Решение № 2830 от 01.08.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2830 гр. Варна, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова Колева при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20223110111400 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени обективно и кумулативно съединени искове с пр. осн. чл.240, ал.1 вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл.

86, ал.1 ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК от „И.Ф." ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр.*** срещу Д. Б. Д., ЕГН **********, с адрес с. с. *** за приемане за установено, че ответникът дължи сумата от 989.72 лева /деветстотин осемдесет и девет лева и 0.72ст./ - главница, дължима по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** г., сключен между „И.Ф." ЕООД, ЕИК *** и Д. Б. Д., ЕГН **********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 09.06.2022 г., до окончателното плащане, сумата 41.19 лева /четиридесет и един лева и 0.19 ст./ - договорна лихва, начислена за периода от 04.07.2019 г. до 01.11.2019 г., сумата 226.54 лева /двеста двадесет и шест лева и 0.54 ст./ - обезщетение за забава, начислено за периода от 01.11.2019 г. до 12.03.2020г. и от 15.07.2020г. до 05.06.2022г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3627/10.06.2022г., постановена по гр. дело № 7402/2022г. на ВРС.

В исковата молба се излагат твърдения, че на ответника е отпуснат кредит от разстояние в размер на 1500 лева по Договор №***, който е сключен при условията на ЗПФУР на 10.05.2018г. Договорът за кредит е рефинансиращ, като с отпуснатите средства са погасени задължения по договор за кредит № ***/17.10.2017г. в размер на 630.97 лева. Останалата част от сумата предмет на кредита от 869.03 лева е преведена по сметка на ответника в Банка ДСК АД, съгласно чл.2, ал.3 от договора. Твърди се, че е уговорено погасяване на задължението на 18 вноски, от които първите 17 в размер на 83.33 лева, а последната в размер на 83.39 лева, за периода 09.06.2018-01.11.2019г.. По договора е погасена главница в размер на 510.28 лева, като са погасени вноските за периода 06.06.201806.11.2018г., като от вноска за 06.12.2018 са погасени 10.30 лева. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 договореният лихвен процент е 40.15 %. Погасена е лихва в размер на 255.75 1 лева за периода 10.05.2018-06.11.2018г.. Ищецът не претендира лихва за периода 06.11.2018-04.06.2019г., тъй като счита, че е погасена по давност.

Задължението е падежирало към датата на последната вноска - 01.11.2019г.

Начислена е лихва за забава върху задължението за главница. Предвид неизпълнение на поетите от последния задължения, по негова инициатива е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 7402/2022г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.

Кредитът е изискуем на краен падеж, който е настъпил преди подаване на заявлението в съда. Моли за постановяване на положително решение по предявените искове.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Излагат се възражения, като се оспорва наличието на задължение към ищеца. Не оспорва сключване на Договор №***г. и Договор № ***г.. Навежда доводи за неравноправност на клаузите за начисляване от страна на кредитора на неустойка за непредставено обезпечение. Сочи, че на 17.10.2017г. е сключила потребителски Договор за кредит № ***, на стойност 1247.52 лв., със срок на изплащане 420 дни, при годишен лихвен процент 40.15% и годишен % на разходите по кредита 48.44%. В договора било посочено, че ако не представи обезпечение по чл.3, изискуемата сума в края на периода по договора ставала 1984.62 лв., като се начислявала неустойка към всяка вноска на стойност 52.65 лв. По договора заплатила неустойка в общ размер 737.10 лв. Направила 6 бр. вноски на обща стойност 907.16 лв. с включена неустойка 315.90 лв. /6 х 52,65 лв. неустойка/. Остатъкът по този заем възлизал на 340.36 лв., която сума погасила с рефинансиране с договор № ***г. на стойност 1500 лв. Ищецът неправилно считал, че остатъкът по договора от 17.10.2017г. възлизал на 630.97 лв. /571.38 лв.-главница, 15.71 лв.-лихва, 43.88 лв.-такси/, така удържал 350 лв. повече. В т.3 от договора от 10.05.2018г. погрешно била определена сумата 869.03 лв., която трябвало да й бъде преведена като остатък по банков път. Счита, че тази сума следвало да бъде 1169.03 лв. По договора направила 6 бр. вноски на стойност 1232.89 лв., в които 6 бр. вноски отново незаконосъобразно, по наравноправна клауза били начислени неустойки за непредставяне на обезпечение /6 х 77.81 лв.=466.86 лв.- вече платени и удържани/. Погасена била и сумата 255.75лв.договорна лихва, която счита, че не е договорена между страните.

В проведените открити съдебни заседания ищецът, редовно призован, не се представлява. С молби от 04.01.2023г. и 07.07.2023г. поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявените искове по основание и размер.

Ответникът, редовно призован за проведените съдебни заседания, не се явява, не се представлява. Със становище от 16.02.2023г. поддържа депозирания отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 7402 по описа за 2022 г. на РС2 Варна, ГО, 39-ти съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предмет на исковата молба, срещу която в срок е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от длъжника.

