Решение № 109 от 03.11.2023, Районен съд - Самоков
- Съд
- Районен съд - Самоков
- Дело
- Административно наказателно дело 164/2022
- Вид
- Решение № 109
- Подписан
- 03.11.2023
- В сила
- 21.11.2023
- Състав
- Янко Венциславов Чавеев
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 175, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 61, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 100, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 100, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 109 гр. Самоков, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно дело № 20221870200164 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
В. Г. Б., с посочен в жалбата адрес в гр. Самоков, обжалва Наказателно постановление № .., издадено на 21.03.2022 г. от Е. П. Ф., на длъжност Началник група към ОДМВР – София, РУ – Самоков, с искане за неговата отмяна в частта му, с която за административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Пред съда жалбоподателят се представлява последователно от пълномощниците си адв. П. М. и адв. Л. П.. Адв. М. заявява, че поддържа жалбата и изрично заявява, както е посочено и в самата нея, че предмет на обжалване е наказателното постановление само в частта му, с която жалбоподателят е административно наказан за административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. В хода на съдебните прения адв. П. също изрично подчертава, че предметът на обжалване е само тази част от наказателното постановление и излага съображения в подкрепа на основателността на жалбата.
В писмо рег. № 338000-3719/10.07.2023 г. Началникът на РУ – Самоков изрично посочва, че административно-наказващият орган – Началник група „Охранителна полиция“ в ОДМВР – София, РУ – Самоков – в качеството си на въззиваема страна по смисъла на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, вр. т. 1 от Тълкувателно постановление № 1
3/28.04.2023 г. на ВКС и ВАС потвърждава всички процесуални действия, извършени не от него като въззиваема страна, а от РУ – Самоков във вече проведеното съдебно производство, като не възразява срещу нередовното му призоваване за съдебните заседания поради изпращане на призовките и съобщенията не до него, а до учреждението РУ – Самоков и следва да се счита за редовно призоваван в хода съдебното производство. По съществото на жалбата въззиваемата страна не взема становище.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по Глава Трета, раздел V от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП), поради което е допустима.
С оглед съдържанието на жалбата и изричните изявления на пълномощниците на жалбоподателя в хода на съдебното производство съдът намира, че предмет на обжалване е само тази част от НП, с която за административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Разгледана по същество, жалбата с този предмет е основателна.
Административно-наказателното производство срещу жалбоподателя е образувано по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставяне на 29.11.2021 г. на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от В. Г. Н., на длъжност „мл. автоконтрольор” в РУ – Самоков, за това, че на 29.11.2021 г. в 12,44 ч. в гр. С. по ул.
„Т.“ с посока на движение към паркинга на банка ЦКБ (сградата на бившите Хали) жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил „С.“ с рег. № .. и вследствие на движение поради недостатъчен контрол над управляваното МПС реализира пътнотранспортно произшествие (ПТП) със спрелия на пътен знак Б2 „Стоп“ лек автомобил „М. у.“ с рег. № .., като напуска мястото на произшествието, не представя свидетелство за управление на МПС (СУМПС) и контролен талон към него и свидетелство за регистрация на МПС (СРМПС) – част втора. Посочено е в АУАН, че с така описаните си деяния жалбоподателят е нарушил съответно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН административно-наказващият орган е издал обжалваното НП, в което е възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и е квалифицирал деянието на жалбоподателя, изразяващо се в напускане на мястото на произшествието, като нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложил административните наказания „глоба“ в 2 размер 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. В НП извън обжалваната му част останалите деяния, вменени на жалбоподателя с АУАН, също са квалифицирани правно и за тях на жалбоподателя са наложени съответни административни наказания.
В частта му, с която за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административните наказания „глоба“ в размер 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, обжалваното НП е незаконосъобразно.
Административно-наказателната норма на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е бланкетна.
Тя се изпълва с конкретно съдържание само при нарушение от страна на водач на пътно превозно средство (ППС) на негово конкретно задължение, установено в ЗДвП поради участието му в ПТП. Поради това описанието в АУАН и в НП на деянието на жалбоподателя и посочването в същите на нарушената с деянието разпоредба на ЗДвП, установяваща такова задължение, очертават фактическите и юридическите рамки на административнонаказателното обвинение. В тези рамки съдът следва да прецени установява ли се от доказателствата виновното извършване от жалбоподателя на вмененото му деяние и съставлява ли то нарушение на конкретната посочена в АУАН и в НП разпоредба, установяваща задължения на водачите на ППС като участници в ПТП.
