Решение № 168 от 13.03.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. София, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20238002100865 по описа за 2023 година

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. И. М. и „М. 87“ Е. срещу решение № 462 от 01.08.2022 г. по в. гр. д. № 279/2022 г. на Благоевградския окръжен съд.

Жалбоподателите считат, че въззивното решение е неправилно, тъй като противоречи на материалния и процесуалния закон. Въззивният съд не дал възможност на жалбоподателите да ангажират нови доказателства, въпреки че първоинстанционният съд изготвил доклад по чл.146 ГПК едва в последното съдебно заседание и неправилно разпределил доказателствената тежест. Неправилно съдът отказал да зачете правата на жалбоподателите, произтичащи от два договора за покупко-продажба от 10.02.1993 г. и 04.01.1995 г., въпреки че те предхождали реституцията по ЗСПЗЗ на процесния имот и съставлявали пречка за тази реституция. Неправилен бил и изводът на въззивния съд по възражението на жалбоподателите за придобиване на спорния имот по давност.

Ответниците в производството Д. И. Н., Н. К. М., Н. К. А., М. Г. К., М. Г. К., П. И. Н., И. Д.

Н., И. Д. Н., А. Д. П., И. Г. Б. и П. Г. С., последните двама като наследници на починалите в хода на процеса М. К. С. и Р. С. Н., оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна.

С определение № 3055 от 17.10.2023 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1. Има ли правен интерес от оспорване на материалната законосъобразност на възстановително решение на поземлената комисия лице, което не е заявило собствени права върху земята към 1 момента на внасянето й в ТКЗС, ако това лице има претенции за собственически права, възникнали въз основа на договор за покупко-продажба от ЛС към ТКЗС и същевременно не е участвало в административната процедура по възстановяване на земята и 2. Изграждането на постройка/сграда върху земя, включена в ТКЗС, представляваща стопански двор, съставлява ли пречка за последващото връщане на земята в стари реални граници по смисъла на чл.10б, ал.1 и чл.2, ал.3 ЗСПЗЗ, вр. § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ.

По поставените въпроси съставът на ВКС приема следното:

В решение № 49 от 25.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2427/2019 г., I г. о., е прието, че при спор за собственост съдът е оправомощен да извършва косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на влязло в сила решение за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ на общинската служба по земеделие, от което една от страните по иска за собственост черпи права, когато същото се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му и е въвела довод/възражение за незаконосъобразността му. Това решение е постановено по спор с правно основание чл.108 ЗС, по който едната от страните се легитимира с решение по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху спорния имот, а другата – с договор за покупко-продажба от държавата, която е придобила собствеността на същия имот на основание чл.45, ал.10 ППЗСПЗЗ като земя, върху която са били разположени обекти на организация по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ и която съставлява прилежаща площ към тези обекти.

В решение № 194 от 12.04.2012 г. по гр. д. № 834/2011 г. на ВКС, I г. о., се приема, че по иск за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът не може да оспорва легитимацията на ищеца с възражението, че неговият наследодател не е бил собственик на спорния имот към момента на обобществяването му, ако самият той не заявява права върху имота към същия момент. Ответникът може да противопоставя по предявения иск само собствени права, които изключват правата на ищеца. Прието е също, че съдът дължи произнасяне по конкуренцията на права, произтичащи за едната страна по делото от решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ, а за другата страна – от упражнено право на изкупуване на същия имот по чл.56а и сл. ППЗСПЗЗ, като прилежаща площ към изкупена от ЛС на ТКЗС сграда на селскостопанската организация.

В решение № 301 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1154/2010 г., I г. о., е проследена подробно собствеността на стопански сгради, построени от ТКЗС и продадени от ликвидационните съвети по реда на чл.48, ал.8 ППЗСПЗЗ, както и статута на земята, представляваща прилежаща площ към тези сгради, която не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, а се продава от ликвидационните съвети на основание чл.48а ППЗСПЗЗ. Разисквана е и формата на договорите за продажба – обикновена писмена форма до изменението на § 29, ал.1 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98 от 28.10.1997 г. и писмена форма с нотариална заверка на подписите след това изменение.

