Определение № 325 от 01.06.2026, Районен съд - Радомир

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 325 гр. Радомир, 01.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20261730100106 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД срещу В. Х. И., с която е предявен иск с правно основание чл.

422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.

С определение от 17.04.2026 г., след като е констатирал, че по отношение на ответницата са налице предпоставките на чл. 47, ал. 6 ГПК, съдът е предоставил правна помощ на същата, като във връзка с писмо с рег. № 2970/24.04.2026 г. на АС при АК – Перник, с разпореждане от 27.04.2026 г. съдът е указал на ищеца да внесе сумата в размер на 250,00 евро, представляваща възнаграждение за особен представител на ответницата по сметка на РдРС в едноседмичен срок от съобщението, като изрично го е предупредил, че при невнасяне на сумата в срок, исковата молба ще бъде върната.

Съобщението с дадените указания е получено от ищеца чрез упълномощен представител на 15.05.2026 г. и в рамките на определения от съда срок, изтекъл на 22.05.2026 г., ищецът не е изпълнил дадените му указания да внесе определеното възнаграждение за особен представител, поради което съдът намира, че исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Koгато ответникът е призован при условията на чл. 47 ГПК, назначаването на особен представител е задължително условие за провеждане на производството по делото, а внасянето на разноските за особения представител е предпоставка за назначаването му, т. е. задължението на ищеца по чл. 47, ал. 6 ГПК за внасяне на разноски за назначаване на особен представител е предпоставка за развитието на процеса. Невнасянето на разноски от ищеца, който е инициатор на процеса, заинтересован от развитието му, въпреки изричните указания на съда за това, е основание за връщане на исковата молба поради отсъствие на процесуална предпоставка за провеждане на производството по делото. В този смисъл са определение № 211/01.04.2013 г. по ч. гр. д. № 11/2013 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 602/09.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7217/2013 г. на ВКС, ГК, І г. о., определение № 1/04.01.2017 г. по ч. гр. д. № 3320/2016 г. на ВКС, ГК, І г. о. и др.

Съгласно т. 13 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., постановено по 1 т. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато производството по делото бъде прекратено (какъвто е и настоящият случай), издадената заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена от исковия съд. Ето защо, издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.09.2025 г. по ч. гр. д. № 2214/2025 г. по описа на РС Монтана следва да бъде обезсилена.

Предвид изложеното и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД срещу В. Х. И..

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.09.2025 г. по ч. гр. д. № 2214/2025 г. по описа на РС - Монтана, издадена в полза на „АПС Бета България“ ЕООД срещу В. Х. И..

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 106/2026 г. по описа на Районен съд Радомир.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на ищеца.

Определението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

2