Решение № 3 от 15.01.2026, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Търговско дело 65/2025
- Вид
- Решение № 3
- Подписан
- 15.01.2026
- В сила
- 15.01.2026
- Състав
- Иванка Георгиева Илинова
Цитирани разпоредби
- чл.238 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.13, ал.1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.13, ал.1, т.2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
РЕШЕНИЕ
№3 гр. Пазарджик, 15.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Иванка Г. Илинова при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Търговско дело № 20255200900065 по описа за 2025 година
Делото е образувано по повод исковата молба на Община Септември, ЕИК 000351825, с адрес гр.Септември, ул. „Александър Стамболийски“ № 37А, подадена чрез пълномощника юрк. Е. Ч. против „Аннерпаз-2018“ ЕООД, ЕИК 206302790, със седалище и адрес на управление гр. Костандово, ул.
„Обиколна” №31 - правоприемник на ЕТ „СИН-КОНКО 13-Д. Б.“, ЕИК 112129025 и против Д. М. Б., ЕГН **********, от гр. Р., ул. „И. Н." №* прехвърлител на ЕТ „СИН-КОНКО 13 - Д. Б.“, ЕИК 112129025, с която са предявени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, обективно съединен с евентуален осъдителен иск за същото вземане с правно основание чл.79 от ЗЗД.
Предявените искове се основават на следните фактически твърдения.
Ищецът твърди, че между Община Септември, в качеството на възложител и ЕТ „СИН-КОНКО 13 – Д. Б.", ЕИК 112129025, в качеството на изпълнител, са били сключени договори № 216/23.08.2023 г., № 239/19.09.2023 г., № 243/21.09.2023 г., № 244/21.09.2023 г., № 284/05.12.2023 г., № 285/05.12.2023 г., № 286/05.12.2023 г., № 287/05.12.2023 г., съгласно които изпълнителят приел възмездно съобразно утвърдени цени по Решение 468/26.09.2016 г. на Общински съвет, гр. Септември, да извърши почистване чрез отстраняване на самонастанила се дървесна и храстова растителност на участъци в поземлени 1 имоти на територията на община Септември.
На основание горепосочените договори, от община Септември били издадени Разрешителни за сеч, с които на изпълнителят ЕТ „СИН-КОНКО 13 - Д. Б.“, ЕИК 112129025, било разрешено да извърши почистване на дървесна и храстова растителност, намиращи се в поземлени имоти на територията на община Септември. Във връзка с маркираната и експедирана дървесина, както и издаването на превозни билети за извозване на дървесината, били начислени фактури от община Септември към изпълнителя ЕТ „СИН-КОНКО 13 - Д. Б.”, които били приети и подписани от представителя на дружеството.
За ЕТ „СИН-КОНКО 13 - Д. Б.“ възникнало задължение за плащане, за което били издадени 48 бр. фактури. Всичките фактури са получени от ЕТ в оригинал, което се удостоверявало с положения подпис от Д. Б. Т. пълномощник на ЕТ „СИН-КОНКО 13- Д. Б.“, съгласно нотариално заверено пълномощно от 04.12.2023 г. За заплащането на задълженията по издадените фактури, длъжникът ЕТ „СИН-КОНКО 13 - Д. Б.” бил поканен в 7-дневен срок, считано от датата на получаване на Покана с изх.№ 1103-3104/09.05.2024 г., връчена чрез ЧСИ Д. Д., Peг. № 887. Поканата била получена от пълномощника Д. Б. Т., но в предоставения срок за доброволно плащане, длъжникът не погасил задълженията си към Общината. Към настоящия момент било налице неплатено парично задължение по въпросните 48 броя фактури към ищеца в общ размер на 53 845,42 лв.
С договор за продажба на търговско предприятие от 01.03.2024 г. (рег.
676. с нот. зав. на нотариус М. П.) ЕТ „СИН-КОНКО 13 - Д. Б.’4, ЕИК 112129025, прехвърлил правото на собственост върху търговското си предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на „AHHEPПA3-2018” ЕООД, ЕИК 206302790, със седалище и адрес на управление гр.Костандово, ул. „Обиколна“ № 31, представлявано от управителя А. Д. Т., а прехвърлянето било вписано и в ТРРЮЛНЦ.
