Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 26 от 16.02.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 578/2024
Вид
Решение № 26
Подписан
16.02.2026
Състав
ЯНКО ЯНЕВ, ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА, ИРЕНА КОЛЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Велико Търново, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500578 по описа за 2024 година С решение № 260004 от 13.06.2024г. по гр.д. № 41/ 2019г. по описа на ОС-Русе са отхвърлени предявените от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/ искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ във вр.§ 5, ал. 2 ПЗР от ЗОНПИ и чл. 153 и сл. ЗОНПИ срещу Д. Т. М., ЕГН **********, от гр. Исперих, обл. Разград, и Х. Г. И., ЕГН **********, от гр. Исперих, обл. Разград, за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 966 753.96 лв., на основание чл. 142, ал. 2. т. 1 вр. с чл.

141 от ЗОНПИ от Д. Т. М.-45 бр. недвижими имоти, подробно описани, и на основание чл. 142, ал. 2, т. 5 вр. с чл. 141 от ЗОНПИ от Х. Г. И.-9 бр. недвижими имоти, подробно описани. С решението е осъдена КОНПИ да заплати: по сметка на РОС държавна такса в размер на 53 986.71 лв. в полза на бюджета на съдебната власт; на Д. Т. М., ЕГН ********** сумата 2410 лева деловодни разноски; на Х. Г. И., ЕГН ********** сумата 1615 лева деловодни разноски; на адвокат К. Х. от АК-Русе, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата от 2000 лв. – адв.възнаграждение за процесуално представителство на Д. Т. М.; на адвокат В. В. от АК-Русе, на основание чл.

38, ал. 2 от ЗА, сумата от 2000 лв. – адв.възнаграждение за процесуално 1 представителство на Х. Г. И..

С определение № 260011 от 26.08.2024г. по гр.д. № 41/ 2019г. по описа на ОС-Русе е оставено без уважение искането на В.П. и С.Ш.проц.представители на ищеца КОНПИ за изменение на решението в частта за разноските,като неоснователно. Като неоснователни са оставени без уважение и исканията на адв.К.Х. и адв.Вл.В. за допълване и изменение на решението в частта за разноските.

Срещу постановеното по делото решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от КОНПИ, в която сочи, че решението е неправилно по изложени за това доводи. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е изградил извода си за неоснователност на предявените искове въз основа на решение на ЕСПЧ по делото „Йорданов и други срещу България“. В решенията си ЕСПЧ изрично отбелязва, че възприетият от Съда подход не означава автоматично, че всяка намеса в правата на жалбоподателите е непропорционнална на преследваната легитимна цел /“Тодоров и други срещу България/. Счита, че въпросът за необходимостта от засягането на дадено право предполага многопланова преценка на ситуацията във всеки конкретен случай, включваща следните основни елементи: 1.въведеният правен режим на отнемане на незаконно придобито имущество; 2.необходимостта от намесата в мирното ползване на притежанията, предвидена с въведения от законодателя режим, преследва заложената в закона цел-да се защитят интересите на обществото чрез предотвратяване и ограничаване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него /чл.2 от ЗОНПИ/; 3. намесата в мирното ползване на притежанията отговаря на изискванията за пропорционалност; 4.въведеният режим на гражданска конфискация на имущество се прилага в унисон с установената практика на ЕСПЧ относно прилагането на чл.1 от Протокол № 1 от ЕКЗПЧОС. Изложени са подробни аргументи, свързани с целта на закона, съответствието между преследваната в закона цел и необходимостта от намесата в мирното ползване притежанията на проверяваните лица. Позовава се на решение на Конституционния съд на Република България № 13/ 13.10.2012г. по к.д. № 6/ 2012г., с което е прието, че Законът от 2012г. не е противоконституционен и не противоречи на нормите на международното право или на международни договори, което решение е задължително за всички по арг. от чл.14 ал.6 от ЗКС. Излага се и че 2 установеното значително несъответствие между придобитото от проверяваните лица имущество и законните им доходи, е в резултат на извършени многократни действия или бездействия, водещи до нарушаване на обществените отношения.Излага и че презумпцията, че едно имущество е незаконно придобито, се извежда от установеното значително несъответствие по смисъла на ЗОНПИ. И предвид липсата в решенията на ЕСПЧ на конкретни насоки и ред за установяване на връзка между престъпната дейност на проверяваните лица и придобитото от тях имущество, се налага изводът, че Законът от 2012г. и ЗОНПИ се прилагат в унисон с установената пректика на ЕСПЧ относно прилагането на чл.1 от Протокол № 1 от ЕКЗПЧОС. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение като неправилно и необосновано и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените от КОНПИ искове срещу Д. М. и Х. И.. Претендира разноски за първата и въззивната инстанция и съответното юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците по нея Д. М. и Х. И..В съдебно заседание и в писмена защита се заема становище от адв.Х., пълномощник на Д.М., и адв.В., пълномощник на Хр.И., за неоснователност на жалбата по изложени за това подробни доводи. Молят да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно обжалваното решение. Претендират разноски.

