Решение № 16 от 07.06.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Пловдив , 07.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Магдалина Ст. Иванова

Членове:Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20215000600226 по описа за 2021 година Производство е по реда на чл. 34, ал.1 във вр. с чл. 20 ал. 1, 2 и 3 от ЗПИИРКОРНФС.

С решение № 260108 от 08.04.2021 г. по ЧНД № 724/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив е било признато решение на чужда юрисдикция, влязло в сила на 19.11.2020 г., с което на Г. С. М. е била наложена финансова санкция в размер на 5 500 евро за административно нарушение по Закона за полицията за чужденци и 5 евро деловодни разноски, като санкцията е с левова равностойност 10 766,84 лева по фиксинга на БНБ към датата на постановяване на решението.

Настоящият състав, след като се запозна с жалбата, намира че същата е била подадена в законоустановения срок от лице с нужната процесуална легитимация.

Съдът е постановил изпълнение на решението, като обжалването не спира изпълнението. Било е разпоредено препис да се изпрати за изпълнение на ТД на НАП-П. - по реда на ЗНАП и ДОПК. Копие от решението е било изпратено и на компетентния орган на издаващата държава и на Министерството на 1 правосъдието на РБ.

В жалбата си, адвокат Н.К. релевира доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в проведеното пред първия съд производство, мотивирани с неизследване на въпроса дали на засегнатия М. е било разяснено на разбираем за него език какво точно се е случило, с какъв автомобил е пътувал, дали е извършил претендираното нарушение или деянието е спряло във фазата на опита, защото е бил проверен на самия ГКПП. Навеждат се и оплаквания за превратно възприемане на документ в хипотезата на чл. 35, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като в удостоверението бил записан текст, който липсвал в превода. Релевира се хипотезата на чл. 35, т. 9 от цитирания закон – неуведомяване на засегнатия за издаденото наказателно постановление и за правото му да го обжалва. Навежда се и оплакване от липсата на възможност за участие в провежданото производство пред чуждата юрисдикция, защото не е бил допуснат да влезе на територията на Република А.. По тези съображения от въззивния съд се иска да отмени решението на ОС – Пловдив, като вместо това да не признае акта на органа на чуждата държава.

За постъпилата въззивна жалба е било съобщено на ОП – Пловдив, като не е постъпило становище.

За съдебното заседание пред въззивния съд засегнатото лице не е било отрито на адреса си, за да бъде призовано, поради което на основание чл. 16, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС е било представлявано от назначения му от първоинстанционния съд служебен защитник.

В хода на съдебните прения пред въззвния съд адв. Н.К. поддържа жалбата и изложените в нея съображения за отмяна на решението на Пловдивския окръжен съд.

Прокурорът намира жалбата за неоснователна и предлага да се потвърди решението за признаване на изпълнението на съдебния акт на чуждата юрисдикция.

След като се запозна със становищата на страните и материалите по делото, настоящият съд счете жалбата за неоснователна по следните съображения:

2

Производството е било образувано пред Окръжен съд – Пловдив по реда на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16 ал. 1-8 ЗПИИРКОРНФС по повод постъпило решение на съдебна юрисдикция на Република А.. С посочения съдебен акт на засегнатия е била наложена финансова санкция в размер на 5000 евро.

Искането е било придружено с удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, преведено на български език.

Правилно и законосъобразно първият съд е отбелязал, че посочените документи за признаването на решението на чуждия съдебен орган, съдържат всички изискуеми реквизити на Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС и Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции.

Изпълнено е и условието на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е налице влязъл в законна сила акт на юрисдикция на държава-членка на ЕС.

По силата на последния на засегнатото лице е било вменено задължение за заплащане на финансова санкция за извършено административно нарушение по приключило производство. Заинтересованият е бил санкциониран за това, че на 18.02.2020 г. в 17.5- чака в 8472 Ш., Федерален път 4, Граничен контролно-пропусквателен пункт * Ш., е навлязъл като чужденец по смисъла на пар. 2, ал. 4, т. 1 от Закона за полицията за чужденци във Федералната територия в нарушение на действащата забрана за пребиваване на Ф.с. за имиграция и убежище Г. А., филиал Л., преписка № 121893290201991148990 от 23.08.2019 г., издадена за срок от 9 години /напускането на страната е била на 13.10.2019 г./, като не е притежавал разрешение за повторно влизане съгласно пар. 27а от Закона за полицията за чужденци.

Удостоверението по чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС и Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции е било изготвено по надлежния образец с превод на български език, като е било издадено от компетентен орган на издаващата държава. Удостоверението съдържа всички необходими реквизити, кореспондиращи със съдържанието и на съдебния акт.

Посочен е бил и субекта на административното нарушение, на който е 3 наложена административната финансова санкция. Подробно са залегнали и фактическите основания на извършено от засегнатото лице административно нарушение, като това нарушение е било индивидуализирано по време и място.

