Решение № 684 от 19.12.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 684 гр. Велико Търново, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Гражданско дело № 20244100100178 по описа за 2024 година

За да се произнесе, съобрази:

С исковата си молба ищцата твърди, че е пострадала при злополука на 04.05.2023г. в магазин „Кауфланд “в град Горна Оряховица. Твърди, че при преминаването през входа на магазина една от вратите внезапно и рязко се затворила, в резултат на което на ищцата бил нанесен удар, от който тя паднала на земята. При опит да се изправи, поради силна болка в левия крак, не успяла да стане. След пристигането на медици на мястото на инцидента, ищцата била откарана по спешност в МОБАЛ Велико Търново, а след това - в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ гр. Плевен. След извършените прегледи било установено счупване на ляв долен крайник в областта на тазобедрената става.

Наложила се операция по спешност с дълъг срок на възстановяване.

Образувана била и прокурорска преписка по случая. Ищцата твърди, че при настъпване на инцидента била на 58 години и с оглед възрастта си се възстановявала по-бавно от тежки травматични увреждания на организма.

Отделно от това тя страда от заболяване лимфедем и е с 81% призната трайно намалена работоспособност.Твърди, че в следствие на получената при процесния инцидент травма е налице пълно ограничаване на движението на крайника й за дълъг период от време. Поради това тя загубила чувството си за удовлетвореност от живота, чувството си за пълноценност, което довело до тежко депресивно състояние. Страдала от безсъние, чувство за тревожност, не желаела да комуникира с лицата от най-близкото си обкръжение. И до момента ищцата изпитвала страх от посещение на обекти, чийто достъп се осъществява чрез преминаване през автоматични врати и това я затруднява в ежедневните й дейности. Ищцата твърди да е търпяла продължителни и силни по степен болки и страдания, влошено било качеството й на живот, като 1 извършването на обичайни ежедневни действия било затруднено, не можела да се обслужва сама. Въпреки правилното лечение, предвид характера и тежестта на травмата пълно възстановяване на ищцата не е постигнато.

Ищцата твърди да е претърпяла както неимуществени, така и имуществени вреди, като е направила разходи за своето лечение в размер на 2210 лв. за поставяне на изкуствена тазобедрена става. Според ищцата отговорен за причинените й вреди е ответникът, който, възлагайки на трето лице поддръжката и обслужването на входните врати на търговския му обект в град Горна Оряховица, не е упражнил контрол над работата му. В следствие на това е допуснато настъпването на процесния инцидент и в следствие на него имуществени и неимуществени вреди за ищцата. При условията на алтернативност твърди, че вредите за ищцата са настъпили от свойствата на самата вещ – врата, чийто собственик е ответникът, като в този случай отговорността му е обективна. Развивайки подробни съображения ищцата отправя искане към съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди от процесния инцидент в размер на 2210 лв. и обезщетение за претърпени неимуществени вреди от същия инцидент в размер на 50 000 лв. , ведно със законната лихва върху същите, считано от 04.05.2023г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД енд Ко“ КД заема становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че не е налице нито фактическият състав на чл. 45 вр. с чл. 49 от ЗЗД, нито фактическият състав на чл. 50 от ЗЗД. Твърди, че вътрешната автоматична врата на посочения филиал на Кауфланд в град Горна Оряховица е била в пълна изправност към датата на инцидента и че на тази врата редовно се извършва технически преглед.

Посочва, че вратите на обекта са нови, модернизирани и на тях не се е налагало да им се извършват ремонти, защото не са били необходими такива.

Оспорва се твърдението на ищцата, че настъпилото увреждане на здравето й е резултат от техническа неизправност на една от вратите на търговския обект.

Твърди, че извършеното от поддържащото вратите на обектите на ответника по силата на рамков договор дружество посещение във филиала в Горна Оряховица на 10.05.2023г. не е в следствие на процесния инцидент, а във връзка с планирана подмяна на поръчана от ответника на 18.04.2023г. гума.

Тази гума според ответника не влияе на работата на вратата. Според ответника инцидентът е настъпил не от липсата на положена грижа на добър търговец от негова страна, а от проявената от ищцата небрежност. Посочва, че инцидентът е настъпил поради това, че ищцата не се е съобразила с нормалния механизъм на експлоатация на врати от рода на процесната и не е изчакала да се спре стартиралото вече затваряне на вратите и едва тогава да премине през тях. Според ответника причината за падането на ищцата на вратата на процесния обект е нейното заболяване, което се характеризира със засягане на двигателната функция. Ответникът оспорва изцяло твърденията на ищцата за причинени й в следствие на процесния инидент вреди. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените от 2 ищцата твърдения, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, приема за установено следното:

Ищцата К. В. е посетила обект на ответното дружество – магазин „Кауфланд “ в град Горна Оряховица, на 04.05.2023г . От приложения като доказателство по делото видеозапис от посочената дата, заснет от камера за видео наблюдение на входа на процесния обект на ответното дружество и възпроизведен в съдебно заседание на 08.10.2024г. по делото в присъствието на представителите на двете страни, се установява, че на 04.05.2023г. в 11,43ч. лице от женски пол, за което страните не спорят, че това е ищцата, на влизане в обекта, е ударено и съборено от входната врата от дясната за влизащата жена страна и тя е съборена на пода. Видно от приложената към делото медицинска документация, ищцата непосредствено след инцидента е транспортирана до Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ“гр. Плевен, където е приета на 04.05.2024г. в 17: 54ч. ,което е удостоверено в издадената от лечебното заведение епикриза. Съгласно епикризата ищцата е приета в лечебното заведение с диагноза „фрактура феморис пертрохантерика синистра“. На 05.05.2023г. на ищцата е извършена операция, която според епикризата се характеризира с голям обем и сложност. Ищцата е изписана на 12.05.2023г. от лечебното заведение, като в епикризата е посочено, че е препоръчано придвижване с помощни средства за срок от два месеца.

