Определение № 438 от 25.05.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 438 гр. Бургас, 19.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Г. Г.а Стоянова при участието на секретаря Милена Й. Софронова в присъствието на прокурора Зоя М. Милтиядова като разгледа докладваното от Петя Г. Г.а Стоянова Частно наказателно дело № 20222100200440 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК , във вр. с чл. 70 от НК. Образувано е по молба от лишения от свобода С. Г. В. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.

В съдебно заседание тя се поддържа от подателя й, който твърди, че се е поправил и занапред ще съобразява поведението си с обществените изисквания .

Защитникът му настоява, че са налице кумулативно предвидените предпоставки посочени в закона, а именно с доброто си поведение и честно отношение към труда , лишеният от свобода да е дал доказателства за своето поправяне. Навежда доводи в подкрепа на своята теза и пледира за уважаване на молбата на С. В. за предсрочно освобождаване.

Представителят на БОП дава становище за неоснователност на искането, поради липса на трайни и устойчиви показатели за поправянето на осъдения изтърпяващ наказание лишаване от свобода .

Представителят на началника на затвора основателна и предлага същата да бъде уважена. счита молбата за

След като се запозна с направеното искане, становищата на страните 1 изразени в днешното съдебно заседание, и събраните по делото писмени доказателства, съдът приема следното:

Осъденият С. Г. В. за първи път търпи ефективно наказание лишаване от свобода.

Настоящото осъждане е за най-тежкото умишлено престъпление от общ характер –това против човешкия живот , престъпление по чл.116, ал.1, т.6, предл.2, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2 от НК, а именно извършено на 20.09.2016г , в съучастие като съизвършител с М. М. умишлено умъртвяване на жив човек/дядо на М./, по особено мъчителен за жертвата начин. Наложено му е наказание лишаване от свобода за срок от 11години , при първоначален строг режим на изтърпяване. Приетият от съдебните инстанции механизъм се състои в продължително душене на жертвата от осъдения М. с въже , държана на пода от осъдения В., докато едновременно с това са били запушвани устата и носа на убития, който се е съпротивлявал и на моменти е поемал въздух.

Осъденият С. В. е постъпил в затвора за изтърпяване на влязлата в сила присъда на 29.05.17г. , при първоначален строг режим. Преди това е бил задържан под стража от 25.09.2016г. Така , сумирайки двата периода, общо изчисления като фактически изтърпян период е в размер на 5 години 7 месеца и 24 дни от определеното му наказание от 11 години лишаване от свобода, следователно повече от 1/2 от срока по цялото наказание. Отделно приспадното му е и времето на положен труд, равняващо се на 1 година 1 месец и 24 дни. Остатъкът от наказанието подлежащо на изпълнение е в размер на 4 години 3 месеца и 3 дни.

Понастоящем продължава да изтърпява наказанието си в корпуса на затвора. Спазва реда и дисциплината . Уважителен към администрацията на затвора, добронамерен към останалите лишени от свобода и неконфликтен.

Наказван веднъж през 2017г. за отправено предложение към друг лишен от свобода да осъществи физическо насилие върху л.св.М. М. Впоследствие награждаван за проявено старание в трудовата дейност. Полагал труд първоначално като „бакар“, а впоследствие като работник в затворническата кухня, а понастоящем като хигиенист. Изпълнява отговорно и със старание трудовите си задължения .Включва се в спортните и културни мероприятия.

Съдействал при провеждане на програма „Адаптация“. Не е включван в 2 програма „Живот на свобода“ поради големия остатък от наказанието.

Първоначалната оценка на риска от рецидив и вреди , при отчитане профила на нуждите е бил в графата за ниски стойности -39т. , а този за обществото –среден. Констатираните проблемни - отношение към правонарушението, умения за мислене и начин на живот и обкръжение.

Последвали са промени в оценката на риска през 33 точки до 15 точки, която е и последна и актуална оценка. Рискът от вреди към обществото при третата вече е отмерен като нисък.

Корекционната работа е съобрзена с индивидуалния план на присъдата и е насочена към затвърждаване мотивацията за недопускане на правонарушения и към поддържане на трудови навици. Според доклада за пробационния надзор, при проведеното нарочно интервю, във връзка с подадената молба за предсрочно освобождаване, л.св.В. заявил, че „приема отговорността за участието си в извършеното престъпление. Осъзнал е вината си.Изказва съжаление за жертвата. Заявява категорична мотивация за законосъобразен начин на живот на свобода. В мисленето му не се наблюдават криминални нагласи.“ Съхранил отношенията, има подкрепата на близките си и би живял при тях, когато бъде освободен от затвора. Би работил отново във фирмата, в която е бил зает по трудово правоотношение преди осъждането му, в която връзка и представя писмено заявено намерение от управителя на „Табако трейд“ ООД-Бургас. Има ресурс за намиране на работа, с оглед придобитото средно-специално образование по специалност информационни технологии.

Мнението е, че с поведението си бил доказал, че е преосмислил поведението си и се е поправил, поради което не се налага определянето на мерки за пробационен надзор, ако бъде условно предсрочно освободен.

Такова е и становището на инспектор СДВР в доклада му във връзка с молбата за условно предсрочно освобождаване на С. В. .

Преповтаряйки казаното от инспектор „Пробация“, тази теза се поддържа и от представителя на началника на затвора.

Освен изложените обстоятелства, в подкрепа на позицията си за наличие на предпоставките за условно предсрочно освобождаване , защитата на осъдения представя и платежни нареждания за вноски към Окръжен съдЯмбол, във връзка с осъждане за направени по делото разноски.

