Решение № 5 от 12.01.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№5 гр. С., 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20231800500736 по описа за 2023 година

С Решение № 191/28.06.2023г. по гр.д. № 411/2022г. по описа на Районен съд – гр. Костинброд са отхвърлени предявените искове за осъждане на Д. П. Д. и Т. Д. Р. да заплатят на „Т.С.” ЕАД с ЕИК **** сумата 2 155.11 / две хиляди сто петдесет и пет лева и единадесет стотинки / лева, от които : 1 760.05 / хиляда седемстотин и шестдесет лева и пет стотинки / лева – главница, представляваща стойността на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 до 30.04. 2020 г., сумата 351.53 / триста петдесет и един лева и петдесет и три стотинки / лева – лихва за забава върху главницата, за периода от 15.09.2019 г. до 27.01.2022 г., сумата от 35.40 / тридесет и пет лева и четиридесет стотинки / лева – цената на извършване на услугата дялово разпределение, за периода от месец 01.2019 г. до месец 04.2020 г. и сумата от 8.13 / осем лева и тринадесет стотинки / лева – лихва върху главницата за дялово разпределение, за периода от 02.03.2019 г. до 27.01.2022 г., ведно със законната лихва от 16.02.2022 г. до изплащане на вземането, като неоснователни и недоказани.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на „Т.С.” ЕАД срещу горното решение. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен поради нарушение на материалния закон. Оспорва решаващия извод на районния съд погасяване по давност на вземанията на ищеца, дължими за процесния период. Изтъква, че през този период са имали действие Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр, С. от 27.06.2016г., съгласно чл. 33 от които, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, след което същите 1 изпадат в забава. Подчертава, че предмет на делото са фактура от 31.07.2019г. и съобщение към фактура № **********, издадено на 31.07.2020г. за отчетен период 01.05.2019г. - 30.04.2020г., в която са включени претендираните вземания за сумата 1760,05лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода 05.2018г. - 04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и 351,53лв. мораторна лихва за забава за периода 15.09.2019г. 27.01.2022г., както и главница за услугата „дялово разпределение“ в размер на 35,40лв. за периода 01.2019г. - 04.2020г. и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 8,13 лв. за периода 02.03.2019г. 27.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Ищецът поддържа, че задълженията по фактурата са станали изискуеми на 15.09.2020г., като от тези момент е започнал да тече давностният срок за погасяването им. От друга страна, искова молба била депозирана в деловодството на съда на 16.02.2022г., от който момент давността се счита прекъсната. Прави извод, че вземанията на ищеца не са погасени по давност. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от въззиваемия Д. Д., който оспорва жалбата и счита обжалваното решение за правилно. Споделя изводите на районния съд за погасяване на вземанията по давност. Счита, че решението е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено, а жалбата отхвърлена. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се представлява. От процесуалния му представител - юрк. Соларова - е постъпила молба за даване ход на делото, с която поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата Т. Р. не се явява, не се представлява и не изразява становище по спора.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият Д. Д. не се явява. Представлява се от процесуалния си представител - адв. Т., който оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Оспорва доводите на жалбоподателя относно началния момент на изискуемост на задълженията по процесната фактура. Позовава се на общите условия на жалбоподателя. Счита, че процесните вземания са погасени по давност.

Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд третото лице - помагач „Т. С.“ ЕООД не се представлява и не изразява становище по спора.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана вярно и пълно в обжалваното решение, поради което не следва да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася 2 служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

В случая, обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

ІІ. По допустимост

Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки за предявяване на иск и са липсвали отрицателни такива, а съдът се е произнесъл по действително предявените искове.

III. По същество

Предявени са четири обективно кумулативно съединени главни и акцесорни искове – два с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и два с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца по тези искове „Т.С.” ЕАД е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на договорни отношения между него и наследодателя на ответниците през посочения период, както и че през този период е доставил в имота му твърдяното количество ТЕ (която е била доставена и отчетена в съответствие с действащите нормативни актове), а също и нейната стойност.

В тежест на ответниците е да докажат възраженията си по основание и размер в частта им, в която се позовават на положителни факти.

