Решение № 493 от 09.04.2020, Районен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

493/9.4.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр.Варна - трети наказателен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: Ерна Якова-Павлова при секретаря Петя Великова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 431 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р.Р.А. ***-11/15.01.2020 г., издадено от Началник на отдел в отдел «Рибарство и контрол-Черно море», ГД «Рибарство и контрол» в ИА»РА», с което му е наложено адм.наказание – глоба в размер на 600 лева на основание чл.75 ал.1 от ЗРА; отнети са в полза на държавата - 2 бр. риба от вида «сом» с размери 50 см. и 30 см.- върнати във водата, на осн. чл. 90 ал.1 от ЗРА и е постановено нарушителят да плати обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси – в размер на 20 лева, на осн. чл. 90 ал.2 от ЗРА.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакувания акт и се иска неговата отмяна, вкл. и на осн. чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. По същество твърди, че установения размер на процесните риби, не е съпоставен с минималния за вида „американски сом“ от Приложение

№ 2 към ЗРА.

В писмена молба до съда процесуалният представител на административно наказващия орган оспорва жалбата, твърди че нарушението е доказано, моли за потвърждаване на процесния акт и присъждане на разноски.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 18.07.2019 год. служители на

ИА”РА”, сред които свидетелят М.П., извършвали рутинна проверка по река Камчия.

В 09.30 ч. били в района на землището на с.Венелин, местност „Баража“. Наблюдавайки бетонното съоръжение до реката, на 100 м. от него забелязали лице, което ловяло риба. Проверяващите отишли при него и след като се представили установили, че това е Р. А., а уловените от него риби са три броя. След като ги измерили с рулетка установили, че едната от тях – шаран, била в допустимия размер 35 см., а другите две от вида сом, били с размери 50 см. и 30 см. Нарушителят представил валиден риболовен билет.

На място свидетелят П. съставил срещу Р.А. акт за установяване на административно нарушение, а двете маломерни риби от вида сом били върнати обратно във водата. В обстоятелствената част на АУАН, подробно е описано установеното от проверяващия, а на нарушението била дадена правна квалификация по чл.38 ал.1 от ЗРА. В акта нарушителят не вписал възражения и не депозирал писмено такова.

Въз основа на

АУАН било издадено НП № 03-11/15.01.2019 г., с което на Р.А. било наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева., отнета е в полза на държавата маломерната риба, с връщането й във водатата и е постановено плащане на обезщетение за причинената вреда на рибните ресурси.

Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка съдът прие за установена от гласните и писмени доказателствени средства по делото, които кредитира изцяло. Показанията на свидетеля П. са последователни и обективни досежно фактите

, които е възприел на посочените в АУАН и НП дата и час. Свидетелят добросъвестно и недвусмислено каза, че вида на уловените риби е установен по външни белези, размерът им е установен чрез измерване на място, а маломерните са били от вида «сом».

Въз основа на тази фактология, съдът формира правно убеждение в следния смисъл:

По приложението на процесуалния закон:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на предоставените им правомощия със Заповед № РД 09-25/21.01.2014 г. и № РД

09-1177/20.12.2019 на Министъра на земеделието, храните и горите. Правомощията са делегирани на осн. чл.91 ал.1 и ал.4 от ЗРА на определен кръг лица, с оглед заеманата от тях длъжност, поради което и непосочването им по именно не опорочава акта на оправомощаване.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения във фазата на производството пред административно наказващия орган. АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и от двата са връчени на нарушителя, като му е дадена възможност да организира адекватна защита. Жалбоподателят не е вписал в

АУАН и не е депозирал възражение в срока по по чл.44 ал.1 от ЗАНН, което обяснява и липсата на произнасяне на АНО по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН.

Съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че

НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка. В АУАН нарушението е описано с необходимата конкретика относно време, място, вид и размер на процесните риби, поради което и АНО обективно е имал възможност да прецени съставомерността му.

По приложението на материалния закон:

Разпоредбата на чл.38 ал.1 от Закона за рибарство и аквакултури въвежда забрана за улов, пренасяне, превозване и продажба на риба и други водни организми от обектите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 с размери, по-малки от минимално допустимите, съгласно приложение № 2. В настоящия случай безспорно се установи, че жалбоподателят е извършвал любителски риболов във водите на река

Камчия, която е рибностопански обект по см. на чл.3 ал.1 т.1 от ЗРА.

