Решение № 10240 от 15.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10240 гр. София, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110106549 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от С. Г. Д. против ..........

Ищецът твърди, че в периода от 06.08.1999 г. и към момента е заемал различни длъжности в структурата на ............., като към момента е на длъжност началник на сектор „МОУСВ“, Отдел „УС“ при ГДГП-..........., поради което на основание чл.181, ал.1 ЗМВР, вр. чл.4 от Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на ........... има право да получава левовата равностойност на неосигурена храна в размер на 4 320 лв.

Сочи, че разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР е приложима и по отношение на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, какъвто е бил той след 01.02.2017 г., независимо, че съгласно чл. 142, ал. 4 ЗМВР статутът му се урежда от ЗДСл. Сочи, че с ежемесечната заплата не му е заплащана левовата равностойност на полагащата му се и неосигурена от ответника храна, чиято стойност за периода от 01.02.2019 г. – 31.01.2022 г. се равнява на сумата от общо 4 320 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ........., да му заплати: сумата 4 320 лв., представляваща левовата равностойност на полагащата му се и неосигурена от ответника храна за периода 01.02.2019 г. – 31.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата 656, 94 лв., представляваща мораторна лихва за периода 28.02.2019 г. – 09.02.2022 г. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответник ГД „.............“-..........., с който оспорва исковете. Излага съображения, че статутът на ищеца се урежда от ЗДСл, който не регламентира възможност за заплащане на левова равностойност на храна на служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, какъвто е ищецът.

Сочи, че на същия не е заплащана левова равностойност на храна, тъй като такава не му се дължи, доколкото му е определена индивидуална основна заплата, в която се включва и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Позовава се на 1 давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от евентуалния ответник – ..........., с който оспорва исковете по основание и размер.

Оспорва да е материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове. Сочи, че на ищеца не е заплащана левова равностойност на храна, тъй като такава не му се дължи, доколкото му е определена индивидуална основна заплата, в която се включва и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, в подкрепа на което излага съображения. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, че от 1999 г. и към момента ищецът е заемал различни длъжности в структури на ГД „.............“-..........., като към момента заема длъжността началник на сектор „МОУСВ“, Отдел „УС“ при ГДГП-............

По делото е представена кадрова справка за ищеца, от която се установява, че ищецът е назначен на работа в ........... на 06.08.1999 г. на длъжност „главен инспектор“ в сектор „Материално-техническо осигуряване, планиране и централни доставки“ на направление МТОСО при ДНСГП и му е присвоено звание „капитан“ от ..........., като последователно е заемал следните длъжности:главен експерт в „Държавни имоти и ремонти“ на сектор МТОПЦДПРНС от направление МТОСО при ДНСГП от 25.04.2003 г. до 29.08.2003 г.; експерт в „Държавни имоти и ремонти“ на сектор МТОПЦДПРНС от направление МТОСО при ДНСГП от 29.08.2003 г. до 01.09.2006 г.; със заповед № К-2304/22.06.2004 г. му е присвоено звание „майор“; специалист II степен в сектор

„Стопански дейности“ от отдел МТО от Администрация при НСП от 01.09.2006 г. до 01.04.2007 г. и му е присъдена категория В; специалист I степен в сектор „Стопански дейности“от отдел МТО от Администрация при ГДГП от 01.04.2007 г. до 01.05.2009 г.; специалист I степен в сектор „МТО, планиране, поддръжка и ремонт на недвижима собственост“ от отдел „Логистика“ при ГДГП от 01.05.2009 г. 16.08.2012 г.; със заповед № 118/01.09.2010 г. му е присъдена категория В със специфично наименование „главен инспектор“; ВНД началник на сектор МТОППРНС от отдел „Логистика“ при ГДГП от 16.08.2012 г. до 06.12.2013 г.; началник на сектор МТОППРНС от отдел „Логистика“ при ГДГП от 06.12.2013 г. до 09.09.2014 г.; началник на сектор „Материално осигуряване и управление на собствеността“ от отдел „Управление на собствеността“ при ГДГП от 09.09.2014 г. до 15.04.2015 г.; началник на сектор „Материално осигуряване и управление на собствеността“ от отдел „Управление на собствеността“ при ГДГП (по §86 от ПЗР към ЗИД на З..........., към 01.04.2015) от 15.04.2015 г. до 01.02.2017 г. със специфично наименование „Главен инспектор“.