За изясняване на обстоятелствата по делото е изслушано заключението на съдебно – медицинска експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано. Съгласно същото при инцидента на 04.05.2023 година в магазин Кауфланд К. В. е получила пертрохантерно счупване в горната част на лявото си бедро. Причината за получените увреждания според вещото лице е падане и счупване на лявото бедро. При падането и в първите няколко дни след операцията ищцата е имала трайни, силни болки в левите слабина и бедро които постепенно в следващите седмици, до около 30-45 ден, са намалели. И след този период според заключението ищцата е имала болки, но не постоянни и не толкова силни в следващите 4- 5 месеца. Уврежданията, които ищцата е получила според вещото лице, е възможно да са вследствие на блъскане от автоматичната врата и падането на земята. Заключението сочи, че по спешност ищцата е била оперирана и лявото и бедро е било остеосинтезирано чрез интрамедуларен пирон и застопоряващи винтове.

Последвал гладък следоперативен период, като ищцата не е провеждала физиотерапия. Оздравителният процес според заключението е бил с продължителност около 5- 6 месеца, като се има предвид, че е засегнат долен крайник и че прохождането е било бавно и затруднено.

От доказателствата по делото се установява, че ищцата към момента на инцидента е страдала от лимфедем и в следствие на него краката й са били отекли. Вещото лице в тази връзка посочва, че отеклите с лимфедем крака са били допълнителна обструкция при възстановяването на ищцата от процесното счупване на левия крак. Такива са били и наличната артроза на лява тазобедрена става и на коленете.

3

Лечението на ищцата според вещото лице е успешно и счупеното й бедро е зараснало в срок. Няма усложнения от самата операция. Костта е зараснала окончателно и не се очаква влошаване за самата кост, но е възможно влошаване в състоянието на лявата тазобедрена и коленни стави, които заради наличната артроза и сега са в тежко състоянце.

Според вещото лице ищцата по отношение на счупването се е възстановила напълно. Тя може да се придвижва самостоятелно, но почти само с помощни средства и /или с чужда помощ. Трудността в придвижването е вследствие на наличните артрози и на скъсяването на левия крак, както и на тежката лимфостаза по подбедриците. Вещото лице сочи, че описаното състояние на ищцата е дефинитивно и работоспособността й е значително ограничена.

Вещото лице сочи, че преди инцидента здравословното състояние на ищцата е било увредено, заради тежкото лечение на злокачествено заболяване, наличната още от операцията при това заболяване лимфостаза на подбедриците и развилата се в последствие артроза на коленете и лявата тазобедрена става.

В съдебно заседание, след възпроизвеждане на цитирания по-горе видео запис в присъствието на вещото лице, то заявява, че ако това счупването на левия крак на ищцата не се беше случило, състоянието й нямаше да е потежко. Походката, която се вижда на видеозаписа, според д-р Михайлов е характерна за артроза в тазобедрените стави. Вещото лице допълва, че има и друга причина - скъсяване на крака с около 3 см. Това счупване е допринесло за утежняване на състоянието на ищцата в общия случай, защото тя е била пообездвижена и се е движела трудно и без това. След счупването ищцата се е обездвижила още повече ( употребеният от вещото лице израз е : „едвам е мърдала“ ). Предишните състояния на ищцата не са изчезнали, а според вещото лице те са вече утежняващи спрямо счупването.

Към делото е приложена и прокурорска преписка, образувана по подадена от ищцата жалба до Районна прокуратура – Велико Търново във връзка с процесния инцидент. С постановление от 20.06.2023г. на прокурор при ВТРП е отказано да се образува досъдебно производство по преписката.

Към делото са приложени доказателства, от които се установява, че ищцата е заплатила за медицински изделия и консумативи, необходими за лечението й от причинената травма сумата от 2210 лв.

Видно от приложения към делото договор между ответника и „ДОРМАКАБА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ответното дружество е възложило на „ДОРМАКАБА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД поддръжката на работоспособното състояние на автоматични врати в обектите на ответника. Съгласно приложен към делото сервизен протокол от 04.04.2023г. в изпълнение на този договор в обекта на ответника в гр. Горна Оряховица е извършена профилактика на двата броя автоматични врати. Съгласно приложен към делото сервизен протокол от 10.05.2023г. в изпълнение на същия договор в обекта на ответника в Горна Оряховица е извършела смяна на гуми на вътрешната врата ( тази, 4 която е ударила ищцата при влизането й в обекта), като е отбелязано, че след смяната вратата работи коректно.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и гласни доказателства –показанията на свидетелите С. П. – родственица на ищцата по сватовство и Стоян Стоянов - син на ищцата. Двамата свидетели безпротиворечиво установяват, че преди инцидента ищцата, въпреки налично заболяване, което датира от преди двадесет години ,е водила нормален живот.

Последната й месторабота била по проект в детска градина, където се грижела за малки деца и това изисквало много движение. Тя не ползвала помощни средства , за да се придвижва преди инцидента. Към датата на инцидента ищцата не работела, поради това, че срокът на програмата, по която била наета в детска градина, изтекъл няколко месеца преди инцидента. Преди инцидента ищцата помагала на семейството на своя син, като се грижела за малкото му дете ( 4г.), когато то не посещавало детско заведение, поради заболяване.