Определение № 1457 от 30.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1457 гр. София, 30.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно частно гражданско дело № 20261000500576 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Предмет на разглеждане е частна жалба на „Специализирана болница за рехабилитация – Сапарева баня“ АД срещу Определение № 708 от 21.11.2025 г. по гр.д. № 20241500100306 по описа на Окръжен съд-Кюстендил, с което е прекратено производство по делото по предявен иск за прогласяване за нищожне на договор за покупко-продажба на недвижим имот. Наведен е довод, че като трето на сделката лице, ищецът в първоинстанционното производство и жалбоподател в настоящото, има интерес да се позове на порок, обосноваващ нищожност на разпоредителна сделка, обосновавайки го с очакване да се удовлетвори за свое вземане от отчуждения имот.

В отговор ответникът в първоинстанционното производство В. К. оспорва жалбата.

Навежда довод, че при твърдение за разпореждане с имот с цел увреждане на кредитор сделката не е нищожна на посочените основания, а за ищеца възниква право да иска прогласяване на относителната й недействителност. В този смисъл намира нормата на чл.

135 ЗЗД за специална по отношение на чл. 26 ЗЗД.

В отговор и ответниците К. В. К. и С. В. К. намират, че понеже ищецът не е страна по сделката, имущественото благо неин предмет не би се включило в неговия патримониум.

Застъпват теза, че интерес за установяване на нищожност на чужд договор произтича от засегнати материални права на третото лице, каквото оспорва да е налице в случая. Също смята, че единственият приложим в случая ред за защита на твърдяния за накърнен интерес е иск по чл. 135 ЗЗД.

По допустимостта на частната жалба

Жалбата касае акт, преграждащ разглеждане на предявеното от жалбоподателя искане 1 по същество, предявена е в предписания от закона срок, обуславящо и допустимостта й.

Представено е и доказателство за внесена държавна такса.

Нормата на чл. 124 ГПК очертава средствата за защита в исков процес като изрично предвижда, че спор за установяване несъществуване на едно правоотношение може да бъде непосредствен предмет на съдебното производство само при наличие на интерес. Следва да бъде споделено разбирането, че такъв произтича от възможността даденото разрешение на спора непосредствено да осигури защита на конкретно зачетено от правовия ред право за ищеца.

В случая ищецът твърди да е кредитор на праводател по оспорваната разпоредителна сделка. Нормата на чл. 133 ЗЗД утвърджава право за кредитора да се възползва от всяко имущество в патримониума на своя длъжник. Нищожната сделка не е годна да доведе до принципно признатия на договора за продажба вещнотранслативен ефект (чл. 24, вр. чл. 183 ЗЗД). Същевременно обаче обективираната сделка препятства легитимацията на длъжника като собственик на имота, а оттам и възможността за кредитора да насочи изпълнение върху формално отчуждения актив. Разкриването на порока на сделката е възможно само по исков ред при осигурено участие на двете страни по сделката. На тези условия отговаря именно отрицателният установителен иск, че обективираното правоотношение в оспорваната сделка не съществува (чл. 124, ал. 1 предл. второ, алтернатива втора ГПК). При уважаване на такъв иск се открива възможност кредиторът да насочи изпълнението си върху избрания от него имот дори и да е вписан като притежание на друго лице. Оттук следва, че 1) налице е засегнат легитимен интерес за ищеца в първоинстанционното производство и 2) разкритото несъществуване на правоотношение позволява посрещане на този интерес.

Няма основание да се смята, че нормата на чл. 135 ЗЗД изключва приложението на поисканата в случая защита. Дори напротив. Това специално правно средство за защита предпоставя валидно възникнало, поради което и съществуващо правоотношение между длъжника и трето лице. Затова и при установените предпоставки в хипотезата на нормата законът определя сделката като относително недействителна – тя поражда действие между страните по договора, но овластява кредитора да насочи изпълнението върху отчуждения имот, при все че е напуснал патримониума на неговия длъжник.

Поради допуснато съществено процесуално нарушение обжалваният акт следва да бъде отменен. За пълнота следва да се посочи, че исковата молба съдържа на обстоятелства, обосноваващи самостоятелни хипотези на нищожност – противоречие на добрите нрави и привидност. Въпросът дали конкретните факти обосновават наличието на съответната хипотеза е такъв по съществото на спора и не може да бъде разрешен в рамките на процеса относно самия процес. Няма пречка да бъдат разгледани и двете самостоятелни основания, но, предвид равнозначността на порока, ищецът следва да определи поредността, в която това да стане.

2

Мотивиран от изложеното Апелативен съд, 1 граждански състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 708 от 21.11.2025 г. по гр.д. № 20241500100306 по описа на Окръжен съд-Кюстендил.

ВРЪЩА делото за продължаване на процесуалните действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3