Решение № 577 от 21.05.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 577 гр. Кюстендил, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря Катя П. Николова като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20251520102350 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Съдът е сезиран с искова молба с вх. № 9796/19.08.2025 г., пощенско клеймо 18.08.2025 г., от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, с адрес на управление: район „Младост“, ж. к. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк – София“ № 1, сграда 15, вх. „А“, ет. 4, представлявано от Р. И. М., в качеството й на управител, чрез пълномощника адв. Н. К., АК – Стара Загора, с приложено пълномощно, с адрес за призоваване: **************, против Ц. Й. Г., ЕГН **********, с адрес: ************.

В исковата молба се твърди, че на 15.02.2017 г. бил сключен Договор за потребителски кредит № ********* между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Ц. Г., по силата на който кредиторът е отпуснал на длъжника потребителски кредит в размер на 20 600 лв. /двадесет хиляди и шестстотин лева/.

Съгласно сключения договор между страните, кредитополучателят се бил задължил да погаси задължението си на 120 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване – 01.02.2027 г. Поради неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихви/, кредитът станал предсрочно изискуем, което на оснoвание чл. 12 от Договора пораждало правния интерес на дружеството да предяви настоящия иск.

1

Длъжникът бил уведомен с нарочно уведомление за предсрочната изискуемост на 16.09.2021 г.

Твърди се, че на 19.01.2021 г. процесното вземане срещу ответника Г. било прехвърлено на ищцовото дружество на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземанията (цесия). Изпратено било уведомление по смисъла на чл. 99 от ЗЗД до длъжника от цедента. Съгласно приложено изрично пълномощно „Иванов и Деневи“ – Адвокатско дружество, упълномощено от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, да извършва уведомяване на длъжниците от името му и за негова сметка. Моли се да бъде прието, че длъжникът е надлежно уведомен с връчването на уведомление изходящо от цедента, като приложение към исковата молба. С връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея, ответникът щял да получи уведомлението, изходящо от стария кредитор за извършеното прехвърляне на процесните вземания, като така ставал надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото имало възражения в тази насока.

Ищецът сочи, че пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора, като в тази връзка било образувано ч. гр. д. № 223/2022 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, по повод на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК за сумата 5 088, 16 лв., от които – главница 3 000, 00 лв. (частично от общо дължима главница за плащане 15 125 лв.); договорна лихва – 1 494, 83 лв., претендирана лихва за периода от 01.03.2020 г. до 16.09.2021 г. (дата на получаване на уведомление за предсрочна изискуемост) и лихва за забава – 593, 33 лв. (за претендираната главница).

На основание издаден изпълнителен лист по горепосоченото дело, на 28.03.2022 г. длъжникът бил осъден да заплати на дружеството „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата в размер на 5 088, 16 лв. (частично), както и разноски в размер на 281, 76 лв. Било образувано изпълнително дело № 842/2022 г. при ЧСИ В. А., рег. № 742, като това задължение към днешна дата било изплатено.

На 30.05.2025 г. било подадено отново заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, като било образувано ч. гр. д. № 1399/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, за сумата от 14 374, 20 лв., от които главница – 12 125 лв. (представляваща останала несъдебна главница по договора); лихва за забава – 2 249, 20 лв. (за претендираната главница).

Срещу издадената заповед от ответника Г. било подадено възражение, за което дружеството било надлежно уведомено със съобщение, връчено на 24.07.2025 г.

Твърди се, че към настоящия момент процесното вземане не било погасено. Ето защо се прави искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че Ц. Г. дължи и следва да заплати на дружеството „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата в размер на 14 374, 20 лв., от които 12 125 лв. (представляваща останала несъдебна главница по договора); лихва за забава – 2 249, 20 лв. (за претендираната главница) за периода от 2

01.07.2022 г. – дата на забава до дата на подаване на заявлението в РС – Кюстендил – 30.05.2025 г. (ч. гр .д. № 1399/2025 г.), дължими по Договор за потребителски паричен кредит № ***********/15.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.

Представени са писмени доказателства, съответно направени са и доказателствени искания.

В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи исковата претенция и предвид обстоятелството, че ответникът претендира да му бъдат заплатени разноски за адвокатско възнаграждение, направено е възражение за прекомерност предвид фактическата и правна сложност на делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба , с който се изразява становище относно редовността на исковата молба, като е заявено, че същата не отговаря на законовите изисквания и следвало да бъде оставена без движение.

Нередовността на исковата молба се състояла в обстоятелството, че ищцовото дружество следвало изрично да уточни за кой период е начислена претендираната от негова страна непогасена главница в размер на 12 125 лв.

Сочи се, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит със следните параметри:

Чиста стойност на кредита – 20 000 лв.; такси за разглеждане на кредит 600, 00 лв.; размер на предоставения кредит 20 600 лв.; обща сума, дължима от потребителя 29 782, 10 лв.; лихвен процент 6, 49 % и ГПР 8, 82 %.