Установените при проверката на

18.07.2019 г. уловени от него 2 бр. риби от вида „сом“ са били с размери 50 см. и 30 см., т.е. са под минимално допустимия размер за улов на тази риба -

65 см. , съгл. т.37 от Приложение №

2 на ЗРА. С оглед на това съдът прие, че е извършено нарушение на посочената императивна норма – чл.38 ал.1 от ЗРА, поради което законосъобразно е ангажирана адм. наказателната отговорност на Р.А..

Съдът не споделя наведеното за първи път пред настоящия състав възражение, че с оглед разликата в минимално допустимия размер за улов на риба от видовете

„сом „ и „американски сом“ ( съгл. т.38 от Приложение № 2) нарушението не е доказано по следните съображения: Както беше посочено по-горе свид. П. с необходимата конкретика посочи вида на установените като улов маломерни риби- „сом“, каквато е формулировката на вида в

Приложение № 2. В нито един момент жалбоподателят не е оспорвал, че процесните риби са от този вид. За това обстоятелството, че за вида „американски сом“ законодателят е предвидил друг, по-нисък минимално допустим размер не може да бъде аргумент, за несъставомерност на деянието.

Правилно е била приложена и санкционната норма - чл.75 ал.1 от ЗРА, тъй като именно в нея е предвидена санкцията за лицето, което лови риба с размери или тегло под минимално допустимите в нарушение на чл. 38, ал. 1 ЗРА. Наказващият орган е наложил на Р.А. административно наказание „Глоба” в минималния размер от 600 лв., поради което за съда е налице законова забрана да го намали. Наказанието е съответно на извършеното нарушение и ще изпълни целите на ЗАНН.

В обжалваното НП административно наказващият орган е изложил аргументи за неприлагане на чл.28 от ЗАНН. Съдът на свое основание счита, че не са налице предпоставки за квалифициране на случая като маловажен по следните съображения: Нарушението, което Р.А. е извършил не се отличава по степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид, за да се приеме, че същата е явно незначителна. Както стана ясно той е притежавал валиден риболовен билет. Т.е. преди да го получи е декларирал, съгл. чл.22 ал.2 от ЗРА, че познава изискванията на нормативната уредба, приложима за любителския риболов, вкл. и принципа за отговорния такъв. Фактът, че въпреки това Р.А. е уловил 2 бр. маломерни риби и само проверката на контролните органи е препятствала той да стане техен собственик съгл. чл.13 т.1 от ЗРА, сочи на липсата на отговорно поведение за спазване на законодателството свързано с опазването и развитието на рибните ресурси в България.

Съдът като взе предвид, че настоящия случай попада в хипотезата на чл.90 от

ЗРА, счете че законосъобразно АНО е приложил и мерките визирани в ал.1 и

2 на тази норма.

Изложеното до тук налага извод за процесуална и материална законосъобразност на обжалваното НП, поради което същото следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и съобразно обективираното в становището на АНО искане, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл.143 от АПК, съдът намира, че на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр.Бургас следва да се присъди юристконсултско възнаграждение.При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП, в която е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя съгл. Наредба за заплащане на правната помощ. Съгласно чл.27е от посочената Наредба за защита по дела по ЗАНН е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата сложност, съдът присъди на ИА „РА“ гр.Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Предвид гореизложеното съдът прие, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Р

Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА НП № 03-11/15.01.2020 г., издадено от Началник на отдел в отдел «Рибарство и контрол-Черно море», ГД «Рибарство и контрол» в ИА»РА», с което на

Р.Р.А. *** е наложено адм.наказание – глоба в размер на 600 лева на основание чл.75 ал.1 от ЗРА; отнети са в полза на държавата – 2 бр. риба от вида «сом» с размери 50 см. и 30 см.- върнати във водата, на осн. чл. 90 ал.1 от ЗРА и е постановено Р.А. да плати обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси – в размер на 20 лева, на осн. чл. 90 ал.2 от ЗРА.

ОСЪЖДА Р.Р.А. *** да плати на ИА „РА“ гр.Бургас, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14- дневен срок от уведомяване на страните.

СЪДИЯ: