Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1052 от 16.11.2023, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 1549/2023
Вид
Решение № 1052
Подписан
16.11.2023
В сила
21.12.2023
Състав
МАРИЯ СТОЯНОВА ТАНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 107, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1052 гр. Кюстендил, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20231520101549 по описа за 2023 година

Образувано е по искова молба от Ю. К. Й., ЕГН **********, чрез адв.

И. А., срещу Община К., чрез кмета на Община К..

В исковата молба се твърди, че е образувано изп. дело № 478/2023 г. по описа на ЧСИ В. Ал., с взискател Община К. и длъжник Ю. Й., за задължение: главница 1 414,13 лв., лихва за забава 669,80, законна лихва – 10,16 лв., такси и разноски по изп. дело – 152 лв., сума по т. 26 – 225,03 лв., всичко в общ размер на 2 471,12 лв.

Сочи се, че изп. дело е образувано въз основа на акт за установяване на задължение № 5348/25.08.2021 г. издаден от община К., за неплатени данъчни задължения за два автомобила за периода 2016 г. – 2020 г. Излага, че след като е узнал за образуваното изп. Дело е предявил възражение пред ЧСИ, тъй като единия автомобил – „Ауди“, рег. №КН***АХ не е собственост на ищеца, на основание договор за продажба по пр.пр. № 276/2010 г. по описа на КРП.

Твърди, че след 10.06.2011 г. не е бил данъчно задължено лице. Моли съдът да приеме за установено, че ищецът не дължи подробно посочени суми, за незаплатен данък МПС по акт за установяване на задължения No5348/21г. на община К., за периода 2016-2020г., с общ размер на главници- 675,29лв. и лихви -196,35лв. или общо 871,64лв.

В срок е постъпил отговор на искова молба. Ответникът сочи, че исковата молба е неоснователна, издаденият акт за установяване на задължения е законосъобразен. Твърди, че Ст. е бил задължено лице, тъй като е бил собственик на автомобила марка „Ауди“. Излага, че съгласно чл. 58, ал.

4, изр. Първо от ЗМДТ постановява, че за превозните средства, за които е 1 прекратена регистрация не се дължи данък от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията. Излага, че ищецът и към настоящия момент не е прекратил регистрацията на автомобила, а това е извършено служебно от органите на МВР на основание чл. 143, ал. 15 ЗДВП.

В съдебно заседание процесуалния представител на ответника е посочил, че след като ищецът е представил удостоверение от нотариуса, че автомобила е продаден е направена корекция на акта за установяване на задълженията и задълженията за въпросния автомобил марка „Ауди“ са свалени. Представил е акт за установяване на задължения по чл. 107 по ДОПК от 25.08.2021 г., както и справка за задълженията на Ю. Й. към 16.10.2023 г., от които е видно, че към настоящем ищецът Ю. Й. няма задължения към Община К. за лек автомобил марка „Ауди“.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание: чл. 439, ал. 2 ГПК.

С оглед разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи, че е образувано изпълнително дело, по което е длъжник; че за взискателя не съществува право на принудително изпълнение спрямо вземането, на твърдяното от него основание ( в случая, че не е бил данъчно задължено лице за данък на МПС на автомобил марка „Ауди“, рег. №КН****АХ, за периода 2016 г. – 2020 г. Ответникът носи доказателствената тежест, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват.

Страните не спорят, че е образувано соченото от ищеца изп. дело № 478/2023 г. по описа на ЧСИ В. Ал., въз основа на акт за установяване на задължение № 5348/25.08.2021 г. издаден от община К..

От представения и приет по делото, и неоспорен от ищеца акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №5348/25.08.2021 г., издаден от дирекция „Местни приходи“ при община К., се установява, че ищецът Ю. К. Й. е задължено лице за данък върху превозните средства за периода 2016 г. -2020 г. за товарен автомобил марка „Фолксваген“, рег. № ЕН***АХ и лек автомобил марка „Опел“, рег. № КН***АР. Видно от справката за задължения на ищеца към община К., същия не дължи данък за процесния лек автомобил марка „Ауди“ , рег. №КН****АХ.

От представеното по делото удостоверение изх. № 42/04.10.2023 г. на нотариус Кр. Б. с рег. № 296 с район на действие Горнооряховски районен съд, е видно, че на 07.01.2020 г. е нотариално заверен договор за покупкопродажба на лек автомобил, марка АУДИ, модел 100, рег.№ КН***АХ, със страни Ю. К. Й.- продавач и Р. Й.А Г.- купувач.

Съдът намира, че искът е недопустим на следното основание:

Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда изрично, че длъжникът може да се брани по исков ред срещу изпълнението, когато искът му се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Спорен е въпросът дали Ю. Й. е данъчно задължено лице за данък на МПС на автомобил марка „Ауди“, рег. №КН***АХ, за периода 2016 г. – 2020 2 г., за което е издаден акт за установяване на задължение № 5348/25.08.2021 г. от община К..

В настоящия случай по отношение на исковата претенция за дължимите по акта за установяване на данъчно задължение ищецът се позовава на основание за недължимост на вземанията, тъй като не е собственик на МПС, за което ответната община му е начислила данък върху превозно средство.

Обстоятелството дали ищецът е собственик на автомобила, посочен в Акт за установяване на задължение следва да е било известно на ищеца към момента, когато на същия е бил връчен препис от акта. Това е обстоятелство, което е съществувало към посочения релевантен момент и съответно ищецът е могъл, в производството по обжалване на акта по реда на ДОПК, да оспори начислените задължения като такива за чужд автомобил. По делото не са налице твърдения или доказателства акта за установяване на задължения да е бил обжалван от ищеца. Във връзка с недължимостта на задължението си, ищецът не сочи факти, настъпили след влизане в сила на акта за установяване на данъчните задължения.

По изложените съображения предявените искове за установяване недължимост на вземанията са недопустими – така Решение № 22 от 10.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1112/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Филип Владимиров.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на делото, на ищецът не следва да се присъждат разноски. Процесуалният представител на ответника е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от Ю. К. Й., ЕГН

**********, чрез адв. И. А. иск срещу Община К., ЕИК ****, чрез кмета на Община К. за признаване за установено, че за ответника община К., ЕИК****, не съществува правото на принудително изпълнение, спрямо ищеца Ю. К. Й., в частта за незаплатен данък МПС по акт за установяване на задължения No5348/21г. на община К., послужил като основание за образуване и завеждане на изп.дело 478/23г. по описа на ЧСИ В.Ал., за плащане на данъци за л.а АУДИ с рег. NoКн3873АХ, за периода 2016-2020г., с общ размер на главници- 675,29лв. и лихви -196,35лв. или общо 871,64лв., от които за 2016г.

- данъци МПС, главница в размер на 124,63лв., лихва в размер на 62,92лв.; за 2017г. - главница в размер на 124,63лв., лихва в размер на 50,32лв.; за 2018г. данъци МПС, главница в размер на 124,63лв., лихва в размер на 37,72лв.; за 2019г. - данъци МПС главница - 150,80лв. и лихва -30,37лв.; за 2020г. данъци МПС, главница -150,80 лв., лихва 15,02лв.

ОСЪЖДА Ю. К. Й., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Община К., ЕИК *****, чрез кмета на Община Кюстендил, разноски по делото в размер 3 на 100 лв.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1549/2023 г. по описа на Районен съд Кюстендил.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кюстендил в 1седмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4