Решение № 3099 от 31.07.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3099 гр. Варна, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Н. при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Н. Гражданско дело № 20243110114539 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“, *** срещу К. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В. и М. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С. иск с правно основание чл.

135 ЗЗД съдът да обяви за относително недействително спрямо „Юробанк България“ АД дарението на недвижим имот, обективирано в Нотариален акт с №3 6 дом I, рег.

№1345, дело №33/2023 г. на нотариус Катя Паунова, рег. №382, вписан в СВ-Варна с вх. рег. №6791 от 13.03.2023г., акт №150, том XVII, дело №3843/2023г. от К. С. М., с ЕГН ********** в полза на сестра си М. С. М., ЕГН ********** на собствената му 1/6 идеална част от АПАРТАМЕНТ №39, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителен директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 14.02.2023г., с адрес на имота по кадастрална карта: гр. В., находящ се в жилищна сграда - многофамилна, с идентификатор **********, разположена е поземлен имот с идентификатор **********, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, състоящ се от три стаи, кухня-трапезария, баня, тоалетна, перално помещение, килер, коридор и два балкона, по предходен нотариален акт, брой нива на обекта: 1, с площ от 99.18 кв.м. , при граници по предходен нотариален акт: стълбище, апартамент № 38, тревна площ, вход № 3 и при граници на самостоятелния обект по кадастрална карта: на същия етаж: имот с идентификатор **********, под обекта: **********, над обекта: **********, ЗАЕДНО с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 39, с площ на избеното помещение от 2.35 кв.м. , както и 1.0469% идеални части от 1 общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор **********, като увреждащо го.

Ищецът твърди в сезиращата искова молба, че между него и ответника К. М., като кредитополучател, съществуват два договора за кредит. По Договор за кредит с №МК275924 от 27.01.2023г. К. С. М. е ползвал банков кредит, при разрешен кредитен лимит в размер на 1000 лева, като на 07.03.2023г. кредитополучателят е изпаднал в забава, като не е заплатил дължимата вноска за главница и лихва. Пропуснал е плащането на дължимите вноски за главница и лихва за периода от 07.03.2023г. до 04.11.2023г., поради което ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем с връчена на длъжника на 04.11.2023г. на покана. Въпреки дадената възможност за доброволно погасяване на задължението, същото не е погасено, поради което било подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. Въз основа на издадения изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по ЧГД №2544/2024 г. по описа на РС Варна, въз основа на които било образувано изпълнително дело с №346/2024 г. по описа на ЧСИ Станимира Данова с рег. №718 и Района на действие - ОС Варна.

По Договор за кредит с №FL1346529 от 17.01.2023г. К. С. М. ползвал банков кредит, при разрешен размер на 35000 лева и краен срок за ползване и погасяване 17.01.2031г. На 18.04.2023г. кредитополучателят изпаднал в забава, като не е заплатил дължимата вноска за главница и лихва. Пропуснал плащането на дължимите вноски за главница и лихва за периода от 18.04.2023г. до 20.10.2023г. , като поради това и на основание чл.14 от Договора, ищецът предприел действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Изготвена била и връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника на 20.10.2023г. , като от тази дата счита кредита за предсрочно изискуем.

Въпреки дадената възможност за доброволно погасяване на задължението, същото не било погасено, предвид което ищецът подал заявление по чл. 417 от ГПК за снабдяване с изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение на парично задължение. Въз основа на издадения изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по ЧГД №556/2024 г. по описа на РС-Варна била депозирана молба за присъединяването им към вече образуваното изпълнително дело №346/24г. , по описа на ЧСИ Станимира Данова. В хода на изпълнителното производство на К. М. била връчена покана за доброволно изпълнение, с която бил даден 14-дневен срок за доброволно изпълнение на горепосочените задължения. Въпреки дадения срок задължението отново било изпълнено от страна на длъжника.

Излага, че към настоящия момент задължението не е погасено и съгласно Удостоверение с изх. №25393/23.10.2024 г. по ИД №346/2024 г. на ЧСИ Станимира Данова същото е в общ размер на 48443.31 лева.

Поддържа се, че К. С. М. съзнателно се е разпоредил с процесните идеални части от поземления имот, по отношение на който е можело да се насочи изпълнение за удовлетворяване вземането на кредитора.

Твърди се, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД, като спрямо купувача по сделката – М. М., действа и въведената в закона презумпция, тъй като е сестра на продавача и същата попада в кръга на лицата, които са посочени в 2 хипотезата на разпоредбата на чл. 135, сл. 3 от ЗЗД.

По същество се моли за уважаване на исковете. Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски по настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника К. С.

М., чрез назначения особен представител адв. С. Н., с който исковете се оспорват, като неоснователни.

Оспорва, че между ищеца „Юробанк България“ АД и ответника е съществувала договорна връзка, по която са останали неплатени дължими суми. Оспорва, че ответникът дължи претендираните от ищцовата страна суми. Оспорва, че е обявена предсрочната изискуемост на сключените между страните договори. Оспорва, че са предоставени кредитните суми по двата договора за кредит. Оспорва, че на ответника е била предоставена кредитна карта по договор за кредит от 27.01.2023г.

Оспорва, че са налице предпоставките за обявяване на относителната недействителност на процесната сделка на 10.03.2023г. Твърди, че не е обявена предсрочната изискуемост по двата договора за кредит от ищеца. Видно от представените с исковата молба документи се установява, че чрез ЧСИ Станимира Данова са изпратени до ответника две покани за изпълнение от 17.10.2023г. От представените разписки към всяка една от тях се установява, че адресът на длъжника е посетен единствено на 20.10.2023г. , с което е била нарушена разпоредбата на чл.47, ал.1 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника М. С. М. не е депозиран отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени съобразно чл. 1 2 и чл. 2 3 5 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За уважаване на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че е кредитор на длъжника, че действията, чиято отмяна се иска го увреждат, че длъжникът при извършването им е знаел, че уврежда кредитора.

