Определение № 314 от 27.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 314 гр. София, 27.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002102093 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №4131/26.03.2024г. на К. Т. П., чрез адв. Н. А. срещу решение №52/19.02.2024г. по в. гр. д. №4/2024г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което първоинстанционното решение е отменено частично, като вместо това искът за делба е отхвърлен по отношение на товарен автомобил/камион/ F.- 616 Н3 с рег. [рег.номер на МПС] , и Минибагер TAUEUCHI- ТВ 015 с рама [№] и двигател [№], и е признато за установено, че П. С. П. на осн. чл.23, ал.1 от СК е изключителен собственик на товарен автомобил/камион/, марка и модел „ФИАТ 616 Н 3“, като закупен с лични средства. Според касатора, в обжалваната част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че фактическите и правни изводи на съда са неправилни и не съответстват на доказателствата по делото и са довели до прилагане на неотносими правни норми /неправилно приложение на Закона/. По отношение на товарния автомобил, излага, че ответникът не е установил, че е вложил в закупуването му средствата, получени от продажбата на наследствените си земи, нито е доказал твърдението си, че той му служи за упражняване на професия - извършване на дейности в сферата на строителството - превоз на строителни материали. Излага, че изводът на съда, че мини-багерът също не е съсобствен между страните, не съответства на събраните по делото доказателства, като в тази връзка съдът е кредитирал писмено доказателство, представено от ответника след изтичането на преклузивния срок за това. На последно място се излага, че въззивният съд в нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК, е дал ход на делото и се е произнесъл с решение, като е 1 засегнал правото на защита в процеса на въззиваемата страна, както и правото на състезателност и равенство на страните. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката посочва наличието на основанията по чл. 280. ал. 1, т.1 и ал. 2 ГПКочевидна неправилност на решението. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следния процесуален въпрос: 1. Нарушен ли е основния принцип в чл. 8 ГПК - Състезателно начало, равенство на страните и правото на страната да участва в съдебното производство ако е даден ход на делото, когато адвокатът на страна в съдебното производство не може да се яви в съдебно заседание при наличие на основателна причина съгласно чл. 142, ал. 2 ГПК в противоречие с Решение №60084 от 14.07.2021г. по гр. д. №51/2021г. и Решение №57 от 25.04.2019г. по гр. д. №2294/2018г. на ВКС. По въпросите: 2. Неспазване на задължението по чл. 142, ал. 2 ГПК за отлагане на делото, когато някоя от страните и нейният пълномощник не може да се яви поради препятствие, което не могат да отстранят съществено процесуално нарушение на съда ли е и води ли до неправилност на постановеното съдебно решение, и 3.

При наличие на основателна причина за отлагане на делото по чл. 142, ал.2 ГПК поради наличие на препятствие, което страната/ в конкретния случай пълномощник/ не може да отстрани допуснато ли е съществено процесуално нарушение водещо до последица отмяна на въззивното решение и връщане на делото на друг състав на въззивния съд за отстраняването му?, счита, че е допуснато противоречие с разрешенията, възприети в решение №208 от 05.10.2017г. по гр. д. №4507/2016г. на ВКС. Втората група въпроси се поставят във връзка с приложението на чл. 23, ал.1 СК. По въпроса: 4. „Следва ли освен наличие на лични средства ищецът да установи, че именно те са послужили за закупуване на вещ за която претендира да е лично негова собственост?“ се твърди противоречие с Решение №50013 от 29.06.2023г. по гр. д. №1528/2022г. и Решение №50112 от 14.06.2023г. по гр. д.

№3155/2021г. на ВКС, а по въпрос: 5.

Независимо на чие име е придобитата движима/недвижима вещ по време на брака, следва ли ищецът при пълно и главно доказване да установи трансформация на лично имущество за закупуването й? се твърди произнасяне в противоречие с ТР 5/14г. по ТД 5/13г. ОСГТК ВКС, Решение №7 от 02.03.2021г. по гр. д.