Предвид обстоятелството, че за задължението на ЕТ „СИН-КОНКО 13 – Д. Б.“ по изброените фактури отговорност носело и самото физическо лице търговец - Д. М. Б., с цялото си лично имущество, била поискана солидарна отговорност между физическото лице търговец - Д. М. Б. и правоприемника на търговското му предприятие „АННЕРПАЗ- 2018” ЕООД.
Поради неизпълнение на задълженията за заплащане на дължимите 2 суми по издадените фактури, кредиторът Община Септември подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК срещу длъжника.
Въз основа на подаденото заявление било образувано ч.гр.д. № 836/2024 г. по опис на РС-ВЕ.нград, по което били издадени Заповед № 487/11.07.2024 г. за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист № 451/11.07.2024 г. Въз основа на същите било образувано изпълнително дело № 20248880400557 по описа на ЧСИ Г. З., peг. №888. район на действие ОС-Пазарджик.
Издадената Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК била връчена на длъжниците от ЧСИ, а от тяхна страна подадени възражения по реда чл.414 ГПК, като заповедният съд указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок от връчване на съобщението при условията на чл. 415, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид на изложеното ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на установителен иск по чл.422 от ГПК против длъжниците Аннерпаз-2018“ ЕООД и Д. М. Б., при условията на солидарна отговорност, за сумата от 53 845,42 лева - главница по издадените 48 броя фактури; законна лихва от 08.07.2024 г. (датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК пред РС-ВЕ.нград) до окончателното изплащане на вземането.
В допълнение се отбелязва, че е налице извънсъдебно признание на иска, поради това, че в хода на изпълнителното производство по ИД №20248880400557, с молба вх. №13797/25.09.2024 г. от А. Д. Т. - управител на „Аннерпаз-2018“ ЕООД, посочения длъжник - правоприемник на ЕТ „СИНКОНКО 13 - Д. Б.“, се задължил да внесе 20% от задължението по изпълнителното дело и ежемесечно да прави погашения по дълга в размер на 1000 лв., доказателство за което били внесените суми доброволно по сметка на ЧСИ Г. З. и молбата, подадена от „Аннерпаз-2018“ ЕООД, ЕИК 206302790, поради което счита, че е налице извънсъдебно признание на иска. Налице било извънсъдебно признание, направено от ответника, обективирано в изпратена до съдебния изпълнител молба вх. №13797/25.09.2024 г., съгласно текста на която следва да се приеме, че ответника признава, че дължи тези суми, за които е издадена Заповед № 487/11.07.2024 г. по ЧГД №836/2024 г. на РСВЕ.нград и изпълнителния лист.
Въведеният петитум по реда на чл. 422 ГПК е съдът да се постанови 3 решение, с което да се приеме за установено по отношение на „Аннерпаз2018“ ЕООД, ЕИК 206302790 - правоприемник на ЕТ „СИН-КОНКО 13-Д. Б.“, ЕИК 112129025 и Д. М. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. „И. Н." №* прехвърлител на ЕТ „СИН-КОНКО 13 - Д. Б.“, ЕИК 112129025, че дължат солидарно на Община Септември, сумата от 53 845,42 лв., представляващи главница по 48 бр. фактури, както и законна лихва от 08.07.2024 г. /датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК пред РС-ВЕ.нград/ до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 487/11.07.2024 г. за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД № 836/2024 г. по описа на РС-ВЕ.нград, съгласно извлечение от счетоводни книги на Община Септември.
Отправено е искане да бъдат присъдени в полза на ищеца разноските, сторени в исковото производство, както и тези в заповедното производство.
При условия на евентуалност, в случай, че съдът приеме предявения иск по чл.422 ГПК за недопустим, ищецът сезира съда с искане да осъди ответниците да заплатят солидарно на Община Септември сумата от 53 845,42 лв., представляващи главница по издадените 48 бр. фактури, съгласно извлечение от счетоводни книги за сметка 4110 и извлечение от счетоводни книги за сметка 4887 на Община Септември, в които същите фактури са обективирани.
