Решение № 1302 от 14.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1302 гр. Пловдив, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20245330203116 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0438-000564/ от 02.08.2023 г. на Началник сектор в ОД на МВР- Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което на А. В.

Б., ЕГН **********, са наложени следните административни наказания: нарушение на чл.6, т.1, от ЗДвП и на основание чл.183, ал.3, т.5, предл.1 от ЗДвП - глоба в размер на 30 лева; за нарушение на чл.104 А от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева; за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева, наред с това са отнети 18 конролни точки на основание Наредба NI-з-2539 от 17.12.2012г.

Жалбоподателят А. В. Б., по съображения, изложени в жалбата и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, моли съда да отмени процесното НП като неправилно и ензаконосъобразно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна Началник сектор в ОД на МВР- Пловдив, РУ 03 1

Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. До съда е депозирана молба-становище от страната, в която моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, моли съда да намали размера му до минимума, предвиден в Наредбата.

Пловдивският районен съд - VІI н.с., като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирано лице, в законоустановения срок. По отношение на наведеното от жалбоподателя възражение, съдът е приел да разгледа жалбата в полза на наказаното лице, при което приема същата за допустима. По същество, съдът намира жалбата за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

На 29.06.2023г. от актосъставителя К. К. М. е съставен акт за установяване на административно нарушение против А. В. Б., ЕГН **********, за това, че на същата дата 10:40ч. в гр.Пловдив, на кръстовището на ул. „Мария Кюри“ и ул. „Драва“ в посока от север на юг, жалбоподателят управлява лек автмобил „Хонда Джаз” с рег. № ***, като извършва следните нарушения: нарушава пътен знак В1 – навлиза след знак забраняващ навлизането на съответното ППС; използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването нателефона без участие на ръцете му; не използва обезопасителен колан, с който автомобилът му е оборудван; не носи контролния талон от свиделство за управление на МПС.

Констатираните нарушения били квалифицирани съответно по чл. 6, т.1 от ЗДвП, чл. 104а от ЗДвП, чл.137а, ал.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят подписал акта с уточнението,че има възражения по него без да ги конкретизира.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното НП.

Тази фактиеска обстановка се установява от приложените и събрани по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на актосъставителя К. К. М., който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Допълва, че жалбподателят не е 2 направил възражения,че здравословното му състояние не позволява поставянето на обезопасителен колан, докато шофира, а по-скоро се е заяждал с органите на реда. Съдът дава вяра на показанията на актосъставителя като логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото, като последните също са кредитирани.

По изключение съдът не кредитира медицинската документация, представена от жалбоподателя, доколкото не се отнася до процесното време.

Следва да се отбележи и това, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не беше оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от приложените по делото оправомощителни заповеди. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

По отношение на нарушенията по чл. 6, т.1 от ЗДвП, чл. 104а от ЗДвП и чл.137а, ал.1 от ЗДвП:

Съдът намира, че жалбоподателят безспорно ги е извършил, като е осъществил всички съставомерни признаци от състава им. Описанието на всяко едно от тях е в достатъчна степен пълно,точно и ясно, така че жалбподателят е разбрал за какво свое деяние е наказан.

Съдът не споделя възражението на жалбподателя,че спрямо него има медицинска препоръка да не използва колан, докато управлява МПС. В тази връзка представения медицински протокол ЛКК № 646 от дата 10.06.2024г., не се отнася до процесното време, съставен е близо година след извършване на нарушението. В същото не е отразено от кога са твърдените травми на жалбоподателя от предходен момент. Посочената в него медицинска препоръка е с действие от датата на издаване на протокола, от тогава би имала и действие, но е с година по-късно след извършване на процесното нарушение. По-нататък от наличния по преписката амбулаторен лист от 28.06.2023г. и такъв от 06.08.2018г., в които са описани налични травми на жалбподателя, но в документацията отсъсътва медицинска препоръка да не се управлява МПС с предпазен колан.

В този смисъл съдът не констатира някое от изключенията по чл. 137А ал.