От експертното заключение по назначената СКТЕ се установява по несъмнен начин, че ищцовото дружество, представляващо небанкова финансова инстуция съгласно удостоверение № ***, издадено от БНБ, е създало интернет платфора „***” за предоставяне на бързи онлайн кредити на физически лица, която дава лесен достъп до финансиране. За да получи онлайн кредит, кандидатът трябва да посети сайта на ищеца ***, да избере сума и срок за погасяване с плъзгачите на екрана и да натисне бутона „вземи сега“ за преминаване към следваща стъпка. След натискането на бутона се преминава към следващия екран, където има препратка към преддоговорната информация. Констатира се, че същата се предоставя не клиента за запознаване, като се кликне върху линка. Без да се приеме декларация за обработка на лични данни не се допуска продължаване в хода на регистрация.

Избирайки „напред“, от една страна се потвържадат параметрите на договора, от друга страна, се преминава към попълване на полетата с лични данни. Със създаване на профила, личните данни на клиента стоят в системата и за следващи кредити, до момента, в който клиентът не заяви, че иска да му се изтрие профила. Констатира се още от експертното заключение, че след натискане на бутона „напред“ при стъпка 2 се преминава към полета за въвеждане на лични данни, в които потребителят попълва имена, ЕГН, адрес, месторабота и т. н. След приключване на тази стъпка личните данни се запазват в базата данни на дружеството. Установява се от СКТЕ, че част от въведените лични данни на клиента са име – Д. Б. Д., ЕГН **********, електронна поща – ***, телефон – *** и др. Констатира се от експертното заключение, че на 10.05.2018г. абонатът е кандидатсвал за заем в размер на 1500 лв. със срок за погасяване 18 месеца, като в 10:00 часа на същия ден клиентът е получил SMS код, който е въвел през линк от електронната си поща в сайта на заемодателя, с което е потвърдил договора за кредит. С въвеждането на кода в сайта на кредитора се е генерирал договор с номер ***, като в 11:30 часа потребителят е получил SMS и имейл, че парите по договора са преведени. В системата на ищеца присъства запис за изплатен и архивиран договор за кредит ***.

В заключение вещото лице сочи, че е изпълнена процедурата по кандидатстване за договор за кредит № *** и № ***, като се акцентира, че сайтът на ищцовото дружество функционира така, че да не може да се потвърди договор без да се маркират определени тикчета/чек-боксове, с което се приемат определени деклратации и условия. Излага се, че ответникът има регистриран профил в системата на дружеството, като в софтуерната система на на ищеца се съдържат записи за изпратен код за потвърждение на посочения от кандидата телефонен номер. На последно място се излага, че договор за кредит № *** е активиран чрез въвеждане на тайния код от SMS съобщението в линка, пратен на имейл.

В хода на о.с.з. вещото лице поддържа заключението си.

По делото е представен на хартиен носител и Договорът за предоставяне на кредит № *** от 10.05.2018 г. и Общите условия към него. Видно от същия кредитодателят се задължил да предостави потребителски кредит на ответника в размер от 1500.00 лева. Ответникът е поел задължението в срок 3 от 540 дни да върне заетата сума, ведно с договореното възнаграждение, за това че ползва паричните средства на ищеца, при фиксиран годишен лихвен процент 40.15%. или 0.11% на ден. Видно е от договора, че ГПР възлиза на 48.43%, а общата дължима сума при непредставяне на обезпечение под формата на банкова гаранция или двама поръчители в срок до пет дни, считано от сключването на договора, възлиза на 1400.58 лева.

От експертното заключение по назначената ССчЕ се констатира, че титуляр на банкова сметка с IBAN *** e Д. Б. Д., ЕГН **********. По посочената банкова сметка е преведена сумата в размер на 1500 лв. по договор за преодставяне на кредит № *** от 10.05.2018г. Със съмата в размер на 630,97 лв. е погасено задължение по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** от 17.10.2017г. и е изплатена сума в размер на 869,03 лв.

Констатира се още от заключението на вещото лице, че от ищеца „И.Ф.” ООД е преведена сума в размер на 869,03 лв., като за извършения превод е посочено „Дог. за заем номер ***”. Излага се, че ответникът Д. е извършила плащане по договора за кредит в общ размер на 1232,89 лв., като погасени са 519,28 лв. – главница (вноски от 1-6 в размер на 39,98 лв. + 10,30 частично от вноска 7), 255,72 лв. – договорна лихва за периода от 09.06.2018г. – 06.11.2018г. (вноски от 1-6) и 466,86 лв. – неустойка за обезпечение (вноски от 1-6 в размер на 77,81 х 6). Експертизата установява още, че остатъчната дължима сума по договора за кредит е 989,72 лв. главница по предоставения кредит, 41,19 лв. договорна лихва за периода 04.07.2019г. – 01.01.2019г., включващ лихвата по вноски от 14-та до 18-та; 226,54 лв. лихва за забава, като за периода 01.11.2019г. – 12.03.2020г. лихвата е 36,56 лв., а за периода 15.07.2020г. – 05.06.2022г. е 189,98 лв.

В хода на о.с.з. вещото лице поддържа заключението си.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията си със съдебна санкция, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство по реда на чл. 422 ГПК и неговата допустимост.

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание, предаване на заетата сума, както и размера на заявените претенции и настъпил техен падеж.

Съответно в тежест на ответника по делото е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.