Решение № 6 от 17.03.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№6 гр. К., 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Търговско дело № 20245100900030 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 29, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

В исковата си молба ищецът твърди, че през 2020 г. той и Ш. Р. О. учредяват дружество с ограничена отговорност с наименование „Е. **“, в което са съдружници при равни дялове и всеки един от тях притежава по 5 дружествени дяла с номинална стойност от по 1 лев от капитала на дружеството. Ответното дружество „Е. **“ ЕООД е вписано в Търговския регистър с ЕИК ******. След учредяване на дружеството на ищеца му се наложило да замине за по-продължителен период от време извън България, като пребивавал в Швеция. След като се завърнал в България, при справка по партидата на ответното дружество „Е. **“ ЕООД (към 2020 г. ООД) в Търговския регистър установява, че е заличен като съдружник в дружеството, поради прекратяване на участието му на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ. Видно от партидата на дружеството в Търговския регистър било, че със заявление образец А4 с вх. № 202302061****** управителят Н. Ф. е представила документ наименуван „Писмено предизвестие за напускане на съдружник по чл. 125, ал. 2 от ТЗ“ от името на ищеца и заявила заличаването на Д. Я. като съдружник в дружеството. По заявлението първоначално бил постановен отказ, срещу който е била подадена частна жалба от управителя Н. Р. Ф. и с решение № 9/14.02.2023 г. по ЧТД № 8/2023 г. по описа на Окръжен съд – К., 1 влязло в законна сила на 03.03.2023 г., е отменен отказа и е разпоредено вписване на заличаване на съдружника Я.. Твърди, че приложеният документ към заявлението, а именно „Писмено предизвестие за напускане на съдружник по чл. 125, ал. 2 от ТЗ“ е неистински документ, тъй като материализираното върху него изявление не е било направено от лицето, сочено като издател, а именно Д. Я.. Твърди, че той никога не е имал намерение за прекратяване на участието си като съдружник в „Е. **“ ЕООД и не е подписвал писмено предизвестие по чл. 125, ал. 2 от ТЗ, поради което оспорва автентичността на процесния документ. Оспорва и датата на връчване на процесното предизвестие по чл. 125, ал. 2 от ТЗ от страна на Д. Я. на съдружника му и на управителя, а именно 17.09.2021 г. Сочи се в исковата молба, че представеният по партидата на дружеството от управителя Н. Ф. към заявление А4 с вх. № 202302061****** документ, наименуван „Писмено предизвестие за напускане на съдружник по чл. 125, ал. 2 от ТЗ“, е бил създаден за целите на вписването, като подписа положен под документа за Д. Я. е пренесен технически от друг документ, а именно – от Протокол от Общо събрание на „Е. **“ ЕООД от 25.03.2021 г., с нотариална заверка на подписите и съдържанието регистрационни номера 6986 и 6987 от 25.03.2021 г., заведени по регистъра на нотариус с рег. № 554, приложен към заявление с вх. № 20210331114553 по партидата на „Е. **“ ЕООД в Търговския регистър. Счита, че в случая е налице несъществуване на вписаното със заявление А4 с вх. № 202302061****** в Търговския регистър заличаване на съдружника Д. Я., след като липсва валидно отправено от негова страна писмено предизвестие достигнало до дружеството по смисъла на чл. 125, ал. 2 от ТЗ. Поради изложеното счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, поради което моли да бъде установено несъществуването на вписано в Търговския регистър по партидата на „Е. **“ ЕООД обстоятелство, подадено със заявление с вх. № 202302061****** и вписано с вх. № 20230307112929, а именно: Заличаване на съдружника Д. М. Я., с посочена дата на раждане, с размер на дялово участие 5 лева в „Е. **“ ЕООД, поради прекратяване на участието му на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ. Иска се също така, съдът да разпореди служебно заличаване на вписаното несъществуващо обстоятелство.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „Е. **“ ЕООД е подал писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на иска.

