Решение № 21 от 22.01.2024, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Гражданско дело 760/2023
- Вид
- Решение № 21
- Подписан
- 22.01.2024
- В сила
- 16.02.2024
- Състав
- Валери Владимиров Събев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 149 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 62 · Закон за защита на потребителите
- чл. 62, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 70, ал. 4 · Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 21 гр. гр.Несебър, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20232150100760 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД .
От ищеца „********” ЕАД срещу ответниците Д. Х. и Г. Х., като наследници на Г. К. Х., са предявени осъдителни искове за присъждане на: сумата от 1669,81 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., отразена във фактура № 1005344441 от 31.07.2020г. и фактура № 1013869012 от 31.07.2021г., сумата от 334,30 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2020г. – 02.03.2023г., сумата от 22,77 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м.02.2020г. – м. 04.2021г., сумата от 6,48 лв., представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020г. – 02.03.2023г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба – 27.03.2023г., до окончателното изплащане на сумите. Ищецът претендира и разноски. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с Г. К.
Х. (а впоследствие и с ответниците – като негови наследници) въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия. Сочи, че ответниците са „битов клиент“ и „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ по смисъла на Закона за енергетиката. Акцентира върху разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди, според които при смърт на клиент – физическо лице, наследниците са длъжни да уведомят писмено продавача. Извършва анализ на разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ. Сочи, че общите условия са влезли в сила. Излага, че за процесните периоди е доставена топлинна енергия и е извършвано дялово разпределение до обект с абонатен № ****** – в ж. к. „***********, за което са издадени и съответните фактури. Обръща внимание, че сумите са начислявани съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ по прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителния период – на база реален отчет, са издавани изравнителни сметки. С тези доводи моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски. Оспорва претенцията за разноски на другата страна.
1
В срока по чл. 131 ГПК от процесуалния представител на ответниците е подаден отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Твърди се, че жилището е необитаемо от 25.07.2015г. и от тогава не е ползвана топлинна енергия. Оспорва се посочените количества да са реално доставени. Развиват се съображения в тази насока. Акцентира се върху приложението на чл. 62 от ЗЗП към настоящия случай. Оспорва се възникването на валидно облигационно правоотношение между наследодателя на ответниците и „Т.С.“ ЕООД. Сочи се, че няма данни в имота да е извършван реален отчет на показанията и не става ясно приложена ли е методиката за дялово разпределение. Отправя се възражение за погасяване по давност на претенциите. От съда се иск да отхвърли претенциите. Претендират се разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „Д.“ ЕООД“, не заема становище по съществото на спора.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, действало за процесния период, по силата на което е престирал топлинна енергия за битови нужди и услугата дялово разпределение за топлоснабден имот в ж. к. „***********, абонатен номер ****** и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По делото е представен в официално заверен препис (допустим по смисъла на чл. 183 ГПК) протокол от 05.12.2000г. от общото събрание на етажната собственост на сграда в гр. *********.
От протокола е видно, че е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Т.С.“ ЕООД. Упълномощени са лица Е.Е., Б.Х. и С.С. – да сключат от името на етажната собственост договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки съгласно системата Х.. Протоколът от събранието на етажните собственици е подписан от лицето Г. Х. – собственик на ап. 47. Въз основа на протокола бил сключен (с участието на посочените упълномощени лица) договор № 347 от месец декември 2000г. между „Т.С.“ ЕООД и Етажната собственост (представен в препис на л. 161 от делото и в заверен от ищеца препис на л. 11 – л. 12 от първоначално образуваното гр. д. № 15555/2023г. по описа на Софийски районен съд). Съдът кредитира този договор, в качеството му на частен диспозитивен документ, като намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на ответника за изключването му от доказателствата по делото. В съдебната практика на ВКС трайно се приема, че изключването на неофициални копия от документи на основание чл. 183 от ГПК, не е безусловно и е преодолимо в хипотезите, в които страната не може да представи искания документ по обективна причина, а искането за представяне на оригинала е квалифицирано като злоупотреба с право – Определение № 1174 от 30.11.2023г. по т.д. № 59/2023г. по описа на II търг. отделение на ВКС. В настоящия случай са налице доказателства, че извършването на дялово разпределение за процесната сграда е прехвърлено на участвалото в настоящото производство трето лице помагач – „Д.“ ЕООД, поради което е обективен факт, че посоченият оригинал не е бил в държане (с оглед изложените от ищеца и от третото лице помагач твърдения) на страните по делото. След като договорът е сключен с „Т.С.“ ЕООД са налице обективни пречки за представянето на документа в оригинал. Още повече, че не е направено 2 оспорване от ответника във връзка с формалната доказателствена сила на диспозитивния документ (вкл. положените в него подписи), поради което представянето на оригинала не е било необходимо за изясняване на делото от фактическа страна. Ответниците оспорват единствено възникналата облигационна връзка, но следва да се има предвид, че по делото е представена и приета като писмена доказателство (в надлежен по смисъла на чл. 183 ГПК нотариално заверен препис) молба от Г. Х. (на л. 85 от делото) до ответника, с която моли да му бъде открита партида относно самостоятелен обект в сграда в ж. к. „***********.
