Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 22058 от 22.06.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 12258/2023
Вид
Определение № 22058
Подписан
22.06.2023
В сила
06.09.2023
Състав
СОФИЯ ГЕОРГИЕВА ИКОНОМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.268, т.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.292 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.118, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.103 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.104 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22058 гр. София, 22.06.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело № 20231110112258 по описа за 2023 година

Предявен е иск от А. П. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ж.к.ДР бл.118, вх.Б, ап.21, чрез адв.Б., насочен срещу ССО, ЕИК 11, с адрес гр.София, ул.”МС” № 33, представлявана от кмета ЙФ , за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника сумата от 100.00 лв., представляваща присъдени съдебни разноски с решение № 10888/29.11.2022 г., постановено по адм.д.№ 3977/2022 г. по описа на ВАС, за събирането на която е образувано изп.дело № 20238380400041 по описа на ЧСИ МБ, рег.№ 838 от КЧСИ, поради извършено прихващане с изявление на ищеца от 09.02.2023 г.

В исковата молба се твърди, че между страните е бил висящ съдебен спор, приключил с окончателно решение № 10888/29.11.2022 г., постановено по адм.д.№ 3977/2022 г. по описа на ВАС, с което са присъдени разноски в полза и на двете страни. Отбелязва се, че в този случай е приложим чл.103 от ЗЗД, като се допуска прихващане, при което по-малкото от двете вземания се погасява. Сочи се, че на 09.02.2023 г. ищецът е направил изявление до ответника в тази насока, като според чл.104 от ЗЗД, с него вземането на ответника е погасено към 29.11.2022 г.

Според ищеца на 10.02.2023 г. той е получил покана за доброволно изпълнение по процесното изп.дело, образувано от ответника пред ЧСИ МБ за присъдените от ВАС разноски в размер на 100.00 лв. С оглед на това, той е подал искания до ответника и до ЧСИ МБ за прекратяване на изп.дело, по които нам произнасяне.

Ищецът аргументира становище, че с направеното от него изявление от 09.02.2023 г. до ответника, вземането на последния се е погасило към 29.11.2022 г., поради което то не се дължи и иска да се установи този факт.

Ответникът ССО в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала отговор на исковата молба, с който изразява становище по допустимостта и основателността на предявения с нея иск.

Ответникът оспорва да е пасивно легитимиран по заведения иск с мотив, че поканата за доброволно изпълнение на процесното вземане не изхожда от него, както и поради това, 1 че искът е предявен сред преклузивния срок, даден с определение № 6475/16.02.2023 г. по ч.гр.д.№ 8137/2023 г. по описа на СРС, 56 състав.

По същество ответникът оспорва иска с мотив, че изявлението за прихващане на ищеца е направено след образуване на изп.дело. Отбелязва се, че освен главното вземане, предадено за събиране на ЧСИ, за ищеца са възникнали и други задължения – разноски по изп.дело, които не са погасени чрез прихващане.

По така изложените съображения се иска съдът да са отхвърли предявения иск.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа предявения иск. Ответникът се представлява от пълномощник, който оспорва иска.

По делото са ангажирани писмени доказателства.

Съдът, преценявайки твърденията на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема следното:

Ищецът е предявил отрицателен установителен иск, че не дължи на ответника присъдена му сума от 100.00 лв. с окончателно решение № 10888/29.11.2022 г., постановено по адм.д.№ 3977/2022 г. по описа на ВАС, за събирането на която е образувано изп.дело № 20238380400041 по описа на ЧСИ МБ, рег.№ 838 от КЧСИ, поради извършено прихващане с изявление на ищеца от 09.02.2023 г.

В случая по делото не е спорно, а и от събраните в хода на производството писмени доказателства се установява, че страните по настоящия спор са били страни и по адм.д.№ 3977/2022 г. по описа на ВАС, което е приключило с окончателно решение № 1088/29.11.2022 г., с което са присъдени разноски в полза на ССО в размер на 100. 00 лв. и разноски в полза на А. Г. в размер на 300.00 лв.

Видно от отбелязването върху решението, на 09.12.2022 г. е издаден изпълнителен лист в полза на ССО, който е получен от неин представител на 29.12.2022 г. Въз основа на молба на кмета на ССО до ЧСИ МБ, рег.№ 838 от КЧКИ, пред последния на 04.01.2023 г. е образувано изп.дело № 20238380400041, за събиране на сумата от 100.00 лв. от А. Г., въз основа на издадения по адм.д.№ 3977/2022 г. по описа на ВАС изпълнителен лист.

На 09.02.2023 г. ищецът е депозирал пред ответника изявление за прихващане, в което е изразил желанието си неговото задължение към ССО от 100.00 лв. да бъде погасено с част от вземането, което той има от общината в размер на 300.00 лв.

Тези релевирани факти, заявени в исковата молба /а и установени със събраните писмени доказателства/ и търсената защита, обосновават квалифицирането на иска като такъв по чл.292 от АПК, който подлежи на разглеждане от а дминистративния съд по местожителството или седалището на взискателя, съобразно предвиденото в чл.293, ал.3 от АПК.

Аргумент в тази насока съдът черпи от това, че изпълнителното производство е 2 било образувано въз основа на изпълнително основание по смисъла на чл.268, т.2 от АПК влязло в сила решение на ВАС, и че оспорването на признатите с това решение права се основава на факти, настъпили след влизане в сила на решението, поради което предявеният отрицателен иск намира правно основание в чл.292 и сл. от АПК /в тази насока определение № 36 от 13.10.2014 г. , постановено по гр. д. № 36/2014 г. по описа на ВКС, 5-членен смесен състав/.

По така изложените съображения, настоящият състав намира, че не е компетентен да се произнесе по предявения иск. Даденият в о.с.з. от 13.06.2023 г. ход по същество следва да се отмени, а делото да се изпрати по компетентност на АССГ, като производството пред СРС се прекрати.

Водим от горното и на основание чл.118, ал.2 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ свое протоколно определение от 13.06.2023 г., с което е даден ход на делото по същество.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 12258/2023 г. по описа на СРС, 128 състав.

ИЗПРАЩА делото по компетентност на Административен съд – София град.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, подадена до Софийски градски съд, чрез Софийски районен съд в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3