Решение № 1452 от 04.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1452 гр. Пловдив, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Бранимир В. Василев

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20245300502643 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Застрахователна компания Уника” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощника адв. Г. П. от АК Велико Търново срещу решение № 2637/11.06.2024г. по гр.д.

№ 17914/2023г. по описа на Пловдивски районен съд. С обжалваното решение е признато за установено по отношение на „Застрахователна компания Уника” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, че Г. А. А., ЕГН **********, с адрес: *** не дължи сумата от 1574,49 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от 02.08.2013г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на 133,49 лева, във връзка с което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 8126/05.08.2013г. по ч. гр. д. № 12909/2013г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр. с. и Изпълнителен лист от 16.05.2014г., въз основа на който е образувано изп. д. № 20148410411527/2014г. по описа на ЧСИ , Н. М., рег. № ***, с район на действие Софийски градски съд поради изтекла погасителна давност.

1

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. А., с който решението се намира за правилно и законосъобразно. Иска се неговото потвърждаване. Претендират се разноските по делото.

Постъпила е и частна жалба от „ЗК Уника“ АД срещу определение № 10032/14.08.2024 г. по същото дело, с което съдът се е произнесъл по чл. 248 и чл. 250 от ГПК, като е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта относно разноските. Сочи се, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Не съответства на решение на СЕС от 25.01.2024 г., поради което се иска изменението на решението и намаляване на присъдения адвокатски хонорар.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от Г. А., с който определението се намира за правилно и законосъобразно. Иска се неговото потвърждаване.

Жалбоподателят „ЗК Уника“ АД навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Сочи се, че според тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013г. действието на точка 10 започва от момента на издаване на тълкувателното решение от 26.06.2015 г., което не е взето предвид от районния съд, като след тази дата са извършени действия, които прекъсват давността. Новата давност е започнала да тече на 27.08.2020 година и не е изтекла към момента. Иска се отмяна на решението и уважаване на иска с присъждане на разноски.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Основателно е възражението на жалбоподателят „ЗК Уника“ АД, че според тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013г. действието на точка 10 започва от момента на издаване на тълкувателното решение от 26.06.2015 г., което не е взето предвид от районния съд, като след 2 тази дата са извършени действия, които прекъсват давността. В тази връзка РС Пловдив неправилно приема, че погасителната давност е започнала да тече от 03.11.2014г. и следващото изпълнително действие е извършено на 06.10.2017г., което е довело до прекратяване на изпълнителното производство по силата закона и това последващото изпълнително действие не поражда правни последици, като погасителната давност изтекла пет години след 04.12.2014г., когато е имало доброволно плащане по делото, тоест изтекла е на 04.12.2019г.

Погасителната давност започва да тече от датата на публикуване на ТР № 2/26.05.2015г. ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013г., тоест от 26.06.2015 г. До него момент действа старата практика на Постановление №3 на Пленума на ВС, че по време на изпълнителното производство погасителна давност, не тече. Този акт на ВС е обявен за изгубил сила с цитираната т.10 на т.д. № 2/2013г. По този въпрос има и постановено ТР №3/28.03.2023г. по т.д.

№3/2020г. на ВКС, ОСГТК, а именно - погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС.

След тази дата има валидни изпълнителни действия прекъсващи давността както следва. Следващото изпълнително действие е извършено на 06.10.2017г. запор върху трудово възнаграждение, получено от работодателя /л.121/. Съобразно т.5 на ТР №3/10.07.2017г. по т.д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС изпращането на запорно съобщение до банка, при което съдебния изпълнител е получил съобщение на основание чл.508 ал.1 от ГПК, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор. Логиката на ВКС е че запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаването на запорното съобщение от третото задължено лице, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането.

Също така неправилно РС Пловдив приема, че щом са изтекли повече от две години и е настъпила перемпция на изпълнителното дело по силата на закона, то последващите изпълнителни действия са ирелевантни. Видно от точка 3 на ТР №2/04.07.2024г. по т.д. № 2/2023г. на ВКС ОСГТК погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по 3 изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Следователно новата погасителна давност е започнала да тече от 06.10.2017г. Същата е прекъсната от нов запор изпратен до Юробанк България АД от дата 27.08.2020г. /л.130/, получено от банката на 08.09.2020г. /л.134/. Тоест погасителната давността не е изтекла към момента на завеждане на настоящия иск – 05.12.2023г. Ето защо решението е неправилно и следва да се отмени, а искът да се отхвърли. При което частната въззивна жалба свързана с изменение на решението в частта относно разноските става безпредметна и съдът не се произнася по нея.

Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. В полза на въззиваемата страна „ЗК Уника“ АД следва да се присъдят разноски на основание чл. 78 ал.3 от ГПК. Такива от въззивния съд се определят - 669 лева за адвокатски хонорар в първата инстанция /л.174-л.179/ и 57,40 лв. за държавна такса /л.11/ пред въззивната инстанция. Общо разноски 726,40 лева

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 2637/11.06.2024г. по гр.д. № 17914/2023г. по описа на Пловдивски районен съд, като вместо това ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Г. А. А., ЕГН **********, с адрес: *** против „Застрахователна компания Уника” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, че ищецът не дължи сумата от 1574,49 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от 02.08.2013г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на 133,49 лева, във връзка с което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 8126/05.08.2013г. по ч. гр. д. № 12909/2013г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр. с. и изпълнителен лист от 16.05.2014г., въз основа на който е образувано изп. д. № 20148410411527/2014г. по описа на ЧСИ Н. М., рег. № ***, с район на действие Софийски градски съд поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА Г. А. А., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „Застрахователна компания Уника” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 726,40 лева разноски по делото направени пред първата и въззивната инстанция.

4

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5