Решение № 1237 от 21.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1237 гр. Бургас, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20232120103210 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С влязло в законна сила решение по настоящото дело е допусната делба на следния недвижим имот, а именно:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор: ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, на град Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, одобрени със Заповед РД - 18 - 9 от ***. на Изпълнителния директор на „Агенция по геодезия, картография и кадастър“, като самостоятелният обект се намира на етаж 4 в Сграда с идентификатор: ***, разположена в поземлен имот с идентификатор: ***, с адрес на имота: град Б.

****; брой нива на имота: едно; с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, целият с площ от 45.75 квадратни метра; при граници на самостоятелният обект: на същият етаж: самостоятелен обект с идентификатор: ***.*** под обекта: самостоятелен обект с идентификатор:

***.35; над обекта: самостоятелен обект с идентификатор: ***.39; ВЕДНО със следните прилежащи части: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 8.19 квадратни метра; КАКТО и 1.763 % идеални части от общите части на сградата и 1.763 % идеални части от правото на строеж върху горепосочения поземлен имот, в който е построена сградата, равняващи се на 54.07 кв.м. идеални части, МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ И ПРИ КВОТИ: ¼ ид. части за Г. И. Д. с ЕГН **********, ¼ ид. части за Г. И. Д. с ЕГН ********** и ½ ид. части за П. В. Ч. с ЕГН **********.

1

С изрична молба от 08.12.2025г. ищците Г. И. Д. и Г. И. Д. са отправили претенции с правно основание чл. 346 от ГПК, ответникът П. В. Ч.а да бъде осъден да им заплати сумата от по 10 377.42 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на техните 1/4 ид. част от имота, изчислена по 200 лв. на месец, дължимо за периода от ***. до ***., ведно със законната лихва върху главницата в размер на 5 547.78 лева, считано от ***. до ***.

Отправили са претенции за осъждане на ответника да им заплати и обезщетение в размер на средния пазарен наем за собствените им по 1/4 ид.част от имота, считано от ***. до окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК.

Ответникът от своя страна е предявил претенция за осъждане на всеки от ищците да му заплати сумата от по 5025,50 лв., представляващи извършени от него разноски в процесния недвижим имот.

В открито съдебно заседание ищците, чрез процесуалните си представители, молят делбата да бъде извършена чрез изнасянето на имота на публична продан. Поддържат претенциите си по сметки.

Ответникът, представляван от процесуалния му представител адв. Т., изразява становище, че делбата следва да се извърши като имотът бъде изнесен на публична продан. Също поддържа претенцията си по сметки, като моли да бъде извършено прихващане на неговите претенции и тези на ищците.

След като съобрази събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и становищата на страните по начина на извършване на делбата, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършването на делбата съдът е обвързан от влязлото в сила решение по допускането й, което има сила на присъдено нещо относно делбените имоти, съделителите и квотите им в съсобствеността – арг. от чл.

344, ал. 1 ГПК.

Способите за прекратяване на съсобствеността са изрично предвидени в ГПК и са следните: възлагане на неподеляемо жилище по реда на отделните хипотези по чл. 349 ГПК, теглене на жребий по чл. 352 ГПК, разпределение по чл. 353 ГПК и публична продан по чл. 348 ГПК. При определяне на способа за извършване на делбата се изхожда от принципа, заложен в разпоредбата на чл.

69, ал. 2 ЗН, според който всеки от съделителите следва да получи реален дял в натура, а евентуалното неравенство на дяловете се изравнява с пари. Затова 2 и основен критерий за избор на приложимия способ е дали броят на имотите или на възможните реалните дялове, обособени от тях (ако са поделяеми), съответства на броя на съделителите. Във всички случаи, при които броят на имотите или обособените от тях дялове е равен или по-голям от броя на съделителите, следва да намери приложение посоченият принцип, като се извърши делбата чрез жребий, а ако съставянето на дялове и тегленето на жребий се окаже невъзможно или много неудобно – чрез разпределение.

Невъзможно е да се тегли жребий, ако имотите се различават съществено един от друг по площ, обем или стойност и едновременно с това квотите на съделителите са различни, като съотношението между тях и броя на имотите не позволява делбата да се извърши чрез изтегляне при жребия на повече от един дял. Жребият би бил много неудобен по смисъла на чл. 353 ГПК, в случай че всеки от съделителите е направил в отделен дял значителни подобрения или са налице други обстоятелства, които може да породят значителни имуществени спорове между тях (т. 5, б. „б“ от ППВС № 7/1973 г.). Ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем, то е невъзможно при делбата всяко от правоимащите лица да получи реален дял и при липса на заявени възлагателни претенции или неоснователност на заявените такива, съсобствеността следва да се прекрати чрез изнасянето на имота на публична продан (в този смисъл - решение №140/28.05.2014 г. по гр.д.№7627/2013 г. на І ГО на ВКС, решение № 406/10.01.2012 г. по гр.д.№ 729/2010 г. на І ГО на ВКС, решение № 60/26.07.2010 г. по гр.д. №534/2009 г. на ВКС, І ГО и др.).

В разглеждания случай е допуснат до делба един поземлен имот между трима съделители, притежаващи различни дялове в съсобствеността - ¼ ид. части за Г. И. Д., ¼ ид. части за Г. И. Д. и ½ ид. части за П. В. Ч.. От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-техническа и оценителна експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно изготвено, правилно и обосновано, се установява, че делбеният имот е неподеляем, съобразно броя на съделителите и техните квоти.

