Решение № 86 от 19.03.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Перник, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело № 20231700100612 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано във връзка с депозирана искова молба от А. И. А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощника му адв. П. Г. – АК – ***, със съдебен адрес: *** срещу Прокуратура на Р. България, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за сумата от 41 000 лева.

В исковата молба се сочи, че с Присъда № 510/02.09.2019г., постановена по НОХД № 121/2019г. по описа на Районен съд – Перник, подсъдимият А. И. А. е бил признат за невиновен в това, че на неустановена дата в периода от 06.03.2014г. до 31.12.2015г. в ***, в условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоил /продал на неустановени лица и издал в пункт за черни и цветни метали/ чужди движими вещи /1 бр. двигател за л.а. марка „Опел Омега“, лети джантикомплект-4 бр., 1 бр. газова уредба, 1 бр. датчик на разпределителен вал и купе от лек автомобил марка „Опел Омега“ с рег. № ***, собственост на Р.Д.А. на обща стойност 2425,00 лева, които владеел, както следва:

-На неустановена дата в периода от 06.03.2014г. до 31.12.2015г. в ***, противозаконно противозаконно присвоил /продал на неустановено лице чужда движима вещ /1 бр. двигател за л.а. марка „Опел Омега“, собственост на Р.Д.А., на стойност 750 лева, която владеел;

- На неустановена дата в периода от 06.03.2014г. до 31.12.2015г. в ***, противозаконно противозаконно присвоил /продал на неустановено лице чужди движими вещи -лети джанти-комплект-4 бр., собственост на Р.Д.А., на стойност 450 лева, които владеел;

- На неустановена дата в периода от 06.03.2014г. до 31.12.2015г. в ***, 1 противозаконно противозаконно присвоил /продал на неустановено лице чужда движима вещ – 1 бр. газова уредба, собственост на Р.Д.А., на стойност 880 лева, която владеел;

- На неустановена дата в периода от 06.03.2014г. до 31.12.2015г. в ***, 1 противозаконно противозаконно присвоил /продал на неустановено лице чужда движима вещ – 1 бр. датчик на разпределителен вал, собственост на Р.Д.А., на стойност 45 лева, която владеел;

- На неустановена дата в периода от 06.03.2014г. до 31.12.2015г. в ***, противозаконно противозаконно присвоил /продал на неустановено лице чужда движима вещ – купе от лек автомобил марка „Опел Омега“ с рег. № ***, собственост на Р.Д.А., на стойност 300 лева, която владеел – престъпление по чл. 206 ал. 1 вр. чл.

26 от НК.

Сочи се, че с Решение № 4/13.01.2020г., постановено по ВНОХД № 305/2019г. по описа на Окръжен съд – Перник, присъдата на Районен съд – Перник е била потвърдена. Ищецът твърди още, че в резултат на воденото срещу него досъдебно производство и съдебно производство е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психически, емоционални и физически болки и страдания, загуба на самочувствие, безпомощност, притеснение, злепоставяне, несигурност, неспокоен сън, чувството на неудобство и срам пред семейството, пред децата, пред близки, принудително преместване на по-ниско платена работа, претърпени страдания от неприязнено отношение на близки и приятели, узнали за воденото дело, както и други съпровождащи проявления, които са в резултат и са в пряка причинна връзка от/ с незаконно повдигнатото обвинение за периода от 2016г. до 2020г. Изяснява, че към момента на започване на наказателното производство ищецът е бил на ***години, с висше образование, неосъждан, като е работел в *** като ***, с добър месечен доход.

Воденото срещу ищеца наказателно производство, обаче, довело до напускане на тази добре платена работа и започване на нова работа, неотговаряща на образователния му ценз и по-ниско платена. Ищецът твърди, че воденото срещу него наказателно производство се е отразило негативно и в семейството му, като през ***., при прекратяване на гражданския брак на ищеца, родителските права върху роденото по време на брака му дете А. А. А. били предоставени на майката. Воденото наказателно производство се отразило негативно и на взаимоотношенията на ищеца с новата му приятелка, впоследствие и съпруга.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва по основание и размер така предявената искова претенция, като се излагат съображения за неоснователност на предявените искови претенции. Сочи се, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, които да установят действително претърпените вреди, като резултат от воденото наказателно производство и прогласеното за незаконно обвинение, а те са основни елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 2 от ЗОДОВ. Ответникът счита, че досъдебната фаза по делото е приключила в разумен срок и делото е било внесено в съда с обвинителен акт на 2 28.04.2017г., а ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем на 09.03.2017г.

В писмения отговор се сочи още, че за вредите, претендирани от ищеца след внасяне на обвинителния акт в съда, ПРБ не е пасивно материално-правно легитимирана, доколкото в този период делото се е намирало в съда и друг правен 2 субект, различен от ответника, е бил отговорен за своевременното разглеждане и решаване на делото. За недоказано ответника намира твърдението на ищеца за влошено здравословно състояние /психически, емоционални и физически болки и страдания/, накърнена чест и достойнство, срам, мъки и загуби, като пряк резултат от воденото срещу него наказателно производство, по което в последствие е бил оправдан. Алтернативно, ответника оспорва иска за неимуществени вреди и по размер, като счита, че претендираното обезщетение е неоснователно завишено и не е в съответствие с твърдените вреди, утвърдената съдебна практика, в това число и практиката на ЕСПЧ, както и с критерия за справедливост, регламентиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. П. Г. , прави искане за уважаване на предявения иск в цялост, по изложените в исковата молба съображения, като претендира и разноски. В нарочна писмени бележки, пълномощника на ищеца излага подробни съображения за основателността на предявения иск. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява при пълно и главно доказване, че ищецът е бил привлечен като обвиняем, а по – късно и в качеството на подсъдим по обвинение, по което е бил признат за невиновен. Счита, че безспорно от доказателствата по делото се установяват и твърдените от ищеца имуществени и неимуществени вреди.

