Решение № 515 от 10.03.2021, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 515 гр. Пловдив, 10 март 2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГР. ПЛОВДИВ, Двадесет и първи касационен състав в публично съдебно заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и първата година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯВОР КОЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ : ЯНКО

АНГЕЛОВ

В

ЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА и прокурора МАРИЯ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия В. ГЕОРГИЕВА к.а.н.д.

№ 3337 от 2020 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационно производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от И.С.Т., ЕГН **********,***, против решение № 260478/ 29.10.2020 г., постановено по а.н.д. 2189/2020 по описа на Пловдивски районен съд, IX наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 10-1030-012792 от 03.02.2020г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на касатора на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата;

Недоволен от решението е останал касационният жалбоподател, който чрез своя представител адв. Т. оспорва решението на районния съд, с което е потвърдено оспореното НП. В жалбата са изложени доводи, че не е доказано нарушението, описано в АУАН, а актосъставителят не го е установил непосредствено. Твърди, че касаторът отишъл до автомобила си, за да си вземе лекарството за диабет. Счита, че е налице неправилна правна квалификация на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като автомобилът е бил с поставени табели, макар и с изтекъл срок. Посочва, че едва с наказателното постановление е посочено нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП, което води до противоречие и неяснота в правната квалификация на деянието. Развива подробни съображения относно фактите по делото. Иска се отмяна на решението, както и да бъде отменено издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касацията – ОД на МВР – Пловдив не взема становище по жалбата.

Окръжна прокуратура

– Пловдив намира жалбата за неоснователна, като моли същата да бъде оставена без уважение.

Касационната инстанция, след като провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, въз основа на доказателствата по делото, намери жалбата за допустима, а по същество за неоснователна.

След преценка на събраните доказателства съдът е приел, че от събраните при административно-наказателното производство и пред съда доказателства, извършеното от Т. нарушение е безспорно установено. Съдът подробно е обсъдил всички направени в жалбата пред него възражения, като е приел, че не се установява по безспорен начин, че с действията си соченото за нарушител лице е осъществило от субективна и обективна страна състава на вмененото му административно нарушение.

Настоящата касационна инстанция напълно споделя изложените в решението мотиви, като намира, че Районния съд правилно е очертал предмета на доказване в производството, а именно – извършено ли е нарушението, описано в АУАН, на посоченото в АУАН място, извършено ли е от лицето, срещу което е издаден акта, което прави излишно тяхното преповтаряне. В тази насока районният съд е осъществил пълно съдебно следствие – събирането на писмени и гласни доказателства. От тях е безспорно е установено, че твърдяното нарушение, описано в АУАН и в наказателното постановление е извършено от Т..

Безспорно е, че като водач на МПС, е оказал пълно съдействие на органите на МВР при извършената проверка, а от свидетелските показания на разпитаните актосъставител и на полицейския служител В. се установява безспорно и непротиворечиво, че автомобилът се е движел и е бил управляван от касатора Т.. Св.A., който е и актосъставител посочва, че е съставил акта по данни на свидетелите – полицейски служители, които са го извикали за тази цел. Същият е отишъл на място при автомобила, който вече е бил спрян на въпросния паркинг на ул.“Благовест“ до № 1 в гр. Пловдив. Посочва също, че по данни на свидетелите автомобилът е бил спрян в движение. Съгласно показанията на св. В. автомобилът бил спрян на ул.“Благовест“ до № 1„ Преди това го забелязали, че се движи в кв. Гагарин с временни номера и заходили след него, за да бъде спрян за проверка и съответно бил спрян на ул.“Благовест“ до № 1, когато паркирал.

Не се споделят направените с касационната жалба твърдения относно обстоятелството, че в производството пред ПРС са останали неизяснени спорни по делото факти, нито че същите са били интерпретирани от първостепенния съд неправилно.

Не се споделят и изложените твърдения за допуснати процесуални нарушения при издаване на НП и АУАН. Посочени са дата и място на нарушението, а самото то е описано по недвусмислен начин относно установеното и допуснато нарушение, посочена е и датата, на която е изтекло въпросното разрешение за временно движение. Правилна АНО е посочил като нарушена нормата на чл.140, ал. 1 от ЗДвП, съответно нарушението правилно е било подведено под състава на чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Констатира се, че на водача е наложено минималното за този вид нарушения наказание.

Изложеното до тук налага да се приеме, че решението на районния съд е валидно и допустимо.

При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и на основание чл.221, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІ състав

Р Е Ш

И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260478/ 29.10.2020 г., постановено по а.н.д. 2189/2020 по описа на Пловдивски районен съд, IX наказателен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.