Присъда № 79 от 24.04.2026, Районен съд - Сливен

МОТИВИ към Присъда № 79 от 24.04.2026 год. по НОХД № 280/2026 год. на СлРС изготвени на 29.04.2026 год.

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Д. С. А. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 2 от НК и по чл. 216, ал. 1 от НК.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становището на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

Преди започване на разпоредителното заседание пострадалата Г. И. С. е направила искане, че желае да се конституира като частен обвинител. В разпоредително заседание конституирана като частен обвинител по делото, пострадалата се представлява повереник, който пледира, че ако бъде наложено наказание „Пробация“ за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 2 от НК, то същото да бъде в максимално предвидения от закона срок, като включва не само първите две пробационни мерки, но и пробационните мерки - „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ за максимално предвидения в закона срок и „Ограничаване свободното придвижване“. По отношение на престъплението по чл. 216 от НК, пледира на подс. А. да бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, като което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за три години изпитателен срок. Пледира да им бъдат присъдени всички сторени от пострадалата разноски, както на досъдебното производство, така и на съдебното производство, а по отношение на веществените доказателства предоставя на съда.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвиненията, така както са предявени, след направеното изменение на обвинението по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 26, ал.

1 от НК, като ги счита за доказани по безспорен начин. Пледира съда да признае за виновен подс. А. в извършването на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 2 от НК и да му бъде наложено наказание „Пробация“ в размер на осем месеца, включваща следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и втората мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ също за период от осем месеца. Пледира съда да признае за виновен подс. А. в извършването на престъпление по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Счита, че следва на основание чл. 23, ал. 1 от НК да бъде определено едно общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

По отношение на веществените доказателства по делото счита, че мобилният апарат „Самсунг“, модел „ЕС 22“, както и веществените доказателства поставени в плик, запечатан с лепенка № Д 3048 на ОД на МВР-Сливен, следва да бъде върнати на собственика Г. И. С.; а двата броя диска - да останат по делото до изтичане сроковете за съхранение на делото, след което да бъдат унищожени като вещи без стойност.

Разпитан в съдебно заседание, подсъдимият Д. С. А. се признава за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло 1 всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за стореното и моли да му бъде наложено наказание „Пробация“.

Адв. И. Т. от АК - Сливен – упълномощен защитник на подсъдимия А., не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да определи на подсъдимия А. за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал.

2 от НК наказание „Пробация“ включваща двете задължителни пробационни мерки:

„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за период от шест месеца, а за престъплението по чл. 216, ал.

1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК – също наказание „Пробация“, включваща двете задължителни пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за период от шест месеца, като на основание чл. 23 от НК да му бъде определено наказание „Пробация“ включваща двете задължителни пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за период от шест месеца. По отношение на веществените доказателства предоставя на съда и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на частния обвинител, тъй като счита, че същото е в завишен размер, не било съобразено със сложността на делото и обема на извършена работа и не съответствало на договореното и заплатено възнаграждение, поради което ще моля да бъде намалено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Д. С. А. е със средно образование, неженен, не работи, неосъждан (реабилитиран).

Пострадалата Г. И. С. живеела на семейни начала с под. А. от около 13 години.

Първите четири години от съжителството им те постоянно пребивавали в Република Германия, гр. Карлсруе. Там пострадалата работела законно като проститутка по собствено желание. След това свид. Г. С. и подс. А. се върнали в Република България, като живеели в с. *****. Известно време стопанисвали язовир и се занимавали с отглеждане на риба.

Преди около 4 - 5 години те отново се върнали в Република Германия, като пострадалата продължила да работи като проститутка. Обикновено тя и подсъдимият стояли три месеца в Република Германия, след което се връщали в дома им в с. Желю войвода за около месец - два и пак заминавали.

С течение на времето свид. Г. С. забелязала, че щом се върнели в България, подс. А. се срещал с други жени. Това обстоятелство започнало да поражда между двамата напрежение и неразбирателство. Свид. Г. С. решила, че е време с подсъдимия да се разделят. Той не приел нейното решение, като първоначално искал тя да му даде шанс да оправи отношенията между тях, а после започнал да я заплашва, че щял да я унищожи и че нямало да я остави.

На 18.06.2025 год. пострадалата и подсъдимият се прибрали в Република България, тъй като бащата на последния постъпил в болница. Вечерта на 20.06.2025 год. те имали гост в дома си в с. Желю войвода. Били седнали на двора на къщата.

Около 23,00 часа свид. Г. С. отишла да спи, тъй като й било студено. Около полунощ усетила, че подс. А. се е прибрал в къщата. Тя станала и отишла при него в хола. По това време се прибрал и свид. С. С. – син на подсъдимия от предишно негово 2 съжителство с друга жена.

Пострадалата изпушила една цигара и пак си легнала. Около 03,00 часа подс. А. отишъл при нея в спалнята и си легнал. Между тях възникнал спор, при който тя му казала, че желаела наистина да се разделят. Подсъдимият започнал да я обижда, като тя се е опитала да го успокои, за да заспи. Той обаче не се вслушал в думите й и започнал да скубе косата й. Взел телефонът й „Самсунг S 22“ и започнал да го удря в земята, докато накрая мобилното устройство се разпаднало.