Тази практика се споделя от настоящия състав и следва да намери приложение по настоящото дело. От нея следва, че страна по спор за собственост на земеделски имот, която заявява собствени права върху него, изключващи реституционните правата на насрещната страна, има правен интерес да оспори материалната законосъобразност на възстановително 2 решение на поземлената комисия /ОСЗ/ и съдът е длъжен да разгледа възникналата конкуренция на права. Ако конкуренцията произтича от извършена от ЛС на ТКЗС продажба на селскостопанска сграда, съдът следва да прецени какъв е статутът на земята под тази сграда, дали тя представлява прилежаща площ към сградата, продадена ли е на собственика на сградата и дали е могла да бъде годен обект на възстановяване по ЗСПЗЗ.

По съществото на касационната жалба:

С обжалваното решение състав на Благоевградския окръжен съд е потвърдил решение № 6497 от 08.02.2021 г. по гр. д. № 131/2015 г. на РС-Гоце Делчев, с което е бил уважен предявеният от К. И. П., Н. И. Б., Д. И. Н., Н. К. М., Н. К. А., М. К. С., Р. С. Н., М. Г. К., М.

Г. К., П. И. Н., И. Д. Н., И. Д. Н. и А. Д. П. срещу Г. И. М. и „М. 87“ Е. положителен установителен иск за собственост на ливада с площ от 1. 523 дка, находяща се в местността „Ливадите“, землището на [населено място], [община], представляваща имот № ... по картата на землището, при граници: имоти №...№ ..., №..., №..., който имот № ... е образуван от имот № ..., възстановен на ищците с решение № 3012 от 21.02.1997 г. на ПК – Г. Д., като е отменен частично нотариален акт по обстоятелствена проверка № 63, том V, peг. № 10485, дело № 768 от 05.12.2011 г. по описа на нотариус В. Б., с който ответникът Г. М. се е легитимирал като собственик.

Въззивният съд е приел, че ищците извеждат своето право на собственост върху спорния имот от наследствено правоприемство и реституция по ЗСПЗЗ, извършена с решение № 3012 от 21.02.1997 г. на ПК – Г. Д.. Ответниците противопоставят възражение, че са придобили собствеността върху процесния имот чрез придобивни сделки, както и по давност. Г. М. придобил спорния имот 020288, част от реституирания на ищците имот 020135, въз основа на договор за покупко-продажба от 04.01.1995 г., сключен с Ликвидационен съвет на ТКЗС „Н. басма“ [населено място], за който се снабдил и с нотариален акт по обстоятелствена проверка № 63/05.12.2011 г., след което прехвърлил собствеността на втория ответник с нотариален акт № 17/08.05.2013 г.

Въззивният съд е приел, че не се налага да обсъжда доказателствата по делото, тъй като първата инстанция е сторила това и правилно е установила фактическата обстановка.

Законосъобразно било прието, че ищците са доказали собствеността си върху имота. Не се доказвало възражението на ответниците, че имат законови и самостоятелно придобити права върху този имот. От събраните писмени и гласни доказателства и съдебнотехническата експертиза се установявало, че ищците са собственици на спорната площ от 1.523 дка, обособена през 2012 г. като самостоятелен имот с № 020288, образувана от имот № 020135 с площ от 3.720 дка и представляваща част от последния преди разделянето му. Те са придобили собствеността на основание наследствено правоприемство и възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ след проведено реституционно производство и постановено в тяхна полза решение № 3012 от 21.02.1997 г. на ПК – Г. Д..

