Решение № 815 от 20.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 815 гр. София, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20211100512043 по описа за 2021 година

С решение от 12.07.2021 г., постановено по гр. д. № 41806/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 31 състав е признато за установено по предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. Ю. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р ****, офис 4, сумата от 23976,29 лв., главница, частична претенция при пълен глобален размер на вземането от 36028,96 лв. по Договор за потребителски паричен кредит № 1867307 от 03.06.2015г., сключен с „У.К.Ф.“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.10.2017г., ведно със законна лихва от 08.11.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата от 155,82 лева, представляваща лихва за забава за периода от 07.08.2018г. до 08.11.2018г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 71535/2018г. по описа на СРС, 31-ви състав, като е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 572,81 лв. лихва за забава, частична претенция при пълен глобален размер на вземането от 2654,76 лв., като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Б. Ю. Я. е осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 531,80 лева - разноски в заповедното производство, както и сумата от 902,47 лева - разноски в исковото производство, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е осъдена да заплати на ответника Б. Ю. Я. сумата от 5,09 лева – разноски по делото.

Срещу първоинстанционното решение, в частта, с която са отхвърлени предявените искове е депозирана въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, както и в частта относно неприсъдените разноски, в която същото се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се навеждат доводи, че неправилно и незаконосъобразно 1 първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция като е приел, че процесният договор е недействителен, тъй като ГПР е 54,78%, а също така се оспорва решението и в частта относно датата на настъпване на предсрочната изискуемост. Излага се, че са неправилни изводите на съда, че процесният Договор е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а именно, че ГПР по Договора е над 5 пъти законната лихва. В тази връзка се поддържа, че основни принципи на договорното право при условията на пазарна икономика са свободата на договаряне и равноправното третиране на страните по договорното правоотношение, като спазването на същите е от съществено значение при потребителските договори. Сочи се, че основен нормативен акт в областта на потребителското кредитиране е Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Излага се, процесният договор е сключен на 17.06.2015 г. и съответно приложими за него са разпоредбите на ЗПК в редакцията му от 20.02.2015 г. /следващата редакция на закона е от 28.07.2015 г./. Излагат се съображения, съгласно чл. 19, ал. 2 ЗПК, в редакцията му към 20.02.2015 г., ГПР по кредита се изчислява по формула, съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания, като от посочената формула било видно, че изчисляването му е значително по-сложно от разделянето на общата дължима сума спрямо главницата.

На следващо място в жалбата се навеждат доводи, че правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на договора за прехвърляне на вземането, но прехвърлянето има действие спрямо третите лица и длъжника от деня, в който му е съобщено от предишния кредитор за цесията съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, както и че в закона липсва забрана цедентът да делегира правата си по уведомяване на длъжника за извършената цесия, какъвто се сочи, че е и настоящият случай. В тази връзка се излага, че по делото е било представено пълномощно от законния представител на цедента-кредитор, с което цесионерът-ищец е бил надлежно упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за извършеното прехвърляне на вземането. Сочи се, че в Рамковия договор за цесия, а в последствие и в индивидуалния договор за цесия, Цедентът и Цесионерът са договорили, че предмет на цесията са задължения с над 180 дни просрочие, от което следва, че цедентът не е обявявал предсрочна изискуемост на задълженията по процесния договор, а е продал същите като просрочени. Поддържа се, че ответникът е бил уведомен за предсрочната изискуемост от цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заедно с уведомяването за цесията, тъй като на гърба на изпратените уведомления се съдържал изричен текст за обявяването на предсрочната изискуемост. В тази връзка се излага, че на ответника е връчено уведомлението за цесия и за предсрочната изискуемост със залепване на уведомлението на 07.08.2018 г., чрез ЧСИ Неделчо Митев и на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК е получено на 21.08.2018 г.. Поддържа се, че връчването е направено на основание чл.

