Решение № 428 от 28.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. София, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20231001000298 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ищеца „Уоркстейшън Про“ЕООД, чрез процесуалния представител адв. С. А. срещу Решение № 260005/04.01.2023г. по гр.д.№ 6670/2019г., на СГС, ГО, 4с-в. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради съображения, които са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Иска се отмяната на решението и вместо него да се постанови друго, с което да бъде уважен предявеният иск, който иск съобразно петитума на исковата молба е предявен за сумата 25 120 лева, представляваща равностойността на това, с което ответникът „Глобал РТС“ООД се е обогатил без правно основание за сметка на „Уоркстейшън Про“ЕООД, ведно с обезщетение за забавата в размер на законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Извършена е размяна на книжата като в срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от въззиваемата страна „Глобал РТС“ООД, подаден чрез процесуалния представител адв. Н. Б..

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема 1 за установено следното от фактическа и правна страна :

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта и наличието на противоречие с императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне съгласно чл. 2 ГПК, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата. Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и формулирания във връзка с тях петитум са определящи за вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца правен спор.

В разглеждания случай е видно от съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба по която е образувано гр.дело № 6670/2019г. на СГС, ГО, че в нея са изложени твърдения, че ответникът „Глобал РТС“ООД се е обогатил без основание за сметка на ищцовото дружество „Уоркстейшън Про“ЕООД и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.

Твърди се в исковата молба, че във връзка с провеждането на територията на Летище София/Терминал 2/ събитие – Solar Morning, през периода 30.06.-01.07.2017г. ищецът „Уоркстейшън Про“ЕООД е доставил самостояща алуминиева конструкция с монтирани на нея четири броя плазмени монитори Orion MPDP R, които съоръжения по споразумение с организатора на събитието „Арчър Айдиас София“АД, с който ищецът е имал договорни отношения във връзка с организацията и провеждането на мероприятието, са били поставени под два броя шатри тип „Пагода“. Тези шатри са били собственост на ответника „Глобал РТС“ООД, който също е бил в договорни отношения с „Арчър Айдиас София“АД във връзка с организацията на същото събитие. Сочи се също така, че четирите броя монитори, които са били доставени от ищеца са били всъщност собственост на третото за спора лице„Протехника Евент“ЕООД, които са били специални наети от него във връзка с организацията на проявата.

Твърди се по-нататък в исковата молба, че след края на мероприятието, при извършване на 01.07.2017г. на демонтаж на шатрите от страна на служители на „Глобал РТС“ООД, същите са преместили поставената под тях самостояща алуминиева конструкция с монтираните на нея четири броя плазмени монитори, което те са сторили въпреки предупреждението от служителите на „Арчър Айдиас София“АД да не я местят и да изчакат пристигането на представител на „Уоркстейшън Про“ЕООД, който пътувал към мястото.

При това действие на служителите на „Глобал РТС“ООД конструкцията е била съборена, в 2 резултат на което били причинени и непроправими повреди на мониторите, изразяващи се в счупване на техните дисплеи. Твърди се, че уврежданията на мониторите били непоправими и вследствие на това те били неизползваеми според тяхното обикновено предназначение.

Тъй като нито от страна на „Уоркстейшън Про“ЕООД, чийто служители по време на изпълнението на възложенета им работа са причинили уврежданията, нито застрахователят му по професионална отговорност на строителя, са изплатили обезщетението на собственика и увредено лице „Протехника Евент“ЕООД, ищецът който бил в договорни отношения с него във връзка с предоставяне ползването на увредените вещи, бил принуден да му заплати сумата необходима за замяната на счупените дисплеи с нови такива, която е в размер на исковата сума от 25 120,80 лева.

При така изложените от ищеца фактически твърдения се поддържа от него, че е налице обогатяване на „Глобал РТС“ООД, изразяващо се в спестяването на разходите за поправка на вредите причинени виновно от неговите служители, с която сума като я е заплатил „Уоркстейшън Про“ЕООД реално се е обеднил за сметка на „Глобал РТС“ООД, заплащайки необходимата сума за поправка на тези вреди към собственика на вещите и увредено лице „Протехника Евент“ЕООД с който ищецът е бил в договорни отношения относно предоставяне ползването на същите тези движими вещи. Сочи се при това положение, че е налице пряка връзка между обогатяването на „Глобал РТС“ООД, изразяващо се в спестяване на разходите за поправката на вредите причинени виновно от неговите служители и обедняването на „Уоркстейшън Про“ЕООД чрез заплащането към „Протехника Евент“ЕООД на необходимата сума за поправка на тези вреди.

Следва да бъде отбелязано, че ищецът не се позовава на предходно правно основание – преюдициално договорно правоотношение между него и ответникът, каквото не е възникнало, не се е осъществило или е отпаднало – напротив изрично твърди, че между страните не е бил никакъв договор относно ползването на вещите, такъв бил сключен от ищеца с третото за спора лице „Протехника Евент“ЕООД, с което той е имал договорни отношения във връзка с предоставянето ползването на тези вещи, като погиването на тези вещи е обусловило и задължението на ищеца да заплати на неговия контрагент тяхната парична равностойност. Изясняването на вътрешните отношения между ищеца и третото за спора лице „Протехника Евент“ЕООД, основани на сключения между тях договор имащ най-вероятно правната същност на договор за наем, респ. на заем за послужване, са без значение за делото, ищецът само ги е пояснил с оглед разясняването на корелативната връзка между обедняването му поради заплащането на равностойността на вещите на собственика им, който е негов контрагент и обогатяването на ответника, което се дължи вследствие на това, че той си е спестил разходите за поправка на вредите, които са били причинени виновно от неговите служители.

При тези твърдения Софийски апелативен съд счита, че няма съмнение относно това, че спорните права намират своето правно основание в чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Фактическият състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго, поради общи факти и липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията 3 между двата субекта и именно такива твърдения са ясно и безпротиворечиво изложени в обстоятелствената част на исковата молба.

Същевременно никъде в исковата молба не се твърди и не се излагат фактически твърдения за наличието на суброгация при която ищецът воден от наличието на свой правен интерес да е погасил чуждото задължение на деликвента, което да е обусловило и встъпването му в правата на увредения кредитор по чл.45 ЗЗД, за да може да се счита, че искът е предявен като такъв с правно основание чл.49, във вр. с чл.45 ЗЗД, каквато неправилна и напълно погрешна правна квалификация е дал първоинстанционния съд. При липсата на такива фактически твърдения следва да се формира извода, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск.

Предвид това въззивният състав намира, че е допуснато нарушение на диспозитивното начало. Софийски градски съд се е произнесъл извън надлежно очертания с исковата молба предмет на спора, поради което и въззивният съд счита, че на основание чл.

270, ал. 3, изр. 3 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на друг състав на Софийски градски съд за произнасяне по действително предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като новото разглеждане следва да започне от стадия на изготвянето на доклад по делото по чл. 146 ГПК при съобразяването с точната и вярна правна квалификация на предявения иск/.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 260005/04.01.2023г. по гр.д.№ 6670/2019г., на СГС, ГО, 4с-в.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг съдебен състав на действително предявения иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4