Решение № 19 от 20.01.2026, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Частно наказателно дело 1096/2025
- Вид
- Решение № 19
- Подписан
- 20.01.2026
- В сила
- 28.01.2026
- Състав
- БОРЯНА ПЕТРОВА БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА
РЕШЕНИЕ
№ 19 гр. ХАСКОВО, 20.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА в присъствието на прокурора А. П. С. като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА Частно наказателно дело № 20255600201096 по описа за 2025 година Производство по чл. 32, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Образувано е по постъпило в ОС – Хасково Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изпратено от **** на *** **** с искане за признаване и изпълнение на финансова санкция, наложена в същата държава спрямо пребиваващ в страната ни български гражданин.
Съгласно същото удостоверение на И. А. Ш. от гр. ***, община *** , обл. ***, ул. ,, ***‘‘ № ****, е наложена „глоба“ в размер на 490 евро.
Преди насрочване на делото е извършена служебна справка в НБД „Население“, видно от която засегнатият е с имена И. А. Ш., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. ***, ул. ,, ***‘‘ № ****.
В съдебно заседание прокурорът дава становище за основателност на искането.
1
Засегнатото лице заявява, редовно призовано на постоянния и настоящ адрес, не се явява и не взема становище.
Съдът, като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:
Съгласно съдържащите се в разглежданото удостоверение данни, решението за налагане на финансовата санкция, чието признаване се иска, е постановено на ****г. от несъдебен орган в *** ****. То се отнася до извършено на **** г., 17:17 ч., в гр. ****, административно нарушение.
Според посоченото в Удостоверението, решението, с което финансовата санкция е наложена, е влязло в сила на ***год. В същото удостоверение е описано нарушението, за което засегнатото лице Ш. е бил наказан и което според изложеното при проверка в регистър, се изразява в несключване и неподдържане на необходимата застраховка на моторно превозно средство.
Извършеното е определено като поведение, нарушаващо разпоредбите за движение по пътищата и е квалифицирано като съставомерно по смисъла на чл.2 от Кодекса за движението по пътищата. За установеното административно нарушение е наложена глоба в размер на 490 евро.
Изложеното налага следните изводи: Издаденото въз основа на постановеното решение Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета изхожда от компетентния орган на изпращащата държава, като то отговоря на одобрения образец и съдържа всички реквизити, предпоставящи разглеждането му по същество. Според същото удостоверение посоченото административно нарушение е извършено на територията на издаващата държава. Изложените факти сочат, че се касае за поведение, нарушаващо правилата за движение по пътищата. В удостоверението е отразено, че решението на наказващия орган, чието изпълнение се иска, е влязло в сила на *** г., като по информация на органа, издаващ удостоверението, в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и такова решение не е изпълнявано в Република България или в трета държава, различна от издаващата или изпълняващата. Посочено е още, че производството против санкционираното лице е било писмено, като изрично е отбелязано, че засегнатият е бил уведомен за правото му да обжалва решението, както и за срока, в рамките на който може да направи това, като данни за проведено производство в тази 2 насока не са отразени. Посочено е още в удостоверението, че издаващата държава не допуска налагане на алтернативна санкция при евентуална невъзможност за пълно или частично изпълнение на решението от изпълняващата държава. Заявено е, че плащания по наложената финансова санкция в издаващата държава не са постъпили.
С оглед на това, в случая са спазени формалните изисквания на закона за признаване на наложените в издаващата държава финансова санкция, а именно: решението за налагане на финансова санкция е издадено от орган на държава-член на ЕС; удостоверението отговоря на формалните изисквания в Приложение № 2 към Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета и не са налице условията на чл. 35 от националния ни закон, при които може да се откаже изпълнение. Както фактическите елементи на деянието, за което засегнатият е бил санкциониран, така и направената от наказващия орган правна квалификация, сочат, че в случая се касае за нарушение на правила за движение по пътищата. За такъв род поведение, предмет на санкционирането, разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС не изисква преценка за двойна наказуемост, макар такава в случая да е налице, тъй като описаното в удостоверението поведение е наказуемо и съгласно по българското законодателство- ЗДвП.
На следващо място, изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Не са налице и други основания от изброените в т. 5 - 11 от чл. 35 на ЗПИИАКОРНФС, които да налагат отказ за признаване на решението. Нарушението е допуснато на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на български съдебни или административни органи, което да поставя въпроса за редуциране на наложеното наказание до предвидения размер според българското законодателство. Според удостоверението не е налице пълно или частично плащане на наложената санкция – глоба.
Поради изложеното, следва решението да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение.
Воден от горното и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение от ***г., издадено от ***** – несъдебен орган в *** **** за налагане на финансова санкция - глоба в размер на 490 евро на лицето И. А. Ш., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. ****, ул.