Твърди, че е неоснователно и необосновано твърдението, че след 2 основаването на дружеството през 2020 г. ищецът е заминал за попродължителен период извън България, в кралство Швеция. Напротив, ищецът Д. Я. и настоящият собственик на дружеството Р. С. О. били първи братовчеди. През 2020 г. ищецът, който е шведски поданик, се завърнал в Република България и се установил преимуществено в България, и обяснил на роднините си, че е материално затруднен и не разполага със средства, тъй като бил натрупал значителни задължения. Финансовото му състояние било тежко и той поискал от своите роднини помощ. За да му помогне в тежката финансова ситуация, съпругата на Р. С. О., негов братовчед - Н. О., със съгласието на семейството си, му предоставила в заем за срок от една година сумата от 30 000 лева, като му ги превела по банков път от своята сметка в Република Турция. От своя страна синът на братовчед му - Ш. Р. О., в стремежа си да помогне на роднината си в тежкото му финансово състояние, му предложил съдружие в търговска дейност като регистрират съвместно дружество - „Е. **“ ЕООД. Ищецът се съгласил и убедил Ш. О., че може да бъде полезен с познанията си и опита си в производството на яйца от кокошки носачки. Ищецът предложил да развиват такава дейност в птицеферма в с.

Перперек, която той бил основал, но в последствие продал. Двамата регистрирали дружеството ответник „Е. **“ ЕООД гр. К. през м. юни 2020 г. и започнали търговска дейност. Ищецът убедил съдружника си да му предостави фактическото управление на фирмата, тъй като имал опит. Бил назначен по трудов договор в дружеството „Е. **“ ЕООД гр. К., като служител. Тъй като се ползвал с пълно доверие на всички свои роднини му була предоставена пълна свобода да ръководи делата и дейността на дружеството, както намери за добре. На ищеца били предоставени устройствата за електронно банкиране и неограничен достъп до сметката на дружеството. Той контактувал с контрагентите, извършвал реализацията на готовата продукция и получавал в брой заплащане от клиентите.

Споразумението между съдружниците, поради доверието което си имали, било получените от продажбите на продукция суми ищецът да внася по сметката на дружеството, тъй като това били оборотни средства на дружеството от дейността му. По това време управителката на дружеството нямала опит и изцяло се доверявала на действията на ищеца. Твърди се в отговора, че през 2021 г. Ш. О. прехвърлил притежаваните от него дялове в „Е.

**“ ЕООД гр. К. на своя баща Р. С. О. и прекратил участието си в 3 дружеството. Ищецът продължил фактически и без ограничения да управлява дейността на общото им дружество „Е. **“ ЕООД, включително и да се разпорежда с паричните му средства. Тъй като изтекъл едногодишния срок за връщане на предоставения му заем, заемодателката Н. О. поискала връщането на сумата от ищеца. Ищецът отказал да върне получения заем в срок и обяснил, че ще направи това в началото на 2022 г., тъй като не разполага с необходимите средства да върне получената в заем сума. След като това не било сторено отношенията между съдружниците се обтегнали. В работата на ищеца били установени нередности и му били поискани обяснения за действията му. Установени били множество неразплатени задължения на значителна стойност към доставчици, които предявили претенции към дружеството. Освен това било установено, че има извършени плащания към лица, за които няма данни дружеството да е в търговски отношения. Било установено, че ищеца разполагайки с достъп до устройствата за електронно банкиране и сметката на дружеството, си е превеждал като трудово възнаграждение суми по-високи от договореното. След като били установени тези факти, ищецът от 01.04.2022 г. престанал да идва на работа, което довело до прекратяване на трудовия му договор, поради самоотлъчка. В последствие ищецът подал предизвестие и напуснал дружеството като съдружник.

Неоснователно и невярно било твърдението, че след като се завърнал в България, ищецът при справка в Търговския регистър установил, че е заличен като съдружник. Неоснователно и невярно било твърдението, че документът „Писмено предизвестие за напускана на съдружник по чл. 125, ал. 2 от ТЗ“ е неистински, тъй като материализираното върху него изявление не било направено от лицето, сочено като издател. Неоснователно и невярно било твърдението, че ищецът не е имал намерение за прекратяване на участието си като съдружник в „Е. **“ ЕООД и не е подписвал писмено предизвестие по чл.

