Решение № 142 от 13.11.2025, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Луковит, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря ТЕОДОРА Д. ЙОЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Гражданско дело № 20224320100248 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 34, ал. 8 вр. ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Производството по делото е образувано по жалба на Д. П. С. с адрес: [заличен адрес по GDPR] чрез адв. Й. П. от ВТАК против Заповед № ***** г. на Директора на Областна дирекция Земеделие – гр. Ловеч, издадена на основание чл. 34, ал. 8 вр. чл. 34, ал. 1 и ал. 6 и и чл. 37в, ал. 10 и ал. 11 от ЗСПЗЗ, с която е наредено жалбоподателят да заплати по сметка на Областна дирекция Земеделие – гр. Ловеч сума в размер на 35,03 лв., представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за ползваните земи за землище с.

Дерманци, общ. Луковит за 2021/2022 стопанска година, като ползвател без правно основание на част с площ 0,417 дка от поземлен имот с идентификатор № ***** в землището на с. Дерманци, община Луковит от държавен поземлен фонд.

Релевираните в жалбата оплаквания са за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като същата е издадена въз основа на Заповед № ***** г. на Директора на Областна дирекция Земеделие – гр. Ловеч, с която е утвърдено разпределението на масивите за ползване в землището на с. Дерманци, ЕКАТТЕ *****, община Луковит, област Ловеч за стопанската 2021/2022 г. и която заповед в частта й по т. 3 – с която е разпоредено заплащане на суми в размер на средното годишно рентно плащане, дължими от ползвателите за ползвани имоти по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, е оспорена по съдебен ред.

Жалбоподателят счита, че при определяне на средното годишно рентно плащане не е извършен предвидения обстоен анализ по действащата към момента и утвърдена от министъра на земеделието и храните Методика за определяне на средното годишно рентно плащане, в резултат на което са определени неоснователно завишени суми за ползване на имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ. Твърди, че поради твърде завишената цена на белите петна, същите не са включени в подадената до ОДЗ анкетна карта, т.е. не са заявени за 1 ползване. Не е спазен и процесуалният ред за издаване на оспорения акт. Моли да бъде отменена оспорената заповед изцяло като незаконосъобразна и неправилна.

Жалбоподателят взема участие в производството чрез процес. си представители адв. Й. П. и адв. Н.Л., които поддържат жалбата.

В депозирания писмен отговор ответникът по жалбата – директора на ОДЗ – Ловеч чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт

Р. Н. изразява становище неоснователност на жалбата и моли за оставянето й без уважение. Счита, че оспорения административен акт е правилен и законосъобразен.

С протоколно определение от 16.09.2022 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК вр. чл. 144 от АПК производството по делото е спряно до разрешаване с влязло в сила решение на спора по гр.д. № 653/2021 г. на Районен съд – Луковит, предмет на оспорване по което е Заповед № ***** г. на Директора на Областна дирекция Земеделие – гр. Ловеч в частта й по т. 3.

С определение от 03.12.2024 г. е констатирано, че преюдициалното производство по горното дело е приключило с влязло в сила решение и настоящето производство е възобновено.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № ***** г. на Директора на Областна дирекция Земеделие – гр. Ловеч, е наредено жалбоподателят Д. П. С. да заплати по сметка на Областна дирекция Земеделие – гр. Ловеч сума в размер на 35,03 лв., представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за ползваните земи за землище с. Дерманци, общ. Луковит за 2021/2022 стопанска година, като ползвател без правно основание на част с площ 0,417 дка от поземлен имот с идентификатор № ***** в землището на с. Дерманци, община Луковит от държавен поземлен фонд.

В заповедта е посочено, че се издава на основание чл. 34, ал. 8 вр. чл. 34, ал. 1 и ал. 6 и и чл. 37в, ал. 10 и ал. 11 от ЗСПЗЗ.

От фактическа страна в заповедта е посочено следното: жалбоподателят е подал заявление № ***** г. за землище с.Дерманци, община Луковит за предоставяне за ползване на имоти от ДПФ при условията на чл.37в, ал. 10. На основание Заповед № ***** г. на директора на ОДЗ – Ловеч, издадена по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ за землището на с. Дерманци, са му предоставени за ползване – част от ПИ с идентификатор ***** в землището на с.

Дерманци. Към настоящия момент е установено ползване на имотите от жалбоподателя без сключен договор за наем и без заплащане на съответна наемна цена. На 24.11.2021 г. в изпълнение на Заповед № ***** г. на директора на ОДЗ - Ловеч от назначена комисия е извършена проверка на основание чл.47, ал.8 от ППЗСПЗЗ за състоянието и ползването на имотите от ДПФ в община Луковит. Установено е, че имот с идентификатор ***** в землището на с. Дерманци от ДПФ се ползва от жалбоподателя съгласно сключено споразумение. Това е видно и в част от направените при проверката геопозиционирани снимки. В изготвените за проверката констативни протоколи от 24.11.2021 г. състоянието на имота е определено като нива с ползвател Д. П. С. съгласно сключено споразумение.

2

Представено е уведомление по чл. 26 от АПК за започване на производство по чл. 34, ал. 6 и ал.8 от ЗСПЗЗ, изпратено до жалбоподателя с писмо по пощата, неполучено от него, тъй като е отразено от пощенския служител, че пратката е непотърсена.

С административната преписка са представени писмени доказателства, касаещи определяне размера на средното годишно рентно плащане за стопанската 2020/2021 г. по реда на § 2е от ДП на ЗСПЗЗ – заповед на директора на ОДЗ – Ловеч за назначаване на комисия, Протокол от 29.01.2021 г. от заседание на комисията за изчислените стойности на СГРП за всяко землище по общини и начин на трайно ползване, доклад на комисията, методика за определяне на СГРП, одобрена от министъра на земеделието, храните и горите със заповед от 22.01.2021 г. Определено е средногодишно рентно плащане съгласно §2е от ДР на ЗСПЗЗ за землището на с. Дерманци - за ниви в размер на 46.00 лева за декар.