Свид. Г. С. се изплашила и тръгнала да бяга към коридора. Подс. А. започнал да я дърпа с ръце, за да се върнела обратно в спалнята. Все пак тя успяла да се отскубне от него и влязла в стаята, където спял синът му. Започнала да вика за помощ, но подсъдимият отново успял да я хване за косата и я завлякъл обратно в спалнята. Там започнал да разкъсва дрехите й. Първо с натиск с ръце и дърпане разкъсал горната част на пижамата й. Свид. Г. С. опитала да облече две тениски една след друга върху себе си, но подс. А. скъсал всяка от тях. Започнал да дърпа силно бельото на пострадалата, при което го скъсал. След това скъсал и долнището на пижамата й.

Свид. Г. С. останала чисто гола.

Той й заявил, че щял да я изведе на пътя чисто гола. Тогава пострадалата видяла розова кърпа в стаята, взела я и успяла да се завие с нея, за да не бъде гола пред сина на подсъдимия, който бил свидетел на случващото се. Подс. А. дръпнал кърпата, с която свид. Г. С. се увила, и тя пак останала чисто гола. Подс. А. започнал да блъска свид. Г. С. към коридора, като й казал, че щял да я изхвърли. Тя се опитала да избяга, но подсъдимият й казал, че нямало да я остави така лесно и отново я избутал в спалнята, като заключил вратата на коридора, за да не излезела навън. Продължил да я скубе и тъй като тя вече не издържала на болката, извикала на свид. С. С. да сигнализира в полицията. От упражнения натиск с ръце, докато дърпал и блъскал пострадалата и късал дрехите и бельото й, подс. А. й нанесъл увреждания по дясната мишница и долните крайници в областта на дясното бедро и лявата подбедрица.

Подсъдимият взел телефона от ръцете на сина си, като го захвърлил на земята.

Пострадалата използвала този момент на разсейване на подсъдимия, взела розовата кърпа и другия си мобилен телефон, който бил здрав, и успяла да избяга през прозореца на спалнята. Излязла на двора, а от там през задните врати избягала навън.

Успяла да се скрие в изоставен имот на около 400 м. от дома й. Подала сигнал на ЕЕН 112 за случая.

Докато чакала пристигането на полицейския екип, който се забавил около 40 минути, пострадалата чувала силни шумове, идващи от дома й. Тъй като на къщата й с подсъдимия имало монтирани камери за видеонаблюдение, до които тя имала достъп чрез мобилно приложение, решила да види в реално време какво се случвало.

Достъпила приложението за видеонаблюдение и видяла как подс. А. с дълъг предмет, наподобяващ метален лост или дървен кол, удрял по личния й автомобил „БМВ 320“ с рег. № *****.

Тъй като екипът на МВР все още не бил пристигнал, тя подала втори сигнал на ЕЕН 112. Не след дълго на място пристигнали дежурни полицаи, които отвели в РУ – Сливен пострадалата.

От изготвена по делото съдебно - медицинската експертиза на пострадалата Г.

С. се установява, че по същата били констатирани следните наранявания: в областта на предновътрешната повърхност на горния край на дясната мишница наличие на синкаво мораво кръвонасядане, с неправилна форма с размери около 3 - 4 см., с 3 болезненост на тъканите около него; синкаво петнисто кръвонасядане с диаметър около 2 см. по страничната повърхност на долната половина на дясното бедро, като тъканите около него били също болезнени и болките се засилвали при опипване с ръка и синкаво кръвонасядане с окръглена форма с диаметър около 2 - 2,5 см. в областта на задно страничната повърхност на горния край на лявата подбедрица, като тъканите около него също били болезнени и болките се засилвали при опипване с ръка. В заключението на вещото лице било отразено, че при правилно протичане на оздравителните процеси такива увреждания заздравявали за срок от около 7 - 8 дни; както и че след тяхното заздравяване нямало да останат трайни белези на тяхното местонамиране. Посочено е в експертизата, че описаните увреждания били причинени вследствие действието на механичен фактор в областта на горния десен крайник и в посочените области на долните крайници; че същите добре отговаряли да са били причинени в следствие упражнен натиск с пръсти в посочените области на крайниците; както и че същите добре отговаряли да са били получени по начин и време както съобщила и самата пострадала. Според заключението на вещото лице съвкупно, описаните телесни увреждания причинили на пострадалата Г. С. „Болки и страдания“.

От изготвената по делото съдебно - видеотехническа експертиза се установява, че на хартиен носител били свалени кадри от видеозаписите от камерите за наблюдение в дома на пострадалата.

От изготвената по делото съдебно - фоноскопна експертиза се установява съдържанието на проведените разговори на пострадалата с дежурен оператор на ЕЕН 112.

От изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза се установява, че нанесените от подсъдимия щети по автомобила на пострадалата „БМВ 320“ с рег. № *****, както и стойността на мобилния телефон „Самсунг S 22“ възлизат общо на стойност 5225,91 евро (10221,00 лева).