125, ал. 2 от ТЗ. Неоснователно и невярно било твърдението, че документът „Писмено предизвестие за напускане на съдружник по чл. 125, ал. 2 от ТЗ“ бил създаден за целите на вписването, като подписът на издателя бил пренесен технически от друг документ. Поради изложеното се иска да бъде отхвърлен предявеният иск.

В съдебно закседание ищецът, чрез представителя си по пълномощие, поддържа предявения иск. Претендира разноски.

В съдебно заседание ответникъть чрез представителя си по пълномощие, 4 оспорва предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От направената служебно справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че през 2020 г. ищецът Д. М. Я. и Ш. Р. О. учредяват дружество с ограничена отговорност с наименование „Е. **“, в което са съдружници при равни дялове и всеки един от тях притежава по 5 дружествени дяла с номинална стойност от по 1 лев от капитала на дружеството. Ответното дружество „Е. **“ ЕООД е вписано в ТРРЮЛНЦ на 10.06.2020 г. с № 20200610******.

Установява се също така, че със заявление образец А4 с вх. № 202302061****** управителят Н. Ф. е представила документ, наименуван „Писмено предизвестие за напускане на съдружник по чл. 125, ал. 2 от ТЗ“, от името на ищеца и е заявила заличаването на Д. Я. като съдружник в дружеството. По заявлението първоначално бил постановен отказ, срещу който е подадена жалба от управителя Н. Р. Ф. и с решение № 9 от 14.02.2023 г. по ТД № 8/2023 г. по описа на Окръжен съд – К., влязло в сила на 03.03.2023 г., е отменен отказа за заличаване на Д. М. Я. като съдружник в „Е. **“ ООД, поради прекратяване на участието му на основание чл.125, ал.2 от ТЗ и е указано на Агенция по вписванията да извърши исканото вписване в търговския регистър. Вписването е извършено с № 20230307******.

Във връзка с твърдението на ищеца, че не е отправял и подписвал писмено предизвестие за прекратяване на участието си в ответното дружество и че приложеният към заявлението за вписване на това обстоятелство документ е неистински, съдът задължи ответника Е. **“ ЕООД да представи оригинала на писмено предизвестие за напускане на съдружник по чл. 125, ал.

2 от ТЗ, с посочена дата 17.09.2022 г., приложено към заявление А4 № 202302061******, подадено в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Е. **“ ЕООД гр. К., като такъв не бе представен от ответника.

От назначената по делото съдебно – графическа експертиза (съдебно – почеркова експертиза № 6/10.12.2024 г.), която се възприема изцяло от съда като пълна, ясна и обоснована, се установява, че подписът, положен в предизвестие за напускане на съдружник по чл. 125, ал. 2 от ТЗ, с посочена дата 17.09.2022 г., положен за Д. М. Я., е копие на подпис, изпълнен от Д. М.

Я., което копие на подпис е пренесено копие на подпис на копието в Протокол 5 от общо събрание на „Е. **“ ЕООД гр. К. от 25.03.2021 г.

От цитираната по-горе съдебно – графическа експертиза се установява по един несъмнен начин, че процесното предизвестие за напускане не е подписано от ищеца, а положения за него подпис представлява пренесено копие на подпис на копието в Протокол от общо събрание на „Е. **“ ЕООД гр.

К. от 25.03.2021 г. Или, предизвестието за напускане от 17.09.2022 г, въз основа на което в ТРРЮЛНЦ, по партидата на ответника, е вписано прекратяване участието на ищеца като съдружник, представлява неистински, неавтентичен документ, доколкото не носи подписа на ищеца, посочен като негов издател, и не удостоверява волеизявление на ищеца за прекратяване участието му като съдружник в ответното дружество.