Съгласно пар. 41 б от ДР на Закона за енергетиката „потребител на енергийни услуги” е краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. Според чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. По делото като писмено доказателство са представени общите условия, публикувани във вестник „Монитор” на 11.07.2016г. (на л. 28 от първоначално образуваното гр.д. № 15555/2023г. по описа на Софийски районен съд). Налице са и цитираните по-горе доказателства, които са в насока, че сградата в режим на етажната собственост, находяща се в ж. к. „******** е клиент на „********” ЕАД – протокол от общото събрание на ЕС и договор, сключен въз основа на него. Наред с това Г. Х. (наследодател на ответниците) безспорно е имал качеството потребител на ел. енергия, тъй като се е легитимирал като собственик на ап. 47 и е подал нарочна молба до ищеца – за откриване на партида (подписал е и протокола от проведеното общо събрание на етажните собственици). Ето защо разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗЗП е неприложима към настоящия случай. Ответниците не оспорват, че в качеството си на наследници на Г. Х. (видно и от удостоверение за наследници на л. 51 – л. 52 от първоначално образуваното гр.д. № 15555/2023г. по описа на Софийски районен съд) са съсобственици по отношение на посочения самостоятелен обект. Следователно са събрани достатъчно доказателства, които са в насока, че ответниците са имали качеството „потребители“ на топлинна енергия за процесните периоди - в процесната топлоснабедена сграда. Ето защо между страните при осъществяване на предвидените в закона факти е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия съгласно чл. 150, ал.1 ЗЕ. Облигационното отношение е касаело доставянето на топлинна енергия от ищеца до обекта на ответниците, находящ се в гр. *****, ж. к. „***********.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза (на л. 100 – л. 113 от делото), съгласно което процесната сграда в режим на етажна собственост се е обслужвала от Абонатна станция за процесния период с общ топломер, отчитан ежемесечно. Съдът кредитира заключението изцяло, като обективно, компетентно и безпристрастно, вкл. и при отговора на въпрос 7, тъй като в приложение № 2 към експертизата са представени нужните документи, удостоверяващи извършени проверки на топломера в сградата. В съдебната практика (Определение № 5 от 03.01.2024г. по т.д. № 467/2023г. по описа на I търг. отделение и цитираното в него Решение №131/12.07.2018 г. по гр.д. № 131/2018 г. на IV г. о. ) се приема, че съдът може да делегира събирането на доказателства и на вещо лице. Прегледаните от експертите материали може да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните представянето на конкретен документ, може да бъде изискано от съда, за да бъде оспорена неговата истинност. Ето защо посочените в приложение № 2 към експертизата документи се 3 кредитират от съда, като писмени доказателства, анализирани от вещото лице и приобщени чрез експертизата, истинността на които не е оспорена по делото. Следователно от тях се доказва, че са извършени надлежни периодични проверки на топломера в процесната сграда. От експертизата се установява, че за периода м.05.2019г. до м.04.2021г. топлинен счетоводител за сградата е бил „Д.” ЕООД, който е отчитал разпределителите на радиаторите и топлите водомери в отделните имоти веднъж годишно след края на отоплителния сезон. От вещото лице е установено, че в процесното жилище са подлежали на отчет пет радиатора с монтирани разпределите и един щранг – лира, като за процесния период не е ползвана топла вода от ТЕЦ. За периода м.05.2019г. до м.04.2020г. е отчитано редовно и няма начислени служебни показания. В периода 01.05.2020г. – 30.04.2021г. не е осигурен достъп за отчет в имота и начисленията от отоплителни тела са служебни съгласно методиката за дялово разпределение (фактът за неосигурен достъп до имота в този период се потвърждава и от приетите писмени доказателства, приложени от третото лице помагач – вкл. протокол за посещения в обекта на 05.05.2021г. и 16.05.2021г. на л. 67 от делото). В процесното жилище за процесния период е ползвана топлинна енергия за отопление от радиатори, от щранглира за топла вода и за сградна инсталация. От експертизата се установява, че топлинният счетоводител е отчитал правилно уредите за дялово разпределение и извършвал разпределението съгласно методиката за дялово разпределение, а за периода, за който е извършено служебно начисляване – при спазване на методиката и определяне на обем на жилището от 155 куб. м.
(правото да отчита по този ред за посочения период е възникнало, тъй като са представени доказателства за неосигурен достъп, поради което приложение следва да намери нормата на чл. 70, ал. 4 от Наредба № Е-РД-04-1 ОТ 12 МАРТ 2020 Г. ЗА топлоснабдяването ). За процесния период са издадени две изравнителни сметки – за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. на стойност – 436,37 лв. и за периода 01.05.2020г. – 30.04.2021г. на стойност – 508,32 лв. Вещото лице е установило, че общият топломер, монтиран в абонатната станция, е преминал нужните метрологични проверки, като отчетеното чрез него количество топлинна енергия е намалено с технологични разходи за сметка на ищеца, а останалото количество топлинна енергия е разпределено между потребителите. Налага се извод, че от приетата по делото експертиза безспорно се доказва, че за процесния период до процесния имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.
Разпечатката съдържа 20 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b5c9bba-7df9-4708-bc52-279bdd0b3970