,, ****‘‘ № ****., за извършено на ***г. нарушение по чл. 2 от Закона за административната уредба при нарушения по Кодекса за движението по пътищата на *****.
Препис от решението, прието за изпълнение, ведно с препис от настоящото решение, да се изпрати на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.
ДА СЕ УВЕДОМИ компетентният орган на издаващата държава, като копие от Уведомлението се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 7-дневен срок от днес.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________ 4
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 19 гр. ХАСКОВО, 20.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА в присъствието на прокурора А. П. С. като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА Частно наказателно дело № 20255600201096 по описа за 2025 година Производство по чл. 32, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Образувано е по постъпило в ОС – Хасково Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изпратено от **** на *** **** с искане за признаване и изпълнение на финансова санкция, наложена в същата държава спрямо пребиваващ в страната ни български гражданин.
Съгласно същото удостоверение на И. А. Ш. от гр. ***, община *** , обл. ***, ул. ,, ***‘‘ № ****, е наложена „глоба“ в размер на 490 евро.
Преди насрочване на делото е извършена служебна справка в НБД „Население“, видно от която засегнатият е с имена И. А. Ш., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. ***, ул. ,, ***‘‘ № ****.
В съдебно заседание прокурорът дава становище за основателност на искането.
1
Засегнатото лице заявява, редовно призовано на постоянния и настоящ адрес, не се явява и не взема становище.
Съдът, като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:
Съгласно съдържащите се в разглежданото удостоверение данни, решението за налагане на финансовата санкция, чието признаване се иска, е постановено на ****г. от несъдебен орган в *** ****. То се отнася до извършено на **** г., 17:17 ч., в гр. ****, административно нарушение.
Според посоченото в Удостоверението, решението, с което финансовата санкция е наложена, е влязло в сила на ***год. В същото удостоверение е описано нарушението, за което засегнатото лице Ш. е бил наказан и което според изложеното при проверка в регистър, се изразява в несключване и неподдържане на необходимата застраховка на моторно превозно средство.
Извършеното е определено като поведение, нарушаващо разпоредбите за движение по пътищата и е квалифицирано като съставомерно по смисъла на чл.2 от Кодекса за движението по пътищата. За установеното административно нарушение е наложена глоба в размер на 490 евро.
Изложеното налага следните изводи: Издаденото въз основа на постановеното решение Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета изхожда от компетентния орган на изпращащата държава, като то отговоря на одобрения образец и съдържа всички реквизити, предпоставящи разглеждането му по същество. Според същото удостоверение посоченото административно нарушение е извършено на територията на издаващата държава. Изложените факти сочат, че се касае за поведение, нарушаващо правилата за движение по пътищата. В удостоверението е отразено, че решението на наказващия орган, чието изпълнение се иска, е влязло в сила на *** г., като по информация на органа, издаващ удостоверението, в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и такова решение не е изпълнявано в Република България или в трета държава, различна от издаващата или изпълняващата. Посочено е още, че производството против санкционираното лице е било писмено, като изрично е отбелязано, че засегнатият е бил уведомен за правото му да обжалва решението, както и за срока, в рамките на който може да направи това, като данни за проведено производство в тази 2 насока не са отразени. Посочено е още в удостоверението, че издаващата държава не допуска налагане на алтернативна санкция при евентуална невъзможност за пълно или частично изпълнение на решението от изпълняващата държава. Заявено е, че плащания по наложената финансова санкция в издаващата държава не са постъпили.
С оглед на това, в случая са спазени формалните изисквания на закона за признаване на наложените в издаващата държава финансова санкция, а именно: решението за налагане на финансова санкция е издадено от орган на държава-член на ЕС; удостоверението отговоря на формалните изисквания в Приложение № 2 към Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета и не са налице условията на чл. 35 от националния ни закон, при които може да се откаже изпълнение. Както фактическите елементи на деянието, за което засегнатият е бил санкциониран, така и направената от наказващия орган правна квалификация, сочат, че в случая се касае за нарушение на правила за движение по пътищата. За такъв род поведение, предмет на санкционирането, разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС не изисква преценка за двойна наказуемост, макар такава в случая да е налице, тъй като описаното в удостоверението поведение е наказуемо и съгласно по българското законодателство- ЗДвП.
На следващо място, изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Не са налице и други основания от изброените в т. 5 - 11 от чл. 35 на ЗПИИАКОРНФС, които да налагат отказ за признаване на решението. Нарушението е допуснато на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на български съдебни или административни органи, което да поставя въпроса за редуциране на наложеното наказание до предвидения размер според българското законодателство. Според удостоверението не е налице пълно или частично плащане на наложената санкция – глоба.
Разпечатката съдържа 47 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b5a9b51-9124-40cf-86d8-7fd690c6be81