Със заповед № 8121К-2326/07.02.2017 г. е преназначен на сега заеманата длъжност началник на сектор „Материално осигуряване и управление на собствеността“ от отдел „Управление на собствеността“ при ......... „.............“ – ............

Със заповеди № 8121К-2326/07.02.2017 г., 8121К-2103/08.03.2018 г., 8121К7889/27.03.2019 г. и 8121К-2058/15.03.2022 г. са му присъждани съответно III, II и I младши и V старши рангове.

Безспорно е между страните, че през исковия период ищецът е полагал труд.

Безспорно е между страните, че в рамките на исковия период на ищеца не е заплащана левовата равностойност на храната.

2

Със заповед № 8121з-1716/28.12.2018 г. (в сила от 01.01.2019 г.), издадена от Министъра на вътрешните работи, се определя левова равностойност на служителите по чл.142, ал.1, т.1 и 3 и ал.1 З........... през 2019 г. в размер на 120 лв. месечно.

Със заповед № 8121з-1464/31.12.2019 г. (в сила от 01.01.2020 г.), издадена от Министъра на вътрешните работи, се определя левова равностойност на служителите по чл.142, ал.1, т.1 и 3 и ал.1 З........... през 2020 г. в размер на 120 лв. месечно.

Със заповед № 8121з-1410/30.12.2020 г. (в сила от 01.01.2021 г.), издадена от Министъра на вътрешните работи, се определя левова равностойност на служителите по чл.142, ал.1, т.1 и 3 и ал.1 З........... през 2021 г. в размер на 120 лв. месечно.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основани чл.181, ал.1 З........... и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Според чл.61, ал.2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган, като в тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност. Цитираната разпоредба е приложима по аналогия и при действието на Закона за държавния служител и другите закони, уреждащи държавна служба, когато служебното правоотношение възниква от акт на компетентен орган по назначението, който е част от структурата на едно учреждение, но служебното правоотношение се осъществява в рамките на друго такова (в посочения смисъл – решение № 99/03.07.2019 г. по гр. д. № 1876/2018 г. на ВКС, IV ГО; решение № 11/27.01.2016 г. по гр. д. № 3330/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение № 470/28.02.2014 г. по гр. д. № 3253/2013 г. на ВКС, IV ГО и др.). В настоящия случай орган по назначението на ищеца като държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.

2 ЗМВР е Министърът на вътрешните работи, а предприятието, в което са заеманите от него длъжности е в ГД „.............“ - ............ Съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР Главните дирекции, областните дирекции, дирекция „Миграция“, дирекция „Международни проекти“, дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, дирекция „Комуникационни и информационни системи“, Академията на ........... и Медицинският институт са юридически лица.

Следователно работодател по служебното му правоотношение е ГД „.............“........... и именно това учреждение – разпоредител с бюджетни кредити, е задължено към служителя за трудовите му възнаграждения и други плащания, свързани с изпълнението на службата, в т. ч. и процесните такива за левовата равностойност на храна.

Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца на наличието на следните предпоставки: 1. служебно правоотношение с ответника в рамките на исковия период, по силата на което е работил при него като държавен служител; 2. основанието за дължимост на претендираната сума; 3. нейния размер.

При установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже твърдените от него възражения срещу основателността на исковата претенция.

