Решение № 263096 от 14.05.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 14.05.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ М.

ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА – МЛАДЕНОВА при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 9503 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на В.М.Х. срещу съдебното решение с № 87700 от 08.04.2019 г., постановено по гр. дело № 16308 по описа за 2016 година на СРС, ІІІ ГО, 83 състав. Решението се обжалва изцяло.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Поддържа се, че съдебното решение на първата инстанция е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не са обсъдени всички събрани доказателства. Твърди се, че неправилно съдът не е обсъдил аргументите, че не е в интерес на детето да бъде постановен режим на лични отношения, различен от този на бащата и, че с исковата молба се цели разширяване на вече определения режим на лични отношения между бащата А.Г. и А.. Излагат се подробни съображения. Цитира се практика на ВКС. Искането е съдът да отмени обжалваното решение и постанови друго решение, с което да отхвърли изцяло предявеният от ищцата иск, като неоснователен. Претендира разноски по представен списък по чл.

80 от ГПК.

В открито съдебно заседание въззивницата, чрез пълномощника си поддържа въззивната жалба. Не сочи нови доказателства пред въззивната инстанция. В хода на устните състезания поддържа становище за постановяване на съдебно решение, с което да се уважи жалбата. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК въззивницата, чрез пълномощника си представя писмена защита по съществото на спора.

Въззиваемата страна А.Б.Г. е представил отговор на въззивната жалба, с който я оспорва изцяло, като неоснователна. Счита обжалваното решение за правилно, законосъобразно и мотивирано. В открито съдебно заседание, чрез представителя си по пълномощие, поддържа отговора на въззивната жалба. Не сочи доказателства. В хода на устните състезания, чрез пълномощника си поддържа да се отхвърли жалбата. Претендира разноски в размер от 400 лв.

Въззиваемата страна Е.Х.Г. също е подала отговор на въззивната жалба, с която оспорва изложеното в нея и моли първоинстанционното решение да се потвърди. В открито съдебно заседание, чрез представителя си по пълномощие, пледира да се отхвърли въззивната жалба, а първоначално допуснатият режим да бъде разширен. Претендира разноски по списък.

Софийският градски съд, в настоящия си състав, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено следното:

С обжалваното решение № 87700/08.04.2019г., постановено по гр. д. № 16308/2016 г. на СРС, ІІІ ГО, 83 състав, на основание чл. 128, ал. 1 от СК са определени мерки на лични отношения на Е.Х.Г. с детето А.

А. Г., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца в неделя от 16.00 часа до 18.00 часа, както и пет дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

Видно от приетите от първоинстанционния съд удостоверения за раждане, въззивницата В.М.Х. е майка на детето А. А. Г., род. на *** г., а възиваемата Е.Х.Г. е майка на бащата на детето.

Баща на детето е въззиваемия А.Б.Г..

Видно от приетото от първата инстанция, като неоспорено доказателство, заверено копие на решение от 05.02.2015г., постановено по гр. дело № 1717/2014г. на СРС, ІІІ ГО, 84 състав, съдът е утвърдил постигнатото между А.Б.Г. и В.М.Х. споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК, като е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетната А. А.

Г. на нейната майка В.М.Х., определил е местоживеенето на детето при нейната майка, както и е определил следния режим на лични отношения между на детето А. А.

Г. и нейния баща А.Б.Г.: бащата ще има право да вижда и взима детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00 часа в съботния ден до 16:00 часа в неделния ден (с преспиване), за 27 (двадесет и седем) дни през летните месеци, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и за Коледните празници от 10:00 часа на 24 декември до 24 декември до 20:00 часа на 26 декември във всяка нечетна година и за 3 дни за Великденските празници от 10:00 часа на първия ден на празника до 20:00 часа на третия ден на празника във всяка четна година. За рождените си дни детето ще бъде при своята майка, без значение дали този ден съвпада с ден на взимането му от бащата, но ще са присъствени и за него, т.е. бащата ще има право да го вижда на рождените му дни.

Задължил е А.Б.Г. да заплаща месечна издръжка на малолетната А. А. Г., действаща чрез своята майка и законен представител В.М.Х. в размер на 200,00 (двеста) лева, считано от 05.02.2015 г., до настъпване на законови причини за нейното изменение или прекратяване. Решението е влязло в сила 05.02.2015г., като неподлежащо на обжалване.

Пред въззивната инстанция е представен социален доклад, изготвен от ДСП-Слатина, чието становище е, че детето А. А. Г. живее с майка си, която полага основните грижи за него, като детето има изградена емоционална връзка с двамата си родители.

Във въззивното производство е представен и социален доклад от ДСП- Лозенец, изготвен по адрес на въззиваемите. От последния се установява, че Е.Х.Г. *** в къща, състояща се от кухня, хол, две стаи, баня и тоалетна, а за детето А. има самостоятелна стая, когато ходи на гости при баба си. В заключителната част на доклада е препоръчано детето да има контакт с двамата си родители и с разширените им семейства, като те бъдат съобразени с възрастовите потребности на малолетната А. и да се осъществяват по безопасен и сигурен за нея начин.

Във въззивното производство е прието заключението на съдебно психологична експертиза на вещото лице Р.И.М., което заключение не е оспорено от страните.