При така установената реална неподеляемост на единствения делбен имот между тримата съделители, съобразно притежаваните от тях квоти, не съществува възможност всеки от тях да получи дял в натура, поради което е невъзможно делбата да бъде извършена чрез теглене на жребий по реда на чл.

352 ГПК или чрез разпределение по чл. 353 ГПК.

От друга страна съобразно разрешението, дадено в т.8 от ТР 1 от 2004г. на ОСГК на ВКС, при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл. 288, ал. 3 ГПК е недопустимо, като делбата следва да се извърши с изнасяне неподеляемия жилищен имот на публична продан. Именно такъв е настоящият случай, доколкото страните са 3 придобили собствеността на основание наследство и дарение.

По изложените съображения и доколкото неподеляемият делбен имот не е жилищен, респ. не е предмет на възлагателни претенции, делбата следва да се извърши по реда на чл. 348 ГПК – чрез изнасянето на имота на публична продан. Учреденото право на ползване върху имота следва да бъде отразено в диспозитива на решението, с цел съобразяването му от съдебния изпълнител при извършването на проданта.

По претенциите по сметки по чл. 346 ГПК на ищците:

Претенциите са предявени в преклузивния срок по чл. 346 ГПК и са процесуално допустими. С нарочно определение същите са приети за съвместно разглеждане в делбеното производство и на страните е разпределена доказателствена тежест за установяване на подлежащите на доказване факти.

Както беше посочено по-горе, с изрична молба от 08.12.2025г. ищците Г.

И. Д. и Г. И. Д. са отправили претенции с правно основание чл. 346 от ГПК вр. с чл. 31 от ЗС, за осъждане на ответника П. В. Ч.а да им заплати сумата от по 10 377.42 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на техните 1/4 ид. част от имота, изчислена по 200 лв. на месец, дължимо за периода от ***. до ***., ведно със законната лихва върху главницата в размер на 5 547.78 лева, считано от ***. до ***.

Между страните не е налице спор, че в процесния период единствено ответникът П. Ч. е владял процесния недвижим имот. Това обстоятелство се установи и от разпитаните в хода на производството свидетели, включително тези, допуснати по искане на самия ответник.

За установяване размера на претенциите по сметки по делото е допуснато провеждането на съдебно-оценителна експертиза, която да определи пазарния наем на делбения апартамент. Съгласно заключението на вещото лице, средната пазарна наемна стойност на процесния имот възлиза на 229,20 € на месец.

При така приетото заключение и така определената средномесечна наеман цена на апартамента, и като се вземат предвид квотите на всеки от ищците в съсобствеността следва, че всеки от тях има право на обезщетение за лишаване от ползването на имота в размер на 57,30 евро на месец или 112,07 лв. За процесния период всеки от ищците има право на обезщетение в размер на 5827,64 лв. с еврова равностойност от 2979,63 евро. За разликата до пълния размер от по 10 377.42 лева претенциите следва да бъдат отхвърлени.

При уважаване на главната претенция в горепосочения размер следва да се уважи и акцесорната такава за дължимата лихва за забава. Същата следва 4 да бъде уважена, като се вземе предвид датата на поканата за заплащане на обезщетение, която дата е получаването на исковата молба от ответника (доколкото с нея е отправена и поканата). Видно от книжата по делото, ответникът е получил исковата молба на 01.10.2021г., от който ден започва да тече и законната лихва за забава. Предвид това за периода от ***. до 31.09.2021г. претенциите по сметки следва да бъдат отхвърлени.

При изчисляване на дължимата лихва и при използване на общодостъпен лихвен калкулатор съдът приема, че в полза на всеки от ищците следва да се присъди лихва в размер на 2966.68 лв., с равностойност от 1516,84 евро, а за разликата до пълния претендиран размер исковете следва да бъдат отхвърлени.

По претенциите за постановяване на привременни мерки по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК:

Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК в решението по допускане на делбата или по-късно, ако всички съделители не използват делбения имот съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кой от съделителите от кои имоти ще се ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Според съдебната практика посочената разпоредба предвижда възможност за постановяване на привременни мерки в делбеното производство, поради което съдебният акт, с който съдът постановява такива мерки, има характер на определение по спорна съдебна администрация, респ. с него не се разрешава материалноправен спор и няма сила на пресъдено нещо. Поради това и разпределението, респ. заплащането на обезщетение, се извършва най-рано с решението по допускане на делбата. Липсата на произнасяне по такова искане с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК не прегражда възможността на съделителя да отправи искането си и да претендира присъждане на обезщетение след влизането в сила на това решение.

Именно такива искания са заявени от всеки ищците преди първото заседание по втората фаза на делбата. Всеки от тях моли за осъждане на ответника да им заплати обезщетение в размер на средния пазарен наем за собствените им по 1/4 ид.част от имота, считано от ***. до окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК Предпоставка за присъждане на обезщетението по чл. 344, ал. 2 ГПК е делбените имоти да не се ползват от всички съделители съобразно правата им в съсобствеността.

Както беше посочено в мотивите по-горе, по делото се установи, че през целия процесен период делбеният апартамент се ползва единствено от 5 ответника П. Ч.. При това положение и при установения размер на средния месечен наем от приетото заключение на вещото лице, следва да се приеме, че всеки от ищците има право на обезщетение в размер на ¼ идеална част от сумата от 229,20 € на месец или сума в размер на 57,30 евро или 111,54 лв.