Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 62 от 25.03.2024, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 310/2023
Вид
Решение № 62
Подписан
25.03.2024
Състав
Събина Ненкова Христова Диамандиева, Даниела Дончева Михова, Веселка Георгиева Узунова

Други актове по делото

  • Протокол № 185 от 09.11.2023 · Събина Ненкова Христова Диамандиева, Веселка Георгиева Узунова, Даниела Дончева Михова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.137а · Закон за движението по пътищата
  • чл.51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Бургас, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20232000500310 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.дело № 310/2023г. по описа на Апелативен съд Бургас е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Й. Р. С., чрез пълномощника адв.М., против решение № 770/27.06.2023г. по гр.дело № 927/2022г. по описа на Бургаския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск над уважения размер от 8 000 лв. до предявения от 24 000 лв. против „Дженерали застраховане“АД – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП. Иска се отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искът да бъде уважен изцяло. Навеждат се оплаквания за неправилно прилагане на разпоредбата на чл.51 и чл.52 ЗЗД, в резултат на което присъденото обезщетение е значително намалено, не съответства на действителните вреди и несправедливо, без да са изложени мотиви за начина на определянето му.

В отговор на въззивната жалба, подаден от „Дженерали застраховане“ АД, се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Поддържа, че твърдените от ищеца болки и страдания не съответстват на доказателствата по делото. Не е доказано полагането на медицински грижи от него за здравословното му състояние преди и след ПТП. Пренебрегването от страна на Й. С. на нормите и правилата за безопасно пътуване – без обезопасителен 1 колан, на предната седалка, е способствало за получаване на травмите, които според вещото лице, се дължат на свободното движение на тялото в купето, което би било избегнато при застопоряване с предпазен колан.

Възприема решението за правилно и законосъобразно, постановено при обективен анализ на събраните по делото доказателства, вкл. свидетелските показания. Моли за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт по делото.

По делото е постъпило становище от въззивника по отговора на въззивната жалба.

Бургаският апелативен съд в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема следното:

С обжалваното решение окръжният съд е осъдил въззиваемото застрахователно дружество да заплати на Й. Р. С. сумата от 8 000 лв., за обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат от настъпило застрахователно събитие - ПТП, на 22.07.2021г., при което са му причинени телесни повреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.09.2021г. - датата на уведомяване на застрахователя до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над уважения размер до претендирания такъв от 30 000 лв., ведно със законната лихва отхвърлил иска.

За да приеме решението си съдът приел за доказани по делото фактическите основания за реализиране на отговорността на застрахователя при настъпване на застрахователно събитие, покрит риск по задължителната застраховка гражданска отговорност. Обсъдил с изключителна прецизност представените доказателства, приел за установен механизма на произшествието, така както е бил изяснен от назначената експертиза. На следващо място отчел внезапността и стреса от понесените телесни увреждания, като на основата на установената обща продължителност на лечението и констатацията на вещо лице за пълно възстановяване определил общо обезщетение в размер на присъдената сума. По направено от ответната страна възражение за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД, съдът приел за доказано по делото, че ищецът има принос за настъпване на вредните последици, изразяващ се в непоставен предпазен колан и поради това намалил съответно на приетия относителен дял от 20% дължимото обезщетение.

Фактическата обстановка, установена в обжалваното решение, не се оспорва от страните по делото и въззивният съд при собствен анализ на представените доказателства не намира основание да приеме различна, още повече при отсъствие на въззивно оплакване.

На основание чл.272 ГПК, за да не допуска повторение на вече установените и неоспорени фактически положения относно механизма на 2 произшествието, съизвършителството от страна на двамата водачи на леките автомобили, участници в ПТП, становищата на вещите лица по назначените в производството експертизи, твърденията на ответната страна и приложението на чл.300 ГПК във връзка с постановената присъда по НАХД № 732/2022г. на Военен съд – Сливен, потвърдена с решение по ВНАХД № 58/2022г. на Военно – апелативния съд, препраща към мотивите на обжалваното решение.

Спорни по делото са фактическите изводи относно характера и степента на увреждането, последиците за здравето на ищеца, продължителността на лечението, интензитета на болките и общото страдание вследствие на увреждането и основанието за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД.

Установени са от неоспореното заключение на СМЕ травмите, получени от пострадалия – изкълчване на акромиоклавикуларната става в областта на рамото, между ключицата и лопатките, получените отоци и кръвонасядания и деформациите и патологичната подвижност в засегнатата област. Установена е луксацията и значителните му страдания при постъпването му в спешното отделение на УМБАЛ „Бургас“, при което е назначена е обезболяваща терапия. Доказано е проведено оперативно лечение за възстановяване на връзките в засегнатия участък и за поставяне на имплант за придържане на ключицата в анатомична позиция след констатираната при отварянето пълна луксация на акромиалния край на ключицата и пълна лезия на корако – клавикуарните връзки. Поставени са и две К- игли. На ищеца е поставен имплант, който ще остане завинаги. Понастоящем няма медицински данни за болки, нито при резки движения, нито при натоварване на ръката.

