на банков кредит в размер, срок, лихвен процент и други, определени от банката / т.5/. Договарянето по процесните договори за кредит е осъществено в обхвата на представителната власт по пълномощното, тъй като пълномощникът се е споразумял за кредитиране, обезпечено чрез лично и вещно обезпечение от ответника в качеството на солидарен длъжник и ипотекарен гарант. За пълнота ответникът не е навел възражение за липса на представителна власт в срока за отговор. На основание чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти.

Възражението на въззивника, че пълномощното не включва изчерпателно описание на всички елементи от същественото съдържание на договора за заем, е неоснователно. Действащото законодателство не установява никакви общи изисквания за необходимо съдържание на пълномощното, с оглед валидността на самата упълномощителна сделка. Ако волята на упълномощителя е пълномощникът му да бъде овластен да ангажира отговорността му на солидарен длъжник и ипотекарен гарант по договор за заем, сключен при условия и спрямо лица, каквито намери за добре, то няма основание такава воля на упълномощителя да бъде ограничавана /арг. чл. 39, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗЗД/. Няма никакво основание и за тълкуване на ЗЗД, вкл. ЗКНИП и ЗЗП, според което да се изисква в пълномощното да бъдат посочени всички конкретни параметри от договора, включително – размер на кредита, падеж, размер на лихвите и др. Горното следва и от изричните разрешения в Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК , постановено във връзка с упълномощаването при разпоредителни действия с имущество на упълномощителя.

5

Фактът, че ЗКНИП е обнародван след датата на издаване на пълномощното не води до извода, че учреденият мандат не обхваща правни действия в приложното поле на сочения нормативен акт. Обезпечаването на кредит чрез солидарна отговорност на трети лица е разрешена от закона сделка – чл. 121 и следв. ЗЗД. Същото се отнася и до договора за кредит за недвижими имоти, който е съществувал и преди приемането на ЗКНИП /арг.

§4 ПЗР на ЗКНИП/. ЗКИНП, обн. ДВ.59 от 29.07.2016 г., е приет, за да осигури квалифицирана защита на потребителите в изпълнение на Директива 2014/17/ЕС, чрез създаване на условия за вземане на информирано решение при получаване на кредити за недвижими имоти на потребители; да осигури условия за отговорно поведение на кредиторите и кредитните посредници при предоставяне на кредити за недвижими имоти на потребители; да насърчи отговорно поведение на потребителите при получаване на кредити за недвижими имоти с цел предотвратяване на прекомерната им задлъжнялост.

Приемането на ЗКНИП не означава, че преди това не е съществувало ипотечно кредитиране, респ. че пълномощно за осъществяване на посоченото правно действие е недействително поради невъзможен предмет.

С оглед на изложеното, ответникът е обвързан от сключените договори, а последиците от правните действия на представителя възникват направо за представлявания /чл.36, ал.2 ЗЗД/. За настъпване на сочените последици знанието на упълномощителя е правно ирелевантно.

Уведомяването му за предприетите от негово име правни действия касае само вътрешните отношения с пълномощника /чл. 284 ЗЗД/ и е непротивопоставимо на третите лица.