В конкретния случай в АУАН и в НП не е посочено, че при ПТП, в което е участвал жалбоподателят при управление на собствения си лек автомобил, са пострадали хора. Напротив, еднозначно се установява от показанията на св. В. Н. – актосъставител, както и от приетия като доказателство протокол за ПТП с бланков № 1748987/29.11.2021 г., че това ПТП е предизвикало само материални щети по автомобилите, между които е възникнало. В такъв случай съгласно разпоредбата на чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на която се е позовал административно-наказващият орган за да обоснове отговорността на жалбоподателя за административно нарушение по чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за всеки участниците в ПТП, сред които е и жалбоподателят, е възникнало задължението без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.
В АУАН, а и в НП не е посочено, че жалбоподателят не е спрял, за да установи какви са последиците от произшествието. Задължението на водач на ППС - участник в ПТП за спиране на мястото на ПТП за установяване на последиците от произшествието и задължението му за оставане на това място до пристигането на компетентните органи на МВР или за изпълнение на указания, дадени от съответната служба за контрол на МВР са фактически и юридически различни. Изобщо не е житейски и логически изключена хипотеза, в която водачът на ППС спира и установява какви са последиците от ПТП, но не остава на място, а премества превозното средство и го напуска. В този 3 случай той не нарушава задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а евентуално задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“, респ. б. „г“ от ЗДвП –ако при ПТП са пострадали хора или задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП – ако при ПТП са причинени само имуществени вреди.
От събраните доказателства не се установява жалбоподателят да не е спрял на мястото на ПТП, за да установи какви са последиците от произшествието. Свидетелят Д. А. сочи, че при спирането на двата автомобила много близо един до друг водачите им излезли от тях, видели, че колите са се ударили, спречкали се по въпроса произлезли ли са от това щети, след което отново се качили на автомобилите и се отдалечили с тях в различни посоки. Съдът не намира основания да дискредитира показанията на св. А.. Те не се опровергават от показанията на св. В. Н., нито от други доказателства. Свидетелят Н. разбираемо не е имал възможност да възприеме дали жалбоподателят е спрял, за да установи какви са последиците от произшествието, защото този свидетел е пристигнал на място след получен сигнал за ПТП и по данни, които получил от другия участник, е установил, че автомобилът на жалбоподателя е паркиран на около 100 м. от това място в дъното на улицата.
Ето защо от доказателствата не се установява по необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН несъмнен начин жалбоподателят да не е спрял на мястото на ПТП, за да установи какви са последиците от него и така да е нарушил задължението си като участник в ПТП, установено в чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Затова НП, в частта му, с която за нарушение на това задължение, квалифицирано като административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, е издадено при неправилно приложение на материалния закон, поради което в тази му част то следва да бъде отменено на основание чл. 63, ал. 3, т. 1, вр. ал. 5 от ЗАНН.
За пълнота следва да се отбележи, че установеното от доказателствата деяние на жалбоподателя, изразяващо се в напускане на мястото на ПТП, при което са причинени само имуществени вреди, е от естество да бъде един от елементите на нарушение на задължение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, но е процесуално недопустимо НП в обжалваната му част да бъде изменено чрез преквалификация на деянието като такова нарушение. Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН съдът може да измени НП като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение само ако това не е свързано със съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая прилагането на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, обосноваващо еднаква наказуемост на нарушението съгласно чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, би било свързано с установяване и на редица други обстоятелства, предвидени в тази разпоредба (липса на съгласие относно обстоятелствата свързани с ПТП, задължение за уведомяване на съответната служба за контрол на МВР, задължение за изпълнение на указанията на тази служба), 4 които са съществени за съставомерността на деянието от обективна страна и каквито изобщо не са вменени на жалбоподателя с АУАН и с НП в хода на административнонаказателното производство.
По разноските:
В жалбата е отправено искане за присъждане на разноски на жалбоподателя при отмяна на НП в обжалваната му част. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски, като в случай, че НП бъде отменено, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отмененото НП. В хода на съдебното производство жалбоподателят последователно е представляван от двама адвокати, като с молба от 18.07.2022 г. е заявил, че оттегля упълномощаването на първия от тях. Следователно отношенията между жалбоподателя и първия адвокат се уреждат съгласно чл. 26, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но тези отношения не могат да обосноват отговорност на въззиваемата страна за разноски за адвокатско възнаграждение, платено на този адвокат. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК РУ – Самоков към ОДМВР – София, в чиято структура е административно-наказващият орган (началникът на група „Охранителна полиция“ в РУ – Самоков няма собствен бюджет) следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя разноските за платено възнаграждение на втория му адвокатпълномощник в размер 200,00 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие. При действието на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, това възнаграждение не е прекомерно.
Разпечатката съдържа 29 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b553ea1-016d-4ec4-8c32-aea28f97e037