Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1155 от 05.12.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1425/2023
Вид
Определение № 1155
Подписан
05.12.2023
В сила
05.12.2023
Състав
Николай Джурковски, Емилия Колева, Александър Желязков

Цитирани разпоредби

  • чл.217 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.248 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.249, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.287 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.34 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.345, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1155 гр. София, 05.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно дело № 20231000601425 по описа за 2023 година

Постъпила е въззивна частна жалба от адв.Р. Р., защитник на подс.Р. К., против определението на СГС, НО, 31 състав, постановено в разпоредително заседание от 17.11.23г. по НОХД 5799/23г. на СГС. В частната жалба се излагат подробни съображения, с които се обосновава неправилността на определението на съда. Моли същото да бъде отменено.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД като взе предвид доводите, залегнали в частната жалба, и след като се запозна с атакуваното определение и материалите по делото, намери следното:

На 17.11.2023г. по НОХД № 5799/2023г. е проведено разпоредително съдебно заседание, в хода на което адв.Р. и адв.Н. – защитници на подс.Р. К., са направили искане за прекратяване на съдебното производство поради наличието на отстранимо съществено процесуално нарушение.

Във връзка с така направеното искане, в съобразителната част на съдебния протокол от заседанието, Софийски градски съд, НО, 31 състав, е посочил, че съществено процесуално нарушение не е допуснато. Изложил е мотиви относно диспозитивния характер на разпоредбата на чл.217 от НПК, която дава възможност на наблюдаващия прокурор да обединява две досъдебни производства. Първостепенният съд е посочил още, че при събиране на доказателства, за представителя на държавното обвинение съществува процесуална възможност по реда на чл.287 от НПК да направи 1 изменение на обвинението, както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в диспозитива на същия и в правната квалификацация.

При извършената служебна проверка на атакувания съдебен акт, и преди да пристъпи към разглеждане на частната жалба по същество, въззивната инстанция констатира, че при постановяване на определението, предмет на настоящия контрол, първостепенният съд е нарушил императива на чл.34 от НПК. Съгласно цитираната разпоредба, всеки акт на съда трябва да съдържа: данни за времето и мястото на издаването му, наименованието на съда, който го издава, номера на делото, по което се издава, имената на членовете на състава, на прокурора и на съдебния секретар, мотиви, диспозитив и подписите на членовете на състава. В конкретния случай, след като е изложил лаконични съображения относно неоснователността на претенцията на защитниците на подс.К. за прекратяване на съдебното производство, СГС е пропуснал да постанови диспозитив, с който да остави без уважение така направеното искане. САС намери, че този пропуск на първия съд съставлява съществено процесуално нарушение. Съдебният акт представлява единство от мотиви и диспозитив. Отсъствието на диспозитив, с който се оставя без уважение едно искане, особено такова, което подлежи на инстанционен контрол, каквото е искането на защитата на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство, има за своя последица пълната липса на годен да произведе последици съдебен акт по чл.249, ал.1 от НПК.

Този недостатък на съдебния акт, изразяващ се в отсъствието на негов диспозитив, не може да се преодолее от обстоятелството, че в протокола съдът е вписал, че определението, в частта относно приетото, че няма съществено процесуално нарушение, подлежи на самостоятелно обжалване и протестиране в 7 дневен срок. В тази връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл.345, ал.2 от НПК, указваща реда за произнасяне на въззивната инстанция, я задължава когато отмени определението, да реши въпросите по частната жалба. Така разписаното от закона задължение на втората инстанция се отнася до правилността на съдебния акт по същество, която следва да се произнесе дори при липсата на мотиви. В случая обаче, отсъствието на диспозитив води изобщо до липса на постановен съдебен акт, който да е годен предмет на въззивна проверка. Ето защо, настоящият състав на САС не може да се произнесе по релевираните в частната жалба доводи за допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения.

2

Констатираният порок при постановяване на определението по чл.248, ал.1, т.3 от НПК е от категорията на абсолютните, и не може да бъде преодолян по друг начин, освен чрез отмяната му и връщане на делото за провеждане на ново разпоредително заседание, в хода на което първоинстанционният съд да се произнесе по надлежен начин по въпросите по чл.248 от НПК, вкл. относно това дали е допуснато в хода на досъдебното производство отстранимо съществено процесуално нарушение.

Водим от горното и на основание чл.341, ал.2, вр.чл.249, ал.3 от НПК, САС, НО, 7 с-в

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението от 17.11.23г. по НОХД 5799/23г. на СГС, НО, 31 състав.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, НО, 31 състав за провеждане на ново разпоредително заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3