Вещото лице е изследвало емоционалната привързаност и какво е отношение на детето към Е.Х.Г. – баба по бащина линия; какво е емоционалното състояние на детето и съществува ли у него желание да се среща с баба си по бащина линия и какви са причините за това; съществува ли при детето конфликт на лоялност по отношение на някой от двамата му родители и ако е налице, към кой от тях и каква е причината за това; изследван е и родителския капацитет на всеки един от родителите; има ли синдром на родителско отчуждение при детето и ако е налице такъв - каква е причината и в каква степен е развит, както и при наличието на такъв синдром как същият се отразява на взаимоотношенията между детето и неговата баба по бащина линия Е.Х.Г.. Вещото лице е следвало да предложи подходящ режим на лични отношения на детето с бабата Е.Х.Г., както и да отговори следва ли този режим да бъде в рамките на режима на лични контакти на бащата с детето А. Г..

От заключението се установява, че детето А. познава Е.Г. като своя баба, изразява радост в нейно присъствие и общува спокойно и с удоволствие с нея. Заявява, че нищо не я притеснява, когато е с баба си, приятно ѝ е да бъде с нея, иска да я вижда, би оставала и да преспива при нея. Ориентирана е в семейните роли.

Привързана е по нормален начин към Е.Г. като към своя баба, отношението ѝ към нея е топло и сърдечно, изразено с думи и поведение детето А. е навършила 8 години, с нормално за възрастта си физическо и психично развитие. Прави впечатление на спокойно дете, което е свикнало и умее да общува с нови за нея възрастни, като проявява учтивост и достатъчно търпение. Експертът дава заключение, че по отношение на баба си по бащина линия детето заявява желание да се вижда с нея, възприема я като човек, с когото може да разговаря за различни неща, да правят нещо заедно. В нейно лице тя вижда човек, който е готов да ѝ обръща внимание, да споделя с нея общи преживявания, да ѝ разказва неща от своя опит и познания. Освен това баба ѝ може да я запознае с историята на нейния род по бащина линия - това е тема, която в следващите възрастови етапи ще бъде много интересна и полезна за детето. Всичко това е напълно достатъчно като комплекс от причини, за да иска А. да продължи да поддържа контакт с баба си. Вещото лице дава заключение, че към момента на изследването при детето А. няма конфликт на лоялност. От документите по делото и информацията, получена от двамата родители става ясно, че детето се е срещало многократно с психолози и социални работници във връзка с делата, водени от родителите ѝ. Поради неизбежното повтаряне на едни и същи въпроси, и обсъждане на едни и същи теми, детето отговаря кратко, позитивно, без да проявява склонност да се задълбочава по темите, свързани със семейството ѝ. Към момента А. проявява лоялност и положително отношение към всички членове на своето семейство. Дава заключение, че родителският капацитет най-общо се разглежда като способност на родителите да разбират, разпознават и да отговарят по достатъчно подходящ начин на потребностите на детето. Всеки човек се учи да бъде родител в процеса на грижите за детето си, които се променят съобразно възрастовите етапи. Важно е родителите да умеят да индивидуализират грижите и възпитателните подходи съобразно индивидуалните потребности и особености на своето дете. Също така е важно при грешки да разговарят и търсят решение, вместо да търсят вина у другия. Добрият родителски капацитет при разделени родители е свързан основно с това да продължат да изпълняват родителската си роля по отношение на детето си след раздялата и въпреки нея. Когато родителите не успеят да се справят с това, съществува сериозен риск от прехвърляне на отчуждението, помежду им върху детето, от включването му в безкрайни съдебни дела и спорове, при което най-важните потребности на самото дете остават на заден план. Заключава, че всяко дете просто има нужда от двама родители, дори и разделени. От споделеното от родителите В.Х. и А.Г. се вижда, че и двамата обичат детето си, загрижени са за неговото нормално развитие и емоционално благополучие. И двамата излагат добри възгледи и подходи при възпитанието на детето. Основните проблеми в родителския капацитет на майката и на бащата са свързани на първо място с нарушената до липсваща комуникация между тях относно детето, неговите потребности, навици, учебна дейност, извънкласни занимания и др. По този начин детето А. е натоварена да информира всеки от родителите си, а това не е нейна функция. На второ място израз на слаб родителски капацитет е и непрестанното водене на съдебни дела по всякакъв повод, като по този начин отношенията между родителите се изострят още повече, всеки иска да докаже, че той е прав, и най-лошото е, че детето е въвлечено в този процес. А. вече е била включена в няколко съдебно-психологични експертизи и консултации, което само по себе си е натоварващо за всяко дете, а в случая с нея и напълно излишно. Детето обича двамата си родители, приема факта на тяхната раздяла и би била щастлива, ако може да общува свободно, без ограничения с всеки от тях. Ето защо препоръчвам В.Х. и А.Г. да предприемат необходимите постъпки за ползване на социална услуга, насочена към психологическа подкрепа и повишаване на родителския им капацитет като разделени родители. В заключението е отразено, че и двамата родители твърдят на различни места, че другият родител е правил или прави опити за отчуждаване на детето, но въпреки това към момента няма формиран синдром на родителско отчуждение при детето. А. показва еднаква привързаност към двамата си родители, без да проявява предпочитания и без да е склонна да прави сравнение между тях. Съществува обаче значително отчуждение между самите родители, което граничи с враждебност, и което неизбежно в даден момент ще се отрази върху тяхното дете. Това отчуждение между родителите се отразява и върху взаимоотношенията между детето и неговата баба в смисъл, че от страна на майката тези взаимоотношения не се толерират, времето за тях е крайно ограничено и недостатъчно.

Разпечатката съдържа 31 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b52fb06-109a-4ee6-8d58-21cef4142813