Сочат се доказателства и са направени доказателствени искания.
В срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК от ответника „Аннерпаз-2018“ЕООД, представлявано от А.Т. не е постъпил отговор на ИМ.
В срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК от ответника Д. Б. също не е постъпил отговор на ИМ.
В съдебно заседание, проведено на 22.12.2025г.ищецът,чрез пълномощникът си адв.П. И., е формулирал искане да се постанови неприсъствено решение.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните доказателства, като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК за съществуване в полза на ищеца на вземане от ответната страна, основаващо се 4 на неизпълнение на задължение по договори за възлагане на обществена поръчка, във връзка с които са издадени 48 бр. фактури, посочени в представените извлечения от счетоводни книги на община Септември, въз основа на които са издадени Заповед за незабавно изпълнение № 487/11.07.2024 г. по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ЧГД № 836/2024 г. на РС-ВЕ.нград. След подадени възражения по чл.414 ГПК от длъжниците „Аннерпаз-2018“ ЕООД, ЕИК 206302790 и Д. М. Б., ЕГН **********, е указано на ищецът за предяви претенцията си по реда на чл.422 ГПК, която е депозирана пред ПзОС в указания едномесечен срок, поради което същата е процесуално допустима.
Основателно се явява искането на ищцовата страна да бъде постановено неприсъствено решение.
Тази процесуална възможност е разписана в разпоредбата на чл.238 от ГПК при наличието на следните предпоставки в условията на кумулативност: ответникът да не е подал отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. Допълнителни предпоставки са визирани в разпоредбата на чл.239 от ГПК, а именно: на страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и иска да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства.
В настоящия случай условията за постановяване на неприсъствено решение са налице.
Ответниците не са депозирали отговор на исковата молба, не се явяват в проведеното на 22.12.2025 г. редовно съдебно заседание, без да са направили искане делото да се разгледа в тяхно отсъствие. От друга страна съдът е указал последиците по чл.239, ал.1, т.1 ГПК е предявения иск е вероятно основателен съобразно представените от ищцовата страна писмени доказателства.С оглед на горното в проведеното на 22.12.2025 г. открито съдебно заседание, като е приел, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 ГПК, съдът е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение по делото.
В разглежданата хипотеза съдът намира, че иска по чл.422 от ГПК е процесуално допустим от гледна точка на спецификата на същия и основателен и следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната 5 лихва от 08.07.2024 г . до окончателното изплащане на вземането.
Предвид на уважаване на главния иск, в случая не следва да бъде разгледан предявения при условията на евентуалност осъдителен иск за същото вземане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на разноските в настоящото исково производство и в заповедното производство. Съдът възприема, застъпеното в практиката (виж така Решение № 121 от 18.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 2859/2013 г., I т.о. и Определение № 50017 от 13.02.2023 г. по ч.гр.д. № 2126/2022 г. по описа на I г.о. на ВКС) категоричното разбиране, че отговорността за разноски се подчинява единствено на правилата на ГПК и не зависи от други правоотношения, в които евентуално участват страните в производството. В практиката на ВКС е намерило отражение разбирането, че при наличието на повече страни те не могат да бъдат осъждани да заплащат разноските солидарно, с оглед на което практиката е ориентирана към разделяне на разноските и разпределянето им по равно между страните, които ги дължат.
Този подход следва да бъде възприет и в настоящия казус, поради което искането за присъждане на сторените разноски в тежест на ответниците при условията на солидарност, редом с вземането по главния иск, се явява неоснователно.
За настоящото исково производство сторените от ищеца разноски възлизат общо на 3726,91 лв., от които 2650 лв. – заплатено адв. възнаграждение и 1076,91 лв. – заплатена ДТ, а разноските в заповедното производство по ч.гр.д. № 836/2024 г. по описа на РС-ВЕ.нград - в размер на 1076,91 лв. – за заплатената ДТ.