Предствавителя на Прокуратурата – прокурор А. А. оспорва иска по основание и размер. Счита, че в хода на производството не са събрани до необходимата степен, безспорност и категоричност доказателства, относно действително търпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди, които да са в пряка причинна връзка с действията на органи на Прокуратута на Р. България по повод воденото срещу него наказателно производство, по което впоследствие е бил изцяло оправдан. Счита, че досъдебното производство е приключило в един разумен срок, като е образувано през м. 09.2016г., а седем месеца по-късно РП – Перник е внесла в съда обвинителен акт.

Сочи, че Прокуратура на РБ не носи отговорност за продължителността на процеса в съдебна фаза и неговото връщане за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

Счита, че събраните по делото доказателства не установяват твърдените неимуществени вреди, доколкото свидетелските показания съдържат по-скоро общи твърдения, отколкото необходимата конкретика. В условията на алтернативност, в случай, че съдът намери предявените искове за основателни, намира размера на предявените искови претенции за прекалено завишен, несъответстващ с твърдените вреди и несъобразен с критериите на чл. 52 от ЗЗД.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С постановление на РП – Перник от 16.09.2016г. е образувано досъдебно производство срещу виновно лице за това, че на неустановена дата в периода от 01.01.2014г. до 12.11.2014г. в ***, противозаконно присвоил чужда движима вещ (лек автомобил марка/модел „Опела Омега“ с рег. № ***), която владеел – престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК.

С постановления от 17.11.2016г. и 30.12.2016г. срокът на досъдебното производство е бил продължаван с по два месеца.

3

На 09.03.2017г. ищецът А. И. А. е бил привлечен към наказателна отговорност за извършено от него престъпление по смисъла на чл. 206 ал. 1 от НК, като по отношение на същия мярка за неотклонение не е била взета. На същия ден, А. е бил разпитан в качеството му на обвиняем, но се е възползвал от правото си да не дава обяснения.

На 10.05.2017г. в Районен съд – Перник е бил внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – Перник срещу А. И. А. за извършено от него престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК, въз основа на който е било образувано НОХД № 00867/2017г. по описа на РС – Перник. По последното, с протоколно определение от 25.06.2018г. съдът е оставил без уважение искането на подсъдимия и неговия защитник за прекратяване на делото поради допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение.

С Решение № 38/06.07.2018г. на Окръжен съд – Перник, последният е отменил протоколното определение на ПРС от 25.06.2018г., като е прекратил производството по НОХД № 00867/2017г. по описа на ПРС и е върнал делото на Районна прокуратура – Перник, за отстраняване на констатираните съществени отстраними процесуални нарушения.

На 22.01.2019г. Районна прокуратура – Перник отново е внесла обвинителен акт срещу А. И. А. за извършено престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК, но вече в условията на чл. 26 ал. 1 от НК (продължавано престъпление). Било е образувано НОХД № 121/2019г. по описа на РС – Перник, приключило с Присъда № 510/02.09.2019г., с която подсъдимият А. И. А. е бил признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 206 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК. Първоинстанционната присъда, след обжалването й, е влязла в законна сила на 13.01.2020г.

От доказателствата по делото се установява, че към момента на привличане на ищеца към наказателна отговорност, същият е бил реабилитиран по право.

Горните обстоятелства се установяват от материалите по приетото по делото НОХД № 121/2019г. по описа на Районен съд - Перник, съдържащо в себе си и материалите по съответните съдебни и досъдебно производства.

В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите Т.Х.Х., С. Г. С. и Ч.В.Л..

В разпита си, Т.Х.Х. заявява, че познава ищеца от около 15 години, като двамата поддържат помежду си близки приятелски отношения. Заявява, че му е известно, че в края на ***. – началото на ***. ищецът е закупил на изплащане от лице на име Р., лек автомобил марка „Опел Омега“, за който автомобил впоследствие е бил привлечен към наказателна отговорност за обсебването му. Свидетелят изяснява, че няколко дни след закупуването на автомобила от страна на ищеца, последният е катастрофирал с него и повдигнатото му обвинение било затова, че не е изплащал вноските за автомобила.

Заявява още, че въпросният автомобил е бил изцяло заплатен от страна на ищеца, което обстоятелство му е известно, тъй като самият той е предоставил на ищеца в заем сумата от 1000 лева, необходима за изплащането на автомобила. Свидетелят свидетелства и за това, че повдигането на обвинение на ищеца и продължилото около 3-4 години дело, се е отразило изключително негативно на последния – както физически, така и психически. Заявява, че преди образуването на делото, ищецът е бил жизнерадостен човек, с който излизал често, а след придобиване на качеството на обвиняем, се е затворил в себе си и не искал да излиза. Заявява и че преди привличането му като обвиняем е работел в ***, но след привличането му към 4 наказателна отговорност е бил принуден да напусне работа. Заради последното ищецът останал без работа и без доходи. В тази връзка дори помолил свидетеля да му намери каквато и да била работа, дори и тежка физическа, независимо, че самия ищец е с висше образование. Относно напускането на работа от страна на ищеца, свидетелят е заявил, че от самия е ищец е узнал, че политиката на *** е била да не работят там хора, които са осъждани или спрямо които се води наказателно преследване, поради което е бил принуден да напусне. Под „принуден“ свидетелят изяснява, че има предвид това, че не е бил дисциплинарно уволнен, а е напуснал доброволно, но под натиск. Освен, че спрял да излиза, ищецът се променил и физически, като значително напълнял.