Безспорно е между страните наличието на служебно правоотношение, в рамките на което в периода от 1999 г. и към момента на предявяване на иска ищецът е заемал различни длъжности в структурите на ..........., което се потвърждава от представената кадрова справка, според което ищецът е назначен на работа в ........... на 06.08.1999 г. на длъжност „главен инспектор“ в сектор „Материално-техническо осигуряване, планиране и централни доставки“ на направление МТОСО при ДНСГП и му е присвоено звание „капитан“ от ..........., като последователно е заемал следните 3 длъжности: главен експерт в „Държавни имоти и ремонти“ на сектор МТОПЦДПРНС от направление МТОСО при ДНСГП от 25.04.2003 г. до 29.08.2003 г.; експерт в „Държавни имоти и ремонти“ на сектор МТОПЦДПРНС от направление МТОСО при ДНСГП от 29.08.2003 г. до 01.09.2006 г.; със заповед № К-2304/22.06.2004 г. му е присвоено звание „майор“; специалист II степен в сектор „Стопански дейности“ от отдел МТО от Администрация при НСП от 01.09.2006 г. до 01.04.2007 г. и му е присъдена категория В; специалист I степен в сектор „Стопански дейности“от отдел МТО от Администрация при ГДГП от 01.04.2007 г. до 01.05.2009 г.; специалист I степен в сектор „МТО, планиране, поддръжка и ремонт на недвижима собственост“ от отдел „Логистика“ при ГДГП от 01.05.2009 г. 16.08.2012 г.; със заповед № 118/01.09.2010 г. му е присъдена категория В със специфично наименование „главен инспектор“; ВНД началник на сектор МТОППРНС от отдел „Логистика“ при ГДГП от 16.08.2012 г. до 06.12.2013 г.; началник на сектор МТОППРНС от отдел „Логистика“ при ГДГП от 06.12.2013 г. до 09.09.2014 г.; началник на сектор „Материално осигуряване и управление на собствеността“ от отдел „Управление на собствеността“ при ГДГП от 09.09.2014 г. до 15.04.2015 г.; началник на сектор „Материално осигуряване и управление на собствеността“ от отдел „Управление на собствеността“ при ГДГП (по §86 от ПЗР към ЗИД на З..........., към 01.04.2015) от 15.04.2015 г. до 01.02.2017 г. със специфично наименование „Главен инспектор“.

Със заповед № 8121К-2326/07.02.2017 г. ищецът е преназначен на сега заеманата длъжност началник на сектор „Материално осигуряване и управление на собствеността“ от отдел „Управление на собствеността“ при ......... „.............“ – ............

Със заповед № 8121К-2326/07.02.2017 г., заповед № 8121К-2103/08.03.2018 г., заповед № 8121К- 7889/27.03.2019 г. и заповед № 8121К-2058/15.03.2022 г. са му присъждани съответно III, II и I младши и V старши рангове.

Съдът приема, че правният статут на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 З........... в т. ч. и ищецът се урежда както от общия ЗДСл, така и от специалния З............

Действително, в чл. 142, ал. 4 З........... се посочва, че статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда със ЗДСл, но тази разпоредба следва да се тълкува във връзка с изричния текст на специалния закон, а именно: чл. 1 З..........., който има характер на обща разпоредба, определяща предметния обхват за закона, и гласи, че З........... урежда принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на ........... и статута на служителите в него. Посочената разпоредба представлява общо положение, като дава основание останалите текстове в него да се тълкуват във взаимовръзка с нея. Ето защо, разпоредбата на чл. 142, ал. 4 З..........., според която статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда със ЗДСл, също следва да се тълкува във връзка с чл. 1 З............ Следователно, общите разпоредби относно статута на държавните служители ще се прилагат и по отношение на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗДСл само и единствено при липсата на изрично специално правило в З..........., което би дерогирало общия закон. Изключването изцяло на статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 З........... от приложното му поле би било в противоречие с основните принципи на управление на държавната служба в ..........., посочени в чл. 141 З............