3

2 от ЗДП, при които конкретно посочени в закона групи лица могат да не използват обезопасителен колан при управление на МПС, каквато линия на защита следва жалбоподателя.

Правилно за всяко едно от нарушенията са наложени наказания съответно: за чл.6, т.1, от ЗДвП и на основание чл.183, ал.3, т.5, предл.1 от ЗДвП - глоба в размер на 30 лева; за нарушение на чл.104 А от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева; за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева. Определените глоби са фиксирани в закона за тези нарушения и не подлежат на редуциране от страна на съда.

По отношение на коментираните нарушения съдът намира,че са спазени всички реквизити по чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, както и чл.40 от ЗАНН за присъствие на нарушителя и свидетел при съставяне на акта. В тази връзка съдът не констатирани съществени нарушения на процесуалните правила, които да бъдат основание за отмяна или изменение на процесното НП в тази част, поради което в същата следва да се потвърди.

По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, в частност неносенето на контролен талон към СУМПС. Посочената норма гласи, че водачите на МПС са длъжни да носят свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. В случая, от фактическа страна се установява, че жалбоподателят не е носил контролен талон именно при управление на МПС, поради което и деянието му към процесната дата 29.06.2023 се явява съставомерно. Следва да се посочи, обаче, че след извършване на нарушението, но преди влизане в сила на наказателното постановление, е настъпила законодателна промяна, като след промените с ДВ, бр. 67 от 2023 г., в чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е отпаднало задължението на водачите да носят контролен талон към СУМПС. Със същото изменение е премахнато и санкционирането на водачите по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.2 от ЗДвП за неносенето на талон. Тоест законодателят е преоценил обществената опасност на извършеното и то вече не представлява административно нарушение. Ето защо, съдът следва да приложи чл.3, ал.2 от ЗАНН, съгласно който ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. При това положение процесното НП, следва да се отмени, в тази 4 част, поради несъставомерност на вмененото нарушение към момента.

За по-голяма прецизност съдът не може да приложи чл.28 от ЗАНН, поради запрета на ЗДвП в чл.189з, а и справката за нарушител/водач е категорична индиция, че жалбоподателят многократно е извършвал нарушения по ЗДвП.

По аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването, на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни точки.

По разноските: Съгласно чл. 63д от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, във връзка с ГПК. Доколкото съдът отменява процесното НП в частта за нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП и повърждава в останалата част, то и двете страни имат право на разноски, като се отбелязва, че са претендирани такива единствено от страна на жалбоподателя. Следва да се приложи принципът за присъждане на разноските по съразмерност, доколкото жалбата се прецени като частично основателна съобразно уважената част от оспорването.

Сторените в производството пред въззивна инстанция от страна на жалбоподателя са в размер на 500 лв. Представени са доказателства за това, че същите са сторени – договор за правна защита и съдействие, в който е записано, че възнаграждението е изплатено в брой при сключването на договора, като в тази си част представлява разписка за изплащането им.

Същевременно от въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, чийто размер се моли да се намали до минимума, предвиден в наредбата, и което съдът намира за основателно. Ето защо съразмерно на уважената част от оспорването, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по съразмерност от 30.77 лв. и в тежест на ОД на МВР по аргумент на § 1, т. 6 от ДР на АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0438-000564/ от 02.08.2023г. на Началник сектор в ОД на МВР- Пловдив, РУ 03 Пловдив, В ЧАСТТА, с което на А. В. Б., ЕГН **********, са наложени следните административни наказания: нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.3, т.5, предл.1 от ЗДвП - глоба в размер на 30 /тридесет/ лева; за нарушение на чл.104 А от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП глоба в размер на 50 /петдесет/ лева; за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева;

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0438-000564/ от 02.08.2023г. на Началник сектор в ОД на МВР- Пловдив, РУ 03 Пловдив, В ЧАСТТА, с което на А. В. Б., ЕГН **********, е наложено административно наказание за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП - глоба в размер на 10 /десет/ лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив, да заплати на А. В. Б., ЕГН

**********, сумата от 30.77 лева /тридесет лева и 77 ст./, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му за двете страни.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6