Ответниците оспорвали правата на ищците, но не заявявали самостоятелни права върху възстановения имот към момента на внасянето му в ТКЗС. Те можели да се защитават с възражение за незаконосъобразност на административния акт за възстановяване на собствеността, като твърдят, че същият е издаден при липса на материалните предпоставки 3 за настъпване на реституционния ефект, но само ако заявяват свои права върху имота към момента на обобщаването, а в случая такива твърдения липсват. Първият ответник Г. М. не е бил собственик на този имот, поради което и вторият ответник по иска – „М. 87“ Е., също не е придобил собствеността, доколкото приобретателят по една сделка не може да придобие права, каквито праводателят не притежава. Неоснователно и недоказано останало твърдението на втория ответник, че е придобил процесния имот и по силата на давностно владение. Дори и същият да се явява добросъвестен владелец по смисъла на чл.70 ЗС, от извършването на прехвърлителната сделка с нотариален акт за покупко-продажба № 17/08.05.2013 г. до депозиране на исковата молба в съда не е изтекъл установеният в закона 5-годишен давностен срок, а и липсват доказателства, че действително вторият ответник е осъществявал фактическа власт по отношение на процесния имот.

Прието е, че не се констатират нарушения във връзка с изготвянето на доклада по делото и разпределението на доказателствената тежест. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото, включително и документите за собственост на ответника Г. М. и обосновано достигнал до извод, че последните не го легитимират като собственик на имота.

Неоснователни били твърденията на жалбоподателите за липса на мотиви относно възприетото от първоинстанционния съд, че построената в имота сграда е с площ от 80 кв. м.

В решението си районният съд е обсъдил обстоятелствата относно площта на сградата и е приел, че поправката относно цифровото изписване на площта на сградата не съответства на словесното изписване, поради което площта на закупената сграда е 80 кв. м. Отделно от това, досежно изградената върху имота постройка не може да намери приложение разпоредбата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, която да препятства реституцията в полза на ищците, още повече, че наличието на стопанска постройка не променя статута на земеделската земя и не представлява пречка за нейното възстановяване. Освен това от приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установявало по безспорен начин, че сградата в имот № 020288 не е идентична с придобитата от ответника по договора. Действително, при изслушване на вещото лице в първоинстанционното производство процесуалният представител на ответниците е оспорил заключението, макар и единствено в частта относно констатациите на вещото лице, че сградата в имота е достроена. Въпреки така направеното оспорване, не е поискано изготвянето на допълнителна или повторна СТЕ, нито са направени някакви доказателствени искания за опровергаване констатациите на експерта от ответната страна, затова съдът приема, че ответникът Г. М. не е придобил процесната и съществуваща в имота стопанска постройка по силата на сключения с Ликвидационния съвет на ТКЗС „Н. басма“ договор за покупко-продажба на недвижим имот, тъй като тази сграда представлява сеновал и е различна от описаната в договора стопанска постройка, която е овчарник.

Прието е за недоказано и възражението на втория ответник за придобиване на собствеността по давност. Давността не се установявала от ангажираните в подкрепа на тезата на ответника писмени и гласни доказателства.

Решението е неправилно.

Неправилен е решаващият извод на въззивния съд, че ответниците по предявения иск за 4 собственост на земеделски имот не могат да оспорят материалната законосъобразност на реституционното решение, издадено в полза на ищците, след като не заявяват собствени права върху същия имот към момента на образуване на ТКЗС. Забраната да се оспорва правото на собственост на едно лице върху земеделски имот към момента на образуване на ТКЗС, ако оспорващият не заявява собствени права върху имота към същия момент, касае хипотеза, в която оспорващият не противопоставя собствени права върху имота. Тази забрана не изключва друг вид оспорване, произтичащо от конкурентни права, изключващи възможността за реституция по ЗСПЗЗ. Именно такова оспорване е налице в настоящия случай. Ответниците са противопоставили на ищците права по два договора за покупкопродажба, сключени с Ликвидационния съвет на ТКЗС „Н. басма“: договор от 10.02.1993 г., с който Г. М., действащ като ЕФ „М.“, е закупил обор със застроена площ от 80 кв. м.