Претърпяното ПТП и последващите болки и страдания са довели до негативни промени в обичайния живот на пострадалия и в емоционалното му състояния. Претърпени са силни болки и затруднения при извършване на елементарните му битови дейности, установени от събраните по делото свидетелски показания. Физическите болки и страдания са довели до емоционална тревожност относно бъдещата възможност на Й. С. да осигурява препитанието на своето семейство. Травмите са оставили белези и неотшумяващи затруднения и болки при движението на ръката.

За да определи размера на обезщетението, съдът съобразява показанията на свидетелите в контекста на констатациите на назначената по делото съдебно – медицинска експертиза.

Ищецът е претърпял оперативно лечение, бил е в болница от 25.07.2021г. до 29.07.2021г. Предписанието на лекарите за следоперативния период е за ограничаване натоварванията за срок от 3 месеца. Около 10 дни след операцията, според вещото лице, болката от травмата и постоперативния дискомфорт е следвало силно да намалеят и дори да изчезнат. Вещото лице не е установило данни за усложнения или друга причина, поради която този период на възстановяване да е удължен, т.е. оздравителният процес е 3 протекъл в обичайния срок. Според вещото лице, при рехабилитация е нормално да се появят болки за определено време, но не са събрани доказателства за провеждана рехабилитация. В съдебно заседание експертът е пояснил, че и след прегледа за нуждите на експертизата е установил пълното възстановяване на ищеца, вкл. добре възстановена мускулатура на рамената, което било индикация за пълноценна функция („явно се натоварва добре“).

Обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане се присъжда по справедливост на основание чл.52 ЗЗД, като съдебната практика е установила значимите обстоятелства, въз основа на които съдът следва да извърши оценъчната си дейност.

В този смисъл е задължителната практика на ВКС, съгласно която чл.

52 от ЗЗД е приложим и по отношение на отговорността на застрахователя като функционална на отговорността на деликвента, (решение № 749/05.12.2008г. по т.д. № 387/2008г. на ІІ ТО, решение № 95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І ТО на ВКС, решение № 103/2.11.2020г. по т.д. № 2181/19г., ВКС, 1 ТО, решение № 240 от 15.01.2019г. по т.д. № 518/19г,. 1 ТО на ВКС). Според разясненията в цитираните актове на обезщетяване на посоченото основание подлежат всички „неимуществени вреди“, включващи всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи отражение върху психиката, и/или създаващи социален дискомфорт за определен период от време. За да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпени от деликт болки и страдания при телесни увреждания, е необходимо да се съобразят следните общи критерии: характер и тежест на увредите, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията, получени физически и психически последици от уврежданията.

От анализа на всички обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа за справедливост в настоящия случай въззивният съд приема за достатъчна сумата от 10 000лв., като паричен еквивалент на доказаните по делото неимуществени вреди. Над този размер евентуално обезщетение би било лишено от основание предвид категоричното становище по медицинската експертиза за нормален възстановителен процес в рамките на обичаен за този вид травми срок.

По отношение на възражението за принос от страна на пострадалия съдът приема следното:

Установена е връзката между получаването на травмите и непоставянето на предпазния колан. Ищецът е нарушил разпоредбите на чл.137а от ЗДвП, като пътник, който не е ползвал обезопасителен колан при настъпване на ПТП.

4

Както е прието в ТР № 1/2014г. по т.д. № 1/2014г. на ОСТК на ВКС, за да има съпричиняване следва да се установи пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Вината, като субективен елемент не участва в причинноследственото отношение.

Приносът на увредения е в негово лично действие или бездействие, което е противоправно и обуславя вредоносния резултат в определена степен.

Действително по делото е констатирано противоречиво мнение на двамата експерти- по съдебно-автотехническа и по съдебно-медицинската експертизи.

В САТЕ изводите са направени на основата на законите на динамиката (движението на материални тела под действието на приложените към тях сили) и съдържат предположение („ако ищецът е бил без колан, той би си ударил и лицето, и главата при положение, че ударът е почти в цялата задна част на л.а.“Ауди“), докато изводите на СМЕ се основават на пряко установените наранявания и в този смисъл са по- надеждни като основа на преценката за наличие на принос на пострадалия.

Вещото лице - лекар потвърждава, че травмата на ищеца е „висока енергийна травма“, което означава, че при сблъсъка, той трябва да се е ударил в твърдо тяло - стъкло, врата, арматурно табло. Освен това специалистът пояснява, че в медицинската литература не е описана травма на акромиоклавикуларна става при поставен предпазен колан.

Ето защо съдът възприема извода на медицинското заключение по отношение на въпроса, дали ищецът е бил с поставен предпазен колан, тъй като е обективен и обоснован.

При това положение се приема за доказан факта за допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата от ищеца, като пътник в МПС, оборудвано с предпазни колани (чл.137а ЗДП). Преценен спрямо приноса на водача, относителният дял на съпричиняване може да бъде определен на 20%. Установеният принос на пострадалия за настъпване на увреждането на здравето му, е основание за приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД и определеното по-горе обезщетение следва да бъде присъдено в намален размер. – 8 000лв.

Поради достигане до крайни изводи, които изцяло съвпадат с изложените в обжалваното решение въззивният съд го потвърждава.

Мотивиран от изложеното Апелативен съд Бургас

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 770/27.06.2023г. по гр.дело № 927/2022г. по описа на Бургаския окръжен съд в обжалваната част.