Решение № 162 от 21.04.2026, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 315/2026
- Вид
- Решение № 162
- Подписан
- 21.04.2026
- В сила
- 21.04.2026
- Състав
- СТЕФАН АСЕНОВ ДАНЧЕВ, ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА, СВЕТЛА ЙОРДАНОВА ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 433, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435,ал. 2 т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
РЕШЕНИЕ
№ 162 гр. Плевен, 21.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:
ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20264400500315 по описа за 2026 година
Производството по в. гр.д.№ 315/ 2026г. на Плевенски окръжен съд е образувано по две жалби срещу определените от ЧСИ разноски по изпълнението по изпълнително дело №1859/2025 г. на ЧСИ Ц. Н.,както следва :
1. жалба от П. Г. Т. с ЕГН ********** с адрес: с. „****", ул. „****“ № 068А ,чрез пълномощника адв. Р. И., член на САК насочена срещу съобщение № 41454/11.12.2025г.,съдържащо ПДИ.
2. жалба от „****ско злато“ ЕООД, ЕИК ****, с управител П. Г. Т. ,с ЕГН ********** и адрес: с. „****“, ул. „****“ № 068А, чрез пълномощника адв. Р.
И., член на САК ,насочена срещу съобщение изх. № 41453/11.12.2025 г .съдържащо ПДИ.
И с двете жалби се правят еднотипни възражения срещу определения размер на разноските, като прекомерни и по -конкретно , че разноските за адвокатско възнаграждение са неправилно и погрешно изчислени, завишени и не са в съответствие с „Тарифата“, респективно не следва да бъдат възлагани в тежест на длъжника.Иска се от съда да намали размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение и да ги определи в минимален размер на 200 лева,и като следствие от това да намали пропорционално и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбите са били администрирани от ЧСИ по реда на чл. 436 от ГПК ,като те са изпратени на Плевенски окръжен съд ,заедно с възражения от взискателя ,мотиви от ЧСИ по двете жалби и с копие от изпълнително дело №1859/2025 г.
1 на ЧСИ Ц. Н..
Въпреки ,че копието на изпълнителното дело е твърде обемно /три тома с общо 1483 стр. /, Плевенски окръжен съд не е констатирал в това копие от изпълнителното дело да се намира какъвто и да било договор за правна защита и съдействие ,сключен между взискателя „Агроин- БГ“ ООД и адв. К.
М. К. ,който да удостоверява извършени от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение за образуването на изпълнителното дело ,както и за осъществяване на процесуално представителство по –нататък в хода на изпълнителното производство. Такъв липсва както към молбата за образуване на изпълнителното дело, а не се намира и по-нататък в хода на самото изпълнително дело.
В т.вр. следва да се посочи ,че в самата молба за образуване на изпълнителното дело е поискано ЧСИ да събере разноски по образуването и воденето на изпълнителното дело, в т.ч. и адвокатско възнаграждение в размер на 7700 лв. ,но не е изрично посочено какъв точно е претендираният размер на това адвокатско възнаграждение ,нито пък в самата молба е описан като приложение договор за правна защита с посочен размер на адвокатското възнаграждение.
Съдът не установи такъв договор да е бил представен и приложен и впоследствие след образуването на изпълнителното дело след като проследи всички копирани документи от това дело .
По тези съображения и като допусна ,че поради големия обем на изпълнителното дело е възможно ЧСИ да е пропуснал да изготви копие от евентуално намиращ се в изпълнителното дело договор за правна защита ,сключен с пълномощника на взискателя адв. К. М. К., Плевенски окръжен съд намери за необходимо да изиска още веднъж изрично от ЧСИ Цв.Н. писмен отговор за това намира ли се в изпълнително дело №1859/2025 г. на ЧСИ Ц. Н. договор за правна защита ,сключен между взискателя „Агроин- БГ“ ООД и адв. К. М. К. ,който да удостоверява извършени от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение за образуването на изпълнителното дело ,както и за осъществяване на процесуално представителство по –нататък в хода на изпълнителното производство и ако се намира ,то да бъде изготвено копие от него и същото да бъде изпратено на ПлОС с посочване на коя страница от изп.дело е вложен този договор и кога е бил представен по това дело.