Във връзка с възраженията им за погасяване на вземанията по давност, в тежест на ищеца е да докаже, че е предприел действия, довели до прекъсване или спиране на давността, тъй като това са изгодни за него положителни факти.

В горния смисъл (макар и с по- обобщена формулировка) са дадените указания с определението по чл. 140 от ГПК от страна на първоинстанционния съд.

В конкретния случай жалбоподателят се позовава единствено на необосноваността на съдебния акт, дължаща се според него на погрешните изводи относно погасяване на вземанията по давност. Това очертава пределите на осъществяваната от настоящата инстанция проверка.

За да се произнесе по наведените в жалбата доводи, съдът взе предвид, че исковият период от м.05.2018г. до м.04.2020 г. попада в периода на действие на сега действащия ЗЕ (ДВ бр.107/09.12.2003г.) и съответните Наредби, регламентиращи топлоснабдяването и отчитането и ползването на топлинна енергия (ТЕ).

Съгласно разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. По силата на тази изрична нормативна разпоредба, качеството „клиент на топлинна енергия“ зависи от правото на собственост върху топлоснабдения имот или от притежаването на ограничено вещно 3 право на ползване върху този имот. Следователно, първата предпоставка за уважаване на така предявените искове е съществуването на облигационни отношения през процесния период между ищеца в качеството му на доставчик на топлинна енергия и ответниците (респ. техни наследодатели) в качеството им на клиенти на топлинна енергия – собственици, ползватели или наематели на топлоснабдения имот (арг. от т. 1 от Тълкувателно решение № 2/ 17.05.2018г. по т.д. 2/2017г., ОСГК на ВКС). В случая страните не спорят, че през процесния период ответниците (респ. техни наследодатели) са били собственици на топлоснабдения имот, поради което първата от горните предпоставки е налице.

От заключенията по допуснатите експертизи съдът намира за доказана и втората от посочените по- горе предпоставки, а именно – през процесния период ищецът да е доставил в имота твърдяното количество топлоенергия, а също и нейната реална стойност.

При тези данни, за да отхвърли изцяло предявените искове, КРС е приел, че процесните вземания са погасени по давност.

Настоящият съдебен състав намира този извод за частично неправилен, поради следните съображения:

Както правилно е посочено в мотивите на обжалваното решение, плащанията за доставена топлинна енергия са периодични такива по смисъла на Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК, поради което и на основание чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите, давността за погасяването им е тригодишна.

Във връзка с това, неоснователно жалбоподателят поддържа, че вземането му произтичало от съобщение към фактура № ********** от 31.07.2019г. и от съобщение към фактура № ********** от 31.07.2019г., задълженията по която били станали изискуеми на 15.09.2020г., като от този момент започнал да тече срокът за погасяването им по давност.

Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЕ, задълженията на потребителите за заплащане на потребената топлоенергия са месечни, независимо от избрания от тях начин на издължаването им. В хипотезите на т. 1 и 2 размерът и изискуемостта на тези месечни задължения не са поставени в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителните сметки за действителното потребление, обективирани в процесните две известия, не влияят върху дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а водят до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, но по този начин не се променят моментите на изискуемостта на тези месечни вноски. По аргумент от чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, определянето в процесните две известия на срок за плащане на посочените в тях задължения, с изтичането на който жалбоподателят свързва началния момент, от който започва да тече погасителната давност, няма действие по отношение на въззиваемите. Вместо това, съгласно чл. 33, ал. 1 от действалите през процесния период общи условия на ищеца, те са били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради това определеният в процесните известия нов срок не променя нито момента на изискуемостта на месечните задължения, нито началото на срока за 4 погасяването им по давност. В същия смисъл е и трайната съдебна практика (напр. Решение № 4374 от 21.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 6652/2019г., Решение № 262457 от 14.07.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 492/2021г. и др.) Също така, в Определение № 120 от 27.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5165/2013 г., IV г. о., ГК, е обосновано, че, щом задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни (както се посочи по- горе, те са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят), за всяка една от претендираните главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за нейното заплащане, а не от момента, в който изтича срокът за заплащане на задълженията по общата фактура.