№1762/2019г. и Решение №35 от 13.07.2014г. по гр. д. №1783/2020г. на ВКС. Формулирани са трета група въпроси, свързани с разпоредбата на чл. 22, ал. 2 СК: 6.За да се приеме наличие на лични вещи които служат за упражняване на професия или на занаят: - следва ли ищецът да докаже наличие на определена професия или занаят, които той упражнява; следва ли да се установи упражняване на правнорегламентирана дейност? 7. При липса на професионална квалификация и занаят, установени с определен квалификационен документ и трудова ангажираност на определена длъжност сочеща такива, можем ли да приемем наличие на основание по чл. 22, ал. 2 СК? 8. При липса на реализиран приход от дадена дейност, можем ли да твърдим, че тя е осъществена като професия или занятие в смисъла на чл. 22, ал.2 СК?, по които се твърди, че разрешението на въззивния съд е в противоречие с Решение №37от 18.02.2013г. по гр. д. № 463/2012г. на ВКС, т.5 на ППВС 5/72г. и Определение №128/22.03.2016г. по гр.д. №705.16г. на ВКС. Последният въпрос се отнася до дейността на съда свързана с формиране на вътрешното му убеждение в несъответствие на доказателствата по делото: 9. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към въззивното 2 решение да обсъди защитните тези, доводите и възраженията, направени с въззивната жалба и отговора, преди да се произнесе по спорния предмет на делото?, по който се твърди, че е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР №1/9.1.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от ТР №1/4.01.2001г. по гр. д.

№1/2000г. на ОСГК на ВКС, и решение №65/30.07.2014г. по т. д. №1656/2013г., решение №15/30.01.2015г. по гр. д. №4604/2014г., решение №125/15.01.2020г. по т. д. №1204/2018г., решение №85 от 30.03.2015г. на ВКС по гр. д. №4750/2014г., Решение №113/18.05.2016г. на ВКС по гр.д. №5961/2015г. Според касаторката решението на въззивния съд е и очевидно неправилно, поради нарушение на материалния закон, неправилно приложение на процесуалните норми и необосновано, основание за допускане до касационно обжалване чл. 280, ал. 2 ГПК. Твърди наличието на необоснованост, представляващо грешка във фактическите изводи на съда, тъй като липсва ясното му становище за установено от фактическа и правна страна относно собствеността на процесния МИНИ багер като е ценил едностранно доказателствата, без да се обоснове защо приема едни свидетелски показания, а не кредитира други.

Ответникът по касация – П. П., чрез писмения си отговор, изразява становище за нейната неоснователност и за липсата на основанията по чл. 280 ГПК. Моли касационно обжалване да не бъде допускано, а в случай, че бъде допуснато – моли въззивното решение да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски.

Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивния съд, постановено в производство за съдебна делба, поради което се явява процесуално допустима.

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по иск, предявен от К. П. срещу П. П. за делба на недвижими имоти и движими вещи. С първоинстанционното решение, районният съд е допуснал между съделителите делба на самостоятелна жилищна двуетажна сграда, представляваща западен близнак, построена в недвижим имот, находяща се в [населено място], общ. Ст. З., при квоти 4/6 ид. части за К. П. и 2/6 ид. части за П. П., както и на товарен автомобил „Фиат 616 Н3 и минибагер – при равни квоти, и е отхвърлил иска за делба на поземлен имот, находящ се в [населено място] поради недопустимост на делба на идеални части. Отхвърлил е и предявения от П. П. инцидентен установителен иск по чл. 23, ал.1 СК, че е изключителен собственик на товарния автомобил, както и предявения в условията на евентуалност иск по чл. 22, ал.2 СК по отношения на същия автомобил.

Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта му, с която са допуснати до делба в режим на СИО 2 бр. движими вещи при квоти по 1/2 ид.ч. за всеки съделител, както и в частта, с която са отхвърлени предявените от П. П. искове по чл. 23, ал.1 и чл. 22, ал.2 СК, като вместо това е отхвърлил иска на К. Т. П. за делба на товарен автомобил/камион/ F.- 616 Н3 с рег. [рег.номер на МПС] , рама [№] и двигател [№], цвят СИН, брой места 2+1, и Минибагер TAUEUCHI- ТВ 015 с рама [№] и двигател [№]. Признал е за установено спрямо К. П., че П. С. П. е изключителен собственик на осн. чл.23, ал.1 от 3

СК на товарен автомобил/камион/, марка и модел „ФИАТ 616 Н 3“ като закупен с лични средства.

Въззивният съд е посочил, че независимо на чие име са придобити процесните камион и минибагер, трансформация на лично за всеки от съпрузите имущество може да се установява. Съвместният принос на съпрузите се предполага при условията на оборима законова презумпция при възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за покупко- продажба. Фактическите и правните критерии за преобразуване на лично имущество в закупените през време на брака на страните- съделители/бивши съпрузи/ вещи се явяват изцяло обективни, като се изследва характерът на вложените в придобиването им парични средства. Във връзка с чл.22, ал.2, пр.2 и 3 от СК, е посочил, че от събраните по делото свидетелските показания, безспорно се установява, че въззивникът освен работата си като багерист във „ВиК- ООД, гр.Ст.З., е осъществявал подобна дейност на частно, извън официалното си работно време при работодателя, с процесните личен камион и мини- багер.

Приел е за установено, че товарният автомобил „ФИАТ 616 Н3“ е закупен с лични средства на въззивника П., получени от предхождаща продажба на негови наследствени земеделски земи, за което ответникът/въззивник/ е представил извлечение от Имотния регистър, доказващо извършената от него и брат му/свидетел по делото/, без участието на тогавашната му съпруга/въззиваемата П./, продажба на посочени ниви, декари, цени и други, на трето за спора лице- С. Ж. И.. В този смисъл са преценени и обясненията на въззиваемата П., дадени по реда на чл.176 от ГПК в о.с.з. на 16.06.2022г.: „Бяхме още семейство, тогава съпругът ми получи посочената сума от 13 854 лева.” Горното се потвърждава изцяло и от приетия по делото официален писмен документ, удостоверяващ получаването от въззивника на сумата 13 854.00 лева- заплатена и преведена по личната му банкова сметка на 14.12.2016г. от купувача на земята - С. Ж. И.. Предвид което въззивният съд е приел за доказана твърдяната от П. законова хипотеза по чл.23, ал.1 от СК, като е посочил също, че тази движима вещ, макар и придобита по време на брака, не се явява СИО, тъй като е служила единствено за упражняване на професията му на багерист в извънработно време по смисъла на чл.22, ал.2, пр.2 и 3 от СК. В тази връзка е съобразил показанията на свидетелите С. и П., които знаят, че парите за закупуването му били от продажбата на наследствени ниви от майка му и баща му.

Горното е прието за доказано и представените писмени доказателства относно процесния камион „Фиат”/договора за покупко-продажба, свидетелство за регистрация, удостоверение за застрахователна стойност/, от които, както и от свидетелските показания е очевидно, че този товарен автомобил/камион/ може да управлява и ползва само въззивника П., но не и въззиваемата П..

По отношение на мини- багер „TAKEUCHI ТВ 015“, съдът е приел, че не съделителят П. П., а брат му по реда на чл.192 от ГПК е представил незаверено копие от документ, като никоя от страните, нито третото неучастващо в спора лице не са представили оригинала на същия.

Посочено е, че не са събрани никакви доказателства в подкрепа на твърденията на ищцата, че минибагерът е бил закупен от нейния бивш съпруг на околовръстен път на [населено място] и за осъществяването на сделката, транспортирането и осигуряването на сумата тя е участвала лично. Въззивният съд е посочил, че въззивникът не отрича, че е ползвал този 4 мини- багер, предоставян от брат му- негов собственик, в извънработно време, но не е негов собственик и никога не е бил такъв. По тези съображения, искът за делба по отношение на тези две движими вещи е отхвърлен.