3

Съдът не споделя становището на началника на затвора за настъпили такива значителни промени в нагласите и поведението на осъдения, които да водят да еднозначния извод, че корекционната работа е завършена и целите на наказанието са изпълнени.

Необсновано счита мнението, че В. е „ осъзнал своята собствена отговорност за извършеното престъпление и вредата, която е нанесъл със своето поведение“/текущ доклад / и при последната оценка стойностите относно настоящото правонарушения са намалени.

Това изявление не кореспондира с отразеното в графиката за оценка на риска приложена към делото , в която е видно, че те са останали напълно непроменени-5 точки при всичките оценки на риска от рецидив и вреди/л.6/.

В текущия доклад от 06.06.19г. се посочва, че осъдения В. отрича извършеното, не изпитва съжаление към жертвата, не признава вредата.

Пред съда, С. В., описвайки своето участие в убийството, се опита да неглижира участието си в него, заявявайки първоначално, че само е укрил извършителя, после го представи като опит да разтърве извършителя и жертвата, а накрая заяви, че жертвата е била душена за секунди , след което възприемайки, че другия осъден поставя примката с въже на врата на жертвата, В. излязъл от помещението. Всъщност никоя от трите версии не отговаря на възприетото от трите съдебни инстанции, за продължително душене на няколко пъти през които жертвата си е поемала въздух и се опитвала да се освободи, но е била притискана от В. на земята, и душена с въже от другия осъден. Очевидно е, че деецът продължава да не приема и не признава своето участие в това престъпление. Запитан от съда за какво съжалява, същия посочи неприятностите които е създал на своите близки с влизането си в затвора. Липсват каквито и да е разсъждения и съпричастност към страданията на жертвата приживе , както и към мъката на близките му , научавайки за причинената на същия насилствена смърт.

Посочва се в експертната оценка за актуално психично и емоционално състояние, че осъдения е личностно и емоционално недостатъчно зрял.Същите данни се съдържат индиректно и в мотивите на решаващия съд и контролните инстанции, от които може да се направи извода за личност поддаваща се на влияние и внушения. Именно този фактор е довел в известна степен и до участието на В. в убийството на жив човек, за 4 което е осъден.

Затова и съдът счита , че приемането на отговорността и вината си за извършеното престъпление са декларативно и формално заявени, но осъденият не е осъзнал изцяло факторите довели до конкретното негово поведение. В. заявява желание да бъде част от обществото, но отказва напълно да признае своето участие в умъртвяването на жертвата.

Видно от присъдата е също, че В. осъден да заплати разноски във връзка с делото както на ЯОС, но също и на ОДМВР-Ямбол и на НБПП. В продължение на две години полаган труд в ЗО , за което му е било заплащано , според заявеното от същия е погасил едва около 200.00лв. от сумите за разноски по делото /от над 4000лв./, за които е осъден, посредством месечни вноски от по 10.00лв., но не всеки месец, тъй като с получаваните доходи покрива и свои нужди.

Съдът съобрази наред с това, че полагането на труд само по себе си не може да са служи като абсолютно и достатъчно основание да се заключи, че е настъпило едно трайно поправяне и превъзпитание на осъдения.

Приспадането на времето на положен труд от лишаването от свобода, в съотношението 2:3 благоприятства осъдения към по-бързо изпълнение на наказанието. Вярно е, че съвестното отношение към труда има значение в преценката за настъпилото поправяне, но то далеч не е единственото.Не е такова и взето поотделно доброто поведение в условията на контролирана среда. Спазването на дисциплината и правилата в затвора е задължение на всички лишени от свобода, а не изключително обстоятелство, автоматично водещо до извод за наличие на предпоставките за условно предсрочно освобождаване. На обсъждане и оценка подлежат всички обстоятелства имащи значение за проверката дали търсената трайна положителна промяна в нагласите и поведението на лишения от свобода е действително настъпила дотолкова, че да следва логичния и безпротиворечив извод, за липса на необходимост от продължаване на корекционното въздействие спрямо него.

Съдът , предвид данните изложени по-горе, намира, че на този етап не се констатират устойчиви положителни промени в уменията за мислене и нагласите на В. за съзнателно и активно формиране на законосъобразен модел на поведение.

Целите на наказанието поставени в първоначалния план на присъдата 5 по отношение на дефицитните зони не са изпълнени в необходимата степен и корекционната работа с лишения от свобода В. е необходимо да продължи, в насока осъзнаване на своята виновна отговорност за извършеното престъпление /осмисляне и приемане на собственото участие в престъплението , приемане на отговорността и осъзнаване факторите довели до извършването му/ и подобряване на собствените умения за мислене .

Налице е предвидената в чл.70, ал.1, т.2 от НК формална предпоставка , предвид изтърпяното фактически наказание лишаване от свобода с продължителност от 5 години 7 месеца и 24 дни от наложеното му такова наказание с продължителност от 11 години. Същевременно, от събраните по делото писмени доказателства не може да бъде направен еднозначен и обоснован извод, че същия е дал доказателства за своето поправяне. Липсват категорични доказателства за трайни, съзнателни и цялостни положителни промени в неговото съзнание, характер и поведение, които да сочат, че същият се е поправил и превъзпитал. В този смисъл следва да се приеме, че с изтърпяната част от наложеното наказание не са постигнати целите визирани в чл.36 от НК, поради което не е налице втората от кумулативно изискуемите в чл.70, ал.1 от НК предпоставки.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че молбата на лишеният от свобода В. за условно предсрочно освобождаване не следва да бъде уважавана, а корекционната работа по отношение на същия , съобразно плана на присъдата следва да продължи .

Мотивиран от горното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, Бургаският окръжен съд