Заедно с това ,като се има предвид ,че изпълнителното дело е образувано не само срещу длъжниците П. Г. Т. и „****ско злато“ ЕООД, ЕИК ****, но и срещу ЕТ „Г. Т. „ и Г. Т. като ФЛ по друг изпълнителен лист ,то съдът е счел за нужно да се изиска от ЧСИ да посочи изрично дали по изп.дело са били представени два отделни договора за правна защита / ако изобщо има такива / или е представен един общ договор за правна защита за образуването на изп.дело срещу всички длъжници и ако е така ,то как ЧСИ е определил разноските за адвокатско възнаграждение конкретно за длъжниците ,които са подали настоящите жалби.
Тези указания са дадени на ЧСИ с определение № 479/ 02.04.2026г. на Плевенски окръжен съд.
2
В изпълнение на тези указания на съда , на 15.04.2026г. ЧСИ Цв.Н. ,чрез помощник съдебен изпълнител Г. Г. , е изпратил на ПлОС съобщение заедно със следните документи за които е посочено ,че са по изпълнително дело № 1855/ 2025г и по изп.дело № 1859/ 2025г. , а именно :
- договор за предоставяне на правни услуги № 44/21.11.2025г.,сключен между „ Агроин –БГ“ ООД и адв.К. М. К. с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 9 617,38 лв. и
- договор за предоставяне на правни услуги № 45/ 21.11.2025г. ,сключен между същите страни с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 17 231,97 лв.
На първо място ,това което прави веднага впечатление на съда при запознаване с тези документи ,е обстоятелството ,че те очевидно са представени на разположение на ЧСИ по изпълнително дело № 1859/2025г. едва СЛЕД като ПлОС е изискал изрично посочената по –горе информация от ЧСИ относно наличието на договори за правна защита по изпълнителното дело , а не са се намирали в кориците на това изпълнително дело до този момент .Този извод се налага като се проследи кореспонденцията между ЧСИ Цв.Н. и взискателя „Агроин –БГ „ООД ,която по време следва определението на ПлОС за изясняване на този въпрос .Както се вижда от молбата от „Агроин-БГ“ ООД до ЧСИ с вх.№ 43717/ 08.04.2026г. тя е подадена до ЧСИ именно „във връзка с определение на ОС-Плевен по гр.д.№ 315/ 2026г. „ и с нея се изпращат от взискателя на ЧСИ „ доказателства за сторените по изп.дело № 1859 и изп.дело № 1855 разноски от „Агроин –БГ „ ООД „ ,като в молбата се твърди ,че хонорарите за изпълнителните дела ,както и за заповедните и исковите производства са изцяло платени от
„Агроин-БГ“ ООД преди завеждането им изцяло по банков път. В подкрепа на горния извод е и факта ,че страниците ,съдържащи въпросните договори за предоставяне на прави услуги и отчетите по сметки са номерирани с номер 1542 и 1543/ за първия договор и отчета по сметката към него / съответно и с номера 1544 и 1545 за втория договор за предоставяне на прави услуги и отчета по сметка за него. Както беше посочено по-горе ,при изпращане на копие от изпълнителното дело съгласно нормата на чл. 436,ал.3 от ГПК ,това копие съдържа само 1483 стр. от което следва извода ,че обсъжданите договори за правни услуги и отчет по сметка са постъпили по изпълнителното дело след изготвяне на процесното копие от изпълнителното дело,което е било изпратено на ПлОС заедно с двете жалби от длъжниците по него.
Заедно с това следва да се има предвид ,че с Разпореждане от 23.03.2026г.
ЧСИ Ц. Н. е обявил за ПРИКЛЮЧИЛО изпълнителното производство по изпълнително дело № 1859/ 2025г. по отношение на длъжниците „****ско злато „ ЕООД и П. Г. Т. ,след като е приел, че от тях погасено цялото задължение по изп.лист №4387 / 28.11.2025г. по ч. гр.д.№ 12324/2025г. на ПлРС ,както и че са заплатени всички такси и разноски към ЧСИ .
От тази хронология на процесуалните действия на ЧСИ и на страните по изпълнителното дело ,се налага извода ,че към датата на неговото обявяване 3 за приключило на осн. чл. 433, ал.2 от ГПК ,по това дело не са били представени от взискателя нито процесните посочени по –горе договори за предоставяне на правни услуги № 44/21.11.2025г. и № 45/ 21.11.2025г.
