Решение № 91 от 20.11.2020, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 91

18.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Варна

II състав

На 15.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Прокурор:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица А. Тончева

Десислава С. Сапунджиева

Петранка А. Паскалева

Илия Христов Николов (АП-Варна) като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20203000600297 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъда № 8/27.05.2020 г. по НОХД № 57/20 г. на окръжния съд в град Добрич, с която подсъдимите В. А. А. и А. Т. Т. са били признати за виновни и осъдени по чл.354а, ал.1, предл.4 и 5, вр.чл.20, ал.2 от НК, а А. – и по чл.253, ал.4 от НК, като след редукция по чл.58а, ал.1 от НК и с приложение на чл.23 от НК за А. са им били наложени наказания съответно лишаване от свобода за две години и осем месеца при общ режим с 20 000 лева глоба, и лишаване от свобода за две години с изпитателен срок три години и глоба в размер на 5 000 лева. На Т. е била определена и мярка по чл.67, ал.3, вр.чл.42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител в период от шест месеца.

Въззивната проверка се инициира с:

- протест от прокурора в първоинстанционната прокуратура с искане за налагане на по-тежки наказания на подсъдимия А. за всяко от двете престъпления и приложение на чл.24 от НК, а за подсъдимата Т. – увеличаване на продължителността на мярката „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ и

- жалба от адвокат М.Т., АК Добрич, като защитник на подсъдимия А., която счита за правилно по отношение на него приложението на чл.58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК и моли за по-леки наказания.

1

В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста и изразява становище, че наложеното наказание на В. А. е недостатъчно с оглед целите по чл.36 от НК, адвокат Тухчиева поддържа жалбата си, като счита, че смекчаващите отговорността обстоятелства обосновават приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а адвокат Д., защитник на подсъдимата Т., счита, че наложеното й наказание е справедливо и протестът не следва да се уважава.

Независимо от основанията и исканията, посочени от страните във въззивното производство, чл.314, ал.1 от НПК задължава настоящата инстанция да провери изцяло правилността на присъдата. При запознаване с материалите по делото се установява, че при постановяване на присъдата е допуснато неправилно приложение на материалния закон, ведно с произтичащо от него съществено процесуално нарушение, а те от своя страна са били обусловени от аналогични нарушения, допуснати в досъдебната фаза и конкретно при изготвяне на обвинителния акт, които не са били преодолени чрез възможностите, предоставени на съда с разпоредбите на чл.248-249 НПК.

При решаване на въпросите с присъдата съдът не е приложил дължимата материално правна норма на чл.26 от НК за всяко едно от двете престъпления, предмет на произнасянето му, а в мотивите не ги е интерпретирал като усложнена престъпна дейност, състояща се от отделни деяния, обособени и самостоятелно осъществяващи всяко поотделно състав на едно и също престъпление, обединени в сложно цяло поради своеобразната обективна и субективна връзка между тях, вследствие на която обвързаност последващите деяния се явяват продължение на предшестващите по начин, че и причинените с тях общественоопасни последици се свързват в един общ престъпен резултат. Този пропуск съответно е рефлектирал при определяне на наказанията, в която част на мотивите липсва дължимата обосновка съгласно изискванията на чл.26, ал.2 от НК.

Нарушението е особено съществено при осъждането по чл.253, ал.4, вр.ал.1 от НК за това престъпление дори не е формиран общ престъпен резултат, при което приложението на материалния закон добива вид като относимо към едно от изброените различни деяния, без да е ясно кое точно. Нарушението от същия вид обаче е налично и за престъплението по чл.354а, ал.1 от НК, вменено във вина на всеки от подсъдимите А. и Т., за което също не е посочено, че е продължавано, нито е индивидуализирано и отграничено всяко едно от отделните деяния в неговите рамки, със съответстващите му съставомерни признаци.

Взетите от съда незаконосъобразни решения при произнасянето по съществото на делото, от една страна са обусловили неяснота относно наказаната престъпна дейност и процесът на индивидуализация, а от друга препятстват както правото на подсъдимите да разберат в пълнота за какво са осъдени, така и извършването на въззивна проверка.

Неправилните решения на съда са отражение на неправилния подход на прокурора при повдигане на обвиненията с изготвения обвинителен акт, ведно с пренебрегнатата 2 възможност допуснатите нарушения да бъдат отстранени с вземане на решение в разпоредителното заседание, което е възможно не само по искане на страните, но и по почин на съда.

Нарушенията не могат да бъдат отстранени в тази инстанция, тъй като при начина на повдигане на обвиненията с обвинителния акт е налице противоречие – описани са множество деяния, а са квалифицирани като две единични престъпления. Въззивният съд не може да приложи за първи път чл.26 от НК, не само защото такова обвинение не съществува, а и защото отговорността за общия престъпен резултат съобразно чл. 26, ал. 2 НК е по-тежка, и подобен подход, макар и формално, ще представлява влошаване на положението на подсъдимите без съответен протест. Констатираните съществени процесуални нарушения представляват предвидено в закона отменително основание поради ограничаване правата на страните, които са отстраними чрез ново разглеждане на делото в съответствие с мотивите на това решение, поради което и на основание чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.1 от НПК, съставът на Апелативен съд Варна РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда № 8/20.05.2020 г. по НОХД № 57/20 г. на Окръжен съд Добрич и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ в първата инстанция от друг съдебен състав.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3