18, ал. 5 ЗЧСИ, в редакцията й към 27.10.17 г., съгласно която ЧСИ може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда - съобщения и призовки по граждански дела. Поддържа се, че уведомленията за цесия и за предсрочна изискуемост са надлежно връчени на ответника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, като с получаването на книжата същият се счита, че е уведомен за цедирането на задълженията му и за предсрочната изискуемост на задълженията му на 21.08.2018 г., преди подаването на Заявлението по чл. 410 от ГПК. В жалбата се сочи също така, че заверено копие от изпращаните до ответника уведомления са представени и към исковата молба, като е поискано от съда същите да бъдат връчени ведно с исковата молба на ответника. Поддържа се, че следва да се вземе предвид и обстоятелството, 2 че с назначаването на особен представител на ответниците е налице представителство по закон, като за да се стигне до назначаването на такъв следва, че съдът е приел, че книжата по делото са надлежно връчени на ответника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК. Излагат се доводи, че по силата на законоустановената фикция с получаването на копия от исковата молба и приложенията към нея по реда на чл. 47 от ГПК, ответникът е уведомен за цедирането на задължението му и за предсрочната изискуемост на задълженията му и с исковата молба. На отделно основание се поддържа, че в резултат на назначаването на особен представител на ответниците по делото, исковата молба и приложенията към нея са връчени и на особения представител.

Предвид изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени решението в обжалваната му част, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск, както и да присъди изцяло направените разноски. Претендира за разноските и във въззивното производство.

По въззивната жалба на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подаден писмен, в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от насрещната страна по нея Б. Ю. Я. – ответник по делото, чрез пълномощника му адв. М. Р., в който жалбата се оспорва като неоснователна. В тази връзка се навеждат доводи, че са правилни изводите на съда, че волеизявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и съобщението за извършената цесия не са достигнали до ответника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Излага се, че в случая нито със заявлението, нито в исковото производство по чл. 422 ГПК, ищецът не е представил изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, за да може да претендира заплащане на цялата сума по договора. Поради изложеното се поддържа, че предвид ненастъпване на последиците от предсрочната изискуемост, вземането не е възникнало и изискуемо в претендирания размер. На следващо място се сочи, че правилно е било прието от съда, че е нарушено изискването, установено в чл. 19, ал. 4 ЗПК, според което ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, като поддържа, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 са нищожни на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК. В тази връзка, моли въззивния съд да отхвърли подадената въззивна жалба като неоснователна.

Срещу първоинстанционното решение, в частта, с която са уважени предявените установителни искове е депозирана и въззивна жалба от Б. Ю. Я. /ответник по делото/, с която същото се обжалва неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че са неправилни и незаконосъобразни изводите на първоинстанционния съд относно редовността на уведомяването за цесията. Излагат се съображения, че новият кредитор на вземанията “Агенция за събиране на вземания” ЕАД не е представил доказателства за уведомяване на длъжника по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Поддържа се, че съобразно правомощията му, уредени в ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител не може валидно да връчва книжа, нито да се счита за редовно неговото връчване по реда на чл. 37-58 ГПК, тъй като нормата на чл. 592, ал. 2 ГПК императивно урежда, че връчването на такива съобщения е от компетентността на нотариус.

На следващо място се излага, че към исковата молба не е представено уведомление на цедента до длъжника за прехвърляне на вземането, поради което не може да се приеме, че с връчване на препис от исковата молба, която изхожда от новия кредитор - цесионера по предявен иск срещу длъжника, цесията е надлежно съобщена. Поддържа, че исковата молба няма характер на съобщение на цедента до длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, поради което и съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, следва да се приеме, че цесията не е съобщена на длъжника и няма действие спрямо него.

3

В жалбата се излагат доводи, че съобразно т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В тази връзка се твърди, че ищецът по делото не е установил факта на отправено от банката или цесионера волеизявление за упражняване на това право, в което недвусмислено да е изразена волята на кредитора, че трансформира цялото задължение по договора в предсрочно изискуемо, поради неплащане. Излага се, че длъжникът не е уведомен за предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. От изложеното следвало, че въпреки, че към датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение са били налице предпоставките за трансформиране на вземането по процесния договор за кредит в предсрочно изискуемо, тъй като е било налице спиране на плащанията, това не се е осъществило, тъй като длъжникът не е бил уведомен за това обстоятелство преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 12.04.2019г. Навеждат се доводи, че в конкретния случай, нито със заявлението за издаване на заповед за изпълнение, нито с исковата молба по делото, кредиторът е упражнил правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, поради което длъжникът не е узнал за допуснатото изпълнение, от което следва извод, че задължението за остатъка от кредита, така, както е заявено, не може да се счита за изискуемо към момента на заявлението. Поради изложеното се моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна по нея „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в който същата се оспорва като неоснователна и необоснована. Поддържа се, че наведените във въззивната жалба доводи са неоснователни по изложени съображения за това в подадения отговор, поради което се моли, въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба на ответника Б. Ю. Я. като неоснователна. Претендират се разноски за въззивното производство.