,сключени между „ Агроин –БГ“ ООД и адв.К. М. ,нито отчета по сметка за извършени парични преводи от „ Агроин –БГ „ ООД към адв.К. К..
От това пък следва ,че при определяне размера на разноските по изпълнителното дело направени от взискателя по изпълнителното дело ,в частта им за адвокатското възнаграждение, които са посочени за плащане от двамата длъжници в изпратените им съобщения за размера на задължението , не са били документално обосновани ,т.е . пред ЧСИ не е имало представени документи за действително извършени от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение по това изпълнително дело ,водено срещу тези двама длъжници. Поради това остава неясно за съда по какъв начин ЧСИ е определил като дължими от тези двама длъжници разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 890,21 евро .след като не е разполагал към онзи момент с въпросните договори за предоставяне на правни услуги и с доказателства за действителното извършване на тези разноски от страна на взискателя.
В мотивите на ЧСИ е посочено ,че според него този размер на адвокатското възнаграждение ,който той е приел за дължимо като част от разноските по изпълнителното дело , е в съответствие с нормата на чл. 10,т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения 200 лв. за образуването на изпълнителното дело,както и отделно по чл. 10 ,т.2 във вр. с чл. 7, ал.2 т. 5 от същата Наредба ,но никъде в тези мотиви не са били отразени конкретните доказателства за извършени такива разноски ,които ЧСИ е имал предвид.
В т.вр. е особено важно да се посочи ,че в случая не става дума за определено дължимия размер на разноските за адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата,който предвижда при оказана безплатна правна помощ съдът ,респ. ЧСИ в изпълнителното производство да определи размера на адвокатското възнаграждение ,което следва да се присъди в полза на адвоката , та да се определя служебно размерът на тези разноски , а става дума за липса на писмени доказателства към релевантния процесуален момент за извършването на каквито и да било разноски за адвокатско възнаграждение от страна на взискателя „Агроин-БГ“ООД.
Поради това съдът намира ,че ЧСИ е действал неправилно като е определил / без да има писмени доказателства за това /,че взискателят е направил разноски по изпълнителното производство в хипотезата на чл.10 т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ впрочем същата неправилно е посочена с това заглавие ,като актуалното и е Наредба за възнагражденията за адвокатска работа / и така служебно е изчислил размера на това адвокатско възнаграждение около минималния ориентировъчен размер за адвокатско възнаграждение с оглед размера на вземането по изпълнителния лист срещу двамата солидарни длъжници .В т.вр. може само за яснота да се отбележи ,че съдът като изчисли тези размери в хипотезата на чл. 10 , т.1 и т.2 във вр. с чл. 7,ал.2 т. 4 / а не т. 5 както сочи ЧСИ 4
/ получи адвокатско възнаграждение в размер общо на 876,88 евро ,което е незначително по-малко от определеното от ЧСИ – 890,21евро / по-малко с 13,33 евро ,което действително е незначително и пренебрежимо малко като разлика /.
Тези размери ,обаче Плевенски окръжен съд обсъжда само УСЛОВНО - в случай ,че се касаеше за определяне размера на дължимо адвокатско възнаграждение при оказана безплатна правна помощ на взискателя при който следва да се определи служебно този размер на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.2 от ЗА ,който случай обаче не е налице в това дело.
Поради тези съображения ,а именно непредставяне своевременно по изпълнителното дело на доказателства за извършени от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение за адв. К. К.,съдът намира ,че сумата от 890,21 евро е приета от ЧСИ напълно необосновано и не е следвало да бъде включвана в определения общ размер на задължението ,която сметка за дълга е изготвена към 10.02.2026г. и която сума е платена от длъжниците изцяло.
След като бъде редуциран размерът на дълга с тези 890,21 евро ,то това следва да се отрази и върху определянето на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ ,като от 1318,28 евро , същата следва да бъде редуцирана до 1208,07 евро ,изчислена при събран размер на дълга 18 259,84 евро , а не върху 19150,05 евро,колкото е приел ЧСИ в сметката за дълга.