Посочена е била и неговата правна квалификация съобразно приложимото законодателство в секторното законодателство на издаващата държава в цитирания по-горе смисъл.

Законосъобразно е било преценено, че се касае за хипотезата на чл. 30, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е било представено решение за налагане на парична глоба в административно-наказателно производство на държава-член на Европейския съюз, което представлява административно нарушение и по българското законодателство. В този смисъл безспорно са налице условията за признаване и изпълнение на това решение на чуждата административна юрисдикция.

Изпълнено е било и изискването на чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като засегнатото лице има местоживеене на територията на Република България.

Не са налице и основанията за отказ за признаване на решението на чуждата юрисдикция за налагане на финансова санкция, визирани в разпоредбата на чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, както правилно е посочил първият съд.

Изпълнени са и изискванията на разпоредбата на чл. 35, т. 9 от ЗПИИРКОРНФС. Видно от представеното пред първия съд удостоверение засегнатото лице е било уведомено съобразно законодателството на решаващата държава за правото си да обжалва решението и сроковете, в които може да го упражни.

В удостоверението по чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС издаващата държава е отбелязала, че засегнатото лице е уведомено за правата си в развилата се по нейното законодателство процедура. Същевременно действа принципът на взаимно доверие между компетентните органи на издаващата и приемащата държава.

Не могат да бъдат споделени и доводите за нарушения, свързани с възможността на засегнатия за разбере за какво нарушение е санкциониран и да упражни лично правата си чрез влизане на територията, за която има административна забрана, издадена по съответния ред. Най-малкото пред 4 същия е била открита възможността да упълномощи процесуален представител, ако желае да стори това.

Неоснователни са и възраженията за нарушено право на защита в процедурата пред чуждата юрисдикция и решението й по същество.

Настоящата процедура има отношение само към условията за признаване и изпълнение на чуждото решение без в нея да може да се подложи на преценка неговото същество от гледна точка на правилност, обоснованост и законосъобразност. Не може да се направи и анализ и сравнение между производството в чуждата и изпълняващата държава и оттам да се черпят аргументи срещу него. Актът на съда в настоящото производство не може да ревизира и замества волята на органа на издаващата държава, нито съдът има правомощие да дерогира чуждото решение, защото преценя само налице ли са материално-правните и процесуалните предпоставки за признаването му.

Още повече, че деянието е извършено на територията на издаващата държава и българските съдилища нямат юрисдикция за процесното нарушение. В този смисъл доводите, свързани със съществото на така консумираното от жалбоподателя административно нарушение, не подлежат на контрол от страна на българския съд.

Не може да бъде споделен и доводът на защитата, че засегнатият М. не е бил уведомен съгласно законодателството на издаващата държава относно правото да обжалва решението и сроковете за това. Органът, издал удостоверението е отразил обстоятелството, че лицето е било уведомено съгласно националното законодателство относно правото си да обжалва решението лично или чрез упълномощен според законодателството представител относно правото си да обжалва решението, както и относно сроковете за обжалване на решението. Отразено е също, че производството е било писмено (т. е. закрито, административно), при което очевидно не може да става въпрос за лично явяване на лицето в съдебен процес по смисъла, посочен в жалбата на адв. Н.К..

В случая, видно от приложената по делото справка – извлечение от регистъра на Националната база данни, засегнатото лице отговаря на алтернативно изброените условия, а именно – постоянно местожителство на територията на Република България. Данните за последната актуална за засегнато лице 5 адресна регистрация (постоянен и настоящ адрес) са идентични с отразените в удостоверението на чуждестранния несъдебен орган данни за последен известен адрес на лицето.

Тъй като са налице всички законови предпоставки за това, правилен се явява изводът на ОС - Пловдив, че решението за налагане на финансова санкция следва да бъде признато.

В съответствие с разпоредбата на чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС е била определена и равностойността на дължимата сума в български левове по фиксинга на БНБ към момента на постановяване на решението, чието признаване се иска.

Правилно и законосъобразно първият съд е постановил, че решението на австрийския съдебен орган да се изпрати на ТП – НАП-П. за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК. Това съответства на разпоредбите на чл. 36 във вр. с чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС.

Поради изложеното, със съдебния си акт, първият съд е достигнал до обосновани изводи, че са налице всички законоустановени предпоставки за изпълнение на горепосоченото решение на чуждата юрисдикция, по силата на което на засегнатото лице е била наложена финансова санкция. Правилно е било прието също така, че процесуалните формалности по признаване на решението са били изпълнени в съответствие с разпоредбите на ЗПИИРКОРНФС и Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции.

С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд счита, че атакуваното решение, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, а жалбата на служебния защитник – адв. Н.К., да се остави без уважение, поради което и

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260108 от 08.04.2021 г. по ЧНД № 6

724/2021 г. на Пловдивския окръжен съд

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

7