Твърди се, че ответникът Г. била надлежно уведомена относно прехвърлянето на вземането.

Искът бил неоснователен, тъй като вземането за главницата било погасено по давност.

Процесният Договор за кредит бил недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, като не било посочено кои точно разходи формират ГПР, както и че при изчисляване на ГПР не била включена таксата за разглеждане в размер на 600, 00 лв. Не било посочен лихвен процент на ден, както и че шрифтът на договора не отговарял на изискванията на закона.

Иска се да бъде отхвърлен предявеният иск, като неоснователен.

Претендират се разноски в заповедното и исковото производство. Направени са доказателствени искания.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват, не изпращат процесуални представители, депозират нарочни молби за даване ход на делото в тяхно отсъствие.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

3

Видно от приложения по делото Договор за потребителски кредит №********* / л. 7-11/, сключен на 15.02.2017 г. е, че между страните са възникнали облигационни правоотношения, по силата на които „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е отпуснал на длъжника потребителски кредит в размер на 20 600 лв., платим на 120 месечни вноски, при месечна вноска в размер на 248, 19 лв., ГПР 8, 82 %.

Вземането на първоначалния кредитор е цедирано с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.01.2021 г. на настоящия ищец „ЕОС Матрикс“ ООД ( л. 23 - 27), като видно от Приложение 1 към договора (л. 28 - л. 30) е включено и вземането към ответника. Налице е и потвърждение за извършената цесия, съгласно чл. 99 от ЗЗД /л. 31/, с което цедента потвърждава прехвърлянето на всички вземания, присъстващи в Приложение 1 към Договора за цесия към цесионера, който е ищец в настоящото производство. С нарочно пълномощно цедентът е упълномощил цесионера да извърши уведомяване на длъжника за извършената цесия /л. 3233/. С писмо с изх. №5787/13.09.2021 г. / л. 35/, връчено на 16.09.2021 г. Г. е била уведомена за цесията, както й е обявена предсрочна изискуемост на непогасените вземания. Наред с това ищецът е поискал, ако съдът приеме, че ответникът не е надлежно уведомен за цесията или за предсрочната изискуемост, то да се счита, че това е изпълнено с връчване на препис от исковата молба на ответника.

По делото е назначена и приета, като обективно и компетентно изготвена, съдебно-счетоводна експертиза с вх. №4782/30.03.2026 г. /л. 226238/, извършена от вещото лице М. В.. Съгласно заключението, непогасената част от задължението по главницата за процесния договор и претендиран период е в размер на 12 125 лв., а лихвата за забава за периода 01.07.2022 г. – 30.05.2025 г. е 4 507, 52 лв. В заключението е констатирано, че ответницата е погасила сума в размер на 3 000 лв. по изп. дело №842/2022 г. по описа на ЧСИ В. Александрова, касаеща процесния договор за потребителски кредит.

Отговорено е още, че до цесията ответницата е погасила сума в размер на 9 978, 01 лв. и съответно неиздължената главница била 15 125 лв. Посочено е, че ГПР е 8, 8965 %, ако се включи в общата сума и таксата от 600 лв. за разглеждане преди усвояването или ГПР 8, 0979 % с включена такса от 600 лв. за разглеждане преди усвояването на кредита.

По делото е назначена и приета, като обективно и компетентно изготвена, съдебно-техническа експертиза с вх. №3476/11.03.2026 г. /л. 216224/, извършена от вещото лице С. Т.. От отговорите на вещото лице се установява, че преобладаващата част от договора за кредита е изпълнена на шрифт 10, в това число размера на кредита, сумата за връщане, лихви, вноски и т.н. Преобладаващата част от общите условия са с шрифт 12, освен единични означения, които са с размер на изписването 10, що се касае до погасителния план - цифровото съдържание в таблицата изцяло е на шрифт 10.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след 4 преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът, в изпълнение на задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т.

10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК констатира, че е налице издадена заповед за за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. №1399/2025 г. по описа на Районен съд Кюстендил именно за вземането, предмет на настоящата искова молба. Срещу заповедта е подадено възражение по чл. 414 от ГПК, а в законоустановения едномесечен срок е предявен иск, респективно следва да се приеме, че е спазен срокът за предявяване на установителния иск.

При посочените съображения предявените искове се възприемат за допустими.

По основателността:

Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 , вр. с чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на прeсъдено нещо, тъй като в случая възражението срещу заповедта препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл. 416 от ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.

В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК за търсените суми в полза на ищеца, срещу която е депозирано възражение.

В това исково производство задължение на ищеца бе да установи основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник, който следва да докаже възраженията си срещу вземането.

При така разпределената доказателствена тежест и ангажираните доказателства по делото остава безспорно, че между ответника и “Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД е възникнало облигационно отношение по силата на договор за потребителски кредит, сключен на 15.02.2017 г., като вземането е цедирано на настоящия ищец, за което ответникът е уведомен, както е посочено по-горе.