Качеството на кредитор на ищеца спрямо ответника К. С. М. се извежда от представените два договора за кредит, сключени между „Юробанк България“ АД, съответно Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта №МК275924 от 27.01.2023г. за сумата от 1000 лв. (л.14-17) и Договор за потребителски кредит с №FL1346529 от 17.01.2023г. при разрешен размер на 35000 лева и краен срок за ползване и погасяване 17.01.2031г. (л.9-13), както и издадените съответно Заповед за незабавно изпълнение №1139/05.03.2024 г. и Изпълнителен лист №1161/06.03.2024 по ч.гр.д. №2544/2024 г. по описа PC-Варна (л.25-26) и Заповед за незабавно изпълнение № 242 от 18.01.2024 г. и Изпълнителен лист №353 от 18.01.2024 г. по ч.гр.д. №556/2024 г. по описа PC Варна (л.29, л.33), въз основа на които е образувано изпълнително дело №20247180400346 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова, рег. №718 КЧСИ, по което общият дълг е в размер на 53056,59 лева, съгласно с Удостоверение №25393/23.10.2024 г., издадено от ЧСИ (л.39). Дължимостта на вземанията по Заповед за незабавно изпълнение № 242 от 18.01.2024 г. и изпълнителен лист №3 5 3 от 3

18.01.2024 г. по ч.гр.д. №556/2024 г. по описа PC Варна е частично установено с влязло в законна сила решение №386/09.10.2025 г. по ТД №704 по описа за 2024 г. на ОС – Варна, като с Решение №41/27.02.2026 г. по т.д. №3/2026 г. на Апелативен съд – Варна е потвърдено решението на окръжния съд в обжалваната част, в която са отхвърлени исковете на „Юробанк България“ АД срещу ответника К. М. за приемане за установено дължимост на сумите 390,38 лева, представлвящи разликата между приетата за дължима главница и претендираната в общ размер от 34417,77 лева; сумата от 1505,77 лева, претендирани като възнаградителна лихва за периода от 18.04.2023 г. до 20.10.2023 г. и за сумата от 2198,61 лева, мораторна лихва за периода от 18.04.2023 г. до 08.01.2024 г. , произтичащи от договор за потребителски кредит №FL1346529 от 17.01.2023г. С решение №692/24.02.2026 г. по гр. д. №5068/2025 г. на РС-Варна частично е прието за установено вземането по издадената №1139/05.03.2024 г. и изпълнителен лист №1161/06.03.2024 по ч.гр.д. №2544/2024 г. по описа PC-Варна. Това решение е влязло в законна сила, видно от деловодната система на ВРС. Въпреки посоченото в Решение №41/27.02.2026 г. по т.д. №3/2026 г. на Апелативен съд – Варна, че подлежи на касационно обжалване, решението де факто не подлежи на такова, поради размера на обжалваната част от исковете, която е под 20000 лв., поради което е влязло в законна сила, а и така или иначе Решение №386/09.10.2025 г. по ТД №704 по описа за 2024 г. на ОС – Варна е влязло в законна сила в необжалваната част по отношение на присъдената главница в размер на 34027.39 лева по Договор за потребителски кредит с №FL1346529 от 17.01.2023г.

Въз основа на горното ищецът безспорно се легитимира като кредитор на ответника К. М..

Вторият елемент от фактическия състав на чл. 1 3 5 от ЗЗД е длъжникът с действията си да е увредил кредитора. Доколкото ответникът се е лишил от активи на своето имущество безвъзмездно, то същият безспорно е увредил кредитора си.

Съгласно трайната съдебна практика, обективирана в Решение №18 от 04.02.2015 г. по гр.д. №3396/2014 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и цитираните в него решения на същия съд, размерът на дълга и/или наличието на друго имущество, от което кредиторът може да се удовлетвори, са без значение за основателността на иска по чл. 135 ЗЗД, поради което съдът намира за ирелевантно възражението на ответника за ненастъпила предсрочна изискуемост на процесните вземания, тъй като въпросът е разрешен със сила на присъдено нещо и не може да бъде пререшаван в настоящото производство.

Третият елемент от фактическия състав на чл.135 от ЗЗД изисква длъжникът при извършването на оспорваните сделки да е знаел за увреждането. Знанието за увреждането по смисъла на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД се свежда до знание, че има неизплатено задължение към кредитора. Процесната сделка, обективирана в представения на л.6-8 по делото Нотариален акт №36, том 1, рег. №1345, дело №3 3 от 10.03.2023 г. на нотариус Катя Паунова, е изповядана след сключването на договорите за кредит (17.01.2023 г. ) , от които ищцовото дружество черпи качеството си на кредитор, поради което ищецът е имал знание за увреждането. В настоящия случай датата, на която вземането на кредитора е станало изискуемо и ликвидно – влизане в сила на заповедите за незабавно изпълнение/съдебните решения, е неотносима към знанието за увреждането, а единствено към преюдициалността на производството по 4 установяване на вземането на кредитора съгласно т.2 от ТР 2/2017 на ОСГТК на ВКС.

Тъй като сделките, чиято отмяна се иска, са безвъзмездни, по аргумент на противното след тълкуване на разпоредбата на чл.135, ал.1, изр. второ от ЗЗД, която гласи, че когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането, следва изводът, че при безвъзмездни сделки знание у приобретателя не е необходимо. В тази връзка е неотносимо изложеното в показанията на свидетелката Ж. Ж., че ответницата М. М. не е знаела за задълженията на брат си при прехвърляне на имота.