Представена е Заповед № ***** г. на Директора на Областна дирекция Земеделие – гр. Ловеч, с която е утвърдено разпределението на масивите за ползване в землището на с.

Дерманци, съгласно сключено доброволно споразумение за стопанската 2021/2022 г. В т. 3 е разпоредено заплащане на суми в размер на средното годишно рентно плащане, дължими от ползвателите за ползвани имоти по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ. За имотите от ДПФ и ОПФ, които попадат в масивите за ползване се прилага чл. 37в, ал. 10 от ЗСПЗЗ, а за полските пътища се прилага чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ.

Цитираната заповед в частта си по т. 3, с която е разпоредено заплащане от ползвателите на суми в размер на средното годишно рентно плащане за имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ /т.нар. „бели петна“/ по жалба на ЗП „Д. С.“ е била предмет на съдебен контрол в производството по гр.д. № 653/2021 г. по описа на РС – Луковит. С Решение № 47/29.05.2024 г. на РС – Луковит, потвърдено с Решение № 2076/20.11.2024 г. на Адм. съд – Ловеч жалбата е отхвърлена.

Други писмени доказателства по делото не са представени.

Ответникът не е представил визирания в оспорената заповед констативен протокол от 24.11.2021 г., посочен като фактическо основание за издаването й.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Видно от известие за доставяне, приложено към административната преписка, оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 29.04.2022 г., а жалбата е входирана в ОДЗ – Ловеч на 13.05.2022 г.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения.

Съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Предмет на оспорване в настоящия процес е заповед по чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ, съгласно който: "В случаите на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд заповедта по ал. 1 се издава от директора на областната дирекция "Земеделие". Сумите по ал. 6 се превеждат по сметка Министерство на земеделието и храните“. В тази връзка съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената от закона писмена форма.

Настоящият съдебен състав намира, че атакуваната заповед е издадена при 3 неправилно приложение на материалния закон. В случая е налице противоречие с нормите на чл. 34, ал.1, ал. 6 и ал. 8 от ЗСПЗЗ, което се изразява в несъответствие на посоченото в заповедта правно основание за издаването й и с нареденото в разпоредителната й част.

По силата на чл. 34, ал.1 и ал.8 от ЗСПЗЗ компетентният административен орган е задължен да нареди изземването на имота от лицето, за което счита,че го ползва неправомерно. Според ал. 6 на същата норма в 7-дневен срок от датата на получаване на заповедта по ал.1, ползвател, който ползва без правно основание земеделска земя, може да внесе по банкова сметка за чужди средства в общината сума, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землищата от общината през предходната година за времето на неправомерното ползване. В този случай се спира изпълнението на заповедта, като правоимащите лица се уведомяват в 3-дневен срок от кмета на общината по реда на АПК за правото им да получат депозираната сума. В случай, че в 10-дневен срок от получаване на уведомлението правоимащите лица изразят писмено съгласие за получаване на депозираната сума, издадената заповед се отменя от кмета на общината. При липса на изрично писмено съгласие, издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение. Тези условия по ал.6 се посочват в заповедта по ал.1 съгласно чл. 34, ал.7 от ЗСПЗЗ. Следващата ал.8 на чл. 34 ЗСПЗЗ регламентира, че в случаите на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд, заповедта по ал.1 се издава от директора на областната дирекция "Земеделие", а сумите по ал.6 се превеждат по сметка на министерството на земеделието и храните.

В конкретния случай не е разпоредено изземване на имотите, а е наредено плащане на суми. Директорът на ОДЗ - Ловеч е издал един самостоятелен акт, съдържащ разпореждане към жалбоподателя, в качеството му на ползвател на земеделска земя без правно основание, да внесе сумата от 35,03 лв. по банкова сметка на ОДЗ - Ловеч /а не по сметка на МЗХ, както изисква чл. 34, ал.6 от ЗСПЗЗ/, без да има разпореждане за изземване на имота на основание чл. 34, ал.1 от ЗСПЗЗ. В съдебната практика трайно и непротиворечиво е прието, че внасянето на трикратния размер на средното годишно рентно заплащане, предвидено в чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ е една възможност, установена в полза на адресата на заповедта за изземване. Административният орган няма правомощието да задължава неправомерния ползвател да внася определена сума по реда на чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ, а съгласно чл. 34, ал.7 е длъжен със заповедта за изземване единствено да му укаже тази възможност. Дали да се възползва от предоставената с ал. 6 правна възможност при разпоредено изземване на земите, е въпрос на избор от адресата на този административен акт. Това е така, защото в производството по чл. 34 от ЗСПЗЗ, независимо от кой орган се провежда - кмета или директора на Областна дирекция "Земеделие", главното административно правоотношение е изземването на имота от неправомерния ползвател.

Предвидената в чл. 34, ал.6 от ЗСПЗЗ процедура по заплащане на парична сума, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за времето на неправомерното ползване е една възможност, предвидена в закона в полза на неправомерния ползвател. Според чл. 34, ал.6 от ЗСПЗЗ, ако неправомерният ползвател се 4 възползва от предоставената му възможност да заплати посочената сума и ако правоимащото лице, в случая държавата, чрез министъра на земеделието и храните, заяви писменото си съгласие за получаване на сумата, изземването на имота се отменя от органа, който го е наредил. В производството по чл. 34 от ЗСПЗЗ никъде не е предвидена възможност за издаване на заповеди, с които се нарежда единствено заплащане от неправомерния ползвател на определена парична сума, както е сторено в настоящия случай.