Разпореждане № 163547 от 11.11.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 163547 гр. София, 11.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Частно гражданско дело № 20241110143194 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на ЮЛ за издаване на заповед за изпълнение срещу В. В. С. за сумата от 100 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 685304 от 15.04.2021 г., сключен между В. В. С. и ЮЛ, ведно със законна лихва от 15.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 3 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.04.2021 г. до 15.05.2021 г., лихва за забава по договора за кредит в размер на 43,09 лв. за периода от 15.05.2021 г. до 28.06.2024 г., сумата от 320,22 лв., представляваща неустойка по чл. 17 от договор за потребителски кредит № 685304 от 15.04.2021 г., дължима поради непредставяне на обезпечение по договора, сумата от 25 лв. държавна такса и 100 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

Настоящият състав намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение по отношение на претенцията за неустойка в размер на 320,22 лв. следва да бъде оставено без уважение. В разглеждания случай същата предвижда задължение за длъжника за заплащане на обезщетение за непредставяне в срок на обезпечение /поръчител или банкова гаранция/ на задълженията му по договора. Такава уговорка обаче се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. Отделно от това по този начин се заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК 1 предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са че вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо.

В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК /редакция на закона, ДВ, бр. 100/2019 г./. По изложените съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в частта по претендираните разходи за неустойка.

При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от 7,83 лв. до пълния дължим размер от 25 лв. за платена държавна такса и над сумата от 15,66 лв. до пълния размер от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение /изчислено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК/.

За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде издадена заповед за изпълнение.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от ЮЛ срещу В. В. С. в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 320,22 лв., представляваща неустойка по чл. 17 от договор за потребителски кредит № 685304 от 15.04.2021 г., дължима поради непредставяне на обезпечение по договора,както и за сумата над 7,83 лв. до пълния дължим размер от 25 лв. за платена държавна такса и над сумата от 15,66 лв. до пълния размер от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2