Производството по делото е образувано и по частна жалба на КОНПИ срещу определението по чл.248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на КОНПИ по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските:

1.с която КОНПИ е осъдена да заплати на адв.Х. и адв.В. адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА, с довод на искането, че липсват основания за присъждане на посочените възнаграждения, тъй като не са налице условията за товаответниците не са материално затруднени лица, за да им бъде оказана безплатно адв.помощ, нито е установено да са близки на адвокатите; и 2.с която КОНПИ е осъдена да заплати на ответниците деловодни разноски, с аргумент на искането-разпоредбата на чл.156 ал.6 ЗОНПИ. Счита определението за неправилно, тъй като РОС не е съобразил обстоятелството, ч е не може на КОНПИ да бъде прехвърлена доказателствената тежест за липсата на визираните в чл.38 ал.1 т.2 и т.3 ЗА обстоятелства. Моли да бъде отменено определението на РОС по чл.248 ГПК в посочената част и да бъде 3 изменено и допълнено решението в частта за разноските, като не се присъжда адв.възнаграждение на проц.представители на двамата ответници, и като възложи изцяло или отчасти разноските по делото на ответниците с аргументразпоредбата на чл.156 ал.6 ЗОНПИ.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от ответниците по нея Д.М. и Хр.И., чрез пълномощниците адв.К.Х. и адв.Вл.В..

Заемат становище за неоснователност на жалбата по изложени за това подробни доводи. Считат, че правилно ОС-Русе е приел, че в случая е налице хипотезата на чл.38 ал.1 т.3 пр.2 ЗА, при която не подлежи на проверка обстоятелството дали представляваният и неговият адвокат са близки по смисъла на посочената разпоредба, а изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна правна помощ по чл.38 ал.1 от ЗА обвързват съда, в каквато насока е практиката на ВКС, цитирана от тях.

Молят да бъде оставена без уважение жалбата и да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно обжалваното определение в посочената част.

Производството по делото е образувано и по частна жалба на Х. И., чрез пълномощника адв.В., срещу определението по чл.248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК за изменение и допълване на решението в частта за разноските, с която е направено искане да бъде осъдена КОНПИ да заплати на адв.В. на осн.чл.78 ал.3 ГПК да му бъде присъдено адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА в размер на 30085 лв. вместо присъдените 2000лв.; и с което не се е произнесъл по искането за присъждане на адв.В. на адв.възнаграждение в размер на 16994,43 лв., съразмерно на частта от иска, за която производството по делото срещу И. е прекратено.

Счита определението за неправилно по изложени за това подробни аргументи, като е наблегнато на значителната фактическа и правна сложност на делото, големия обем материали по него-3512 стр. в 9 тома, продължителността на първоинстанционното прозводство-пет години и половина, проведените 15 съдебни заседания, по време на които са правени оспорвания и възражения, събирани са доказателства. Моли да бъде отменено определението на РОС по чл.248 ГПК в посочената част и да бъде изменено и допълнено решението в частта за разноските съобразно направеното искане, а ако счете, че въззивният съд не може да се произнася за първи път по това искане-да върне делото на ОС-Русе за произнасяне по искането му за допълване на решението в частта за разноските.

4

Производството по делото е образувано и по частна жалба на адв.К.Х., пълномощник на Д.М., срещу определението по чл.248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК за изменение и допълване на решението в частта за разноските, с която е направено искане да бъде осъдена КОНПИ да заплати на адв.Х. на осн.чл.78 ал.3 ГПК да й бъде присъдено адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА в размер на 20740 лв. вместо присъдените 2000лв.; и с което не се е произнесъл по искането за присъждане на адв.Х. на адв.възнаграждение в размер на 6674,55 лв., съразмерно на частта от иска, за която производството по делото срещу М. е прекратено. Счита определението за неправилно по изложени за това подробни аргументи, като е наблегнато на значителната фактическа и правна сложност на делото, големия обем материали по него-3512 стр. в 9 тома, продължителността на първоинстанционното прозводство-пет години и половина, проведените 15 съдебни заседания, по време на които са правени оспорвания и възражения, събирани са доказателства. Моли да бъде отменено определението на РОС по чл.248 ГПК в посочената част и да бъде изменено и допълнено решението в частта за разноските съобразно направеното искане, а ако счете, че въззивният съд не може да се произнася за първи път по това искане-да върне делото на ОС-Русе за произнасяне по искането му за допълване на решението в частта за разноските.

В законоустановения срок е постъпил отговор на двете частни жалби от ответника по тях-КОНПИ, чрез проц.представители В.П. и С.Ш.. Заема се становище за неоснователност на двете частни жалби по изложени за това доводи. Считат, че правилно ОС-Русе е определил размера на адв.възнаграждения, редуцирани и преценени съобразно осъществената правна защита. Молят да бъдат оставени без уважение частните жалби, а алтернативно-в случай на присъждане на адв.възнаграждение за оказана безплатна адв.помощ, правят възражение за прекомерност по смисъла на чл.78 ал.5 ГПК.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответниците по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК 5 въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество решението е правилно и законосъобразно.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново.

Исковото производство е образувано по предявени от Комисията противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, понастоящем Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, срещу Д. Т.М. и Х. Г.И., двамата с постоянен адрес в гр.Исперих, обл.Разград, за отнемане в полза на Държавата на имущество на обща стойност 1349667,76 лв., подробно описано в искането да съда. След частичен отказ от исковете и допуснато изменение на същите по реда на чл.214 ГПК, предявените от КОНПИ искове срещу ответниците Д. М. и Х. И. са за отнемане в полза на Държавата на имущество на обща стойност 966753,96 лв., както следва: на основание чл. 142, ал. 2. т. 1 вр. с чл.