Решение № 445 от 18.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. София, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Георгиева

Членове:

Даниела Росенова

Красимира Райчева при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова в присъствието на прокурора К. Ас. С. като разгледа докладваното от Красимира Райчева Наказателно дело за възобновяване № 20241000600929 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.341 ал.1 чл.419-425 НПК.

Образувано е по искане на осъдената Б. Х. А. чрез защитника й адв. И. Л. за възобновяване на производството по НОХД №6128/21г. по описа на СРС и отмяна на постановената по делото присъда от 08.03.2022г., както и решението на въззивната инстанция от 19.06.2023г. на СГС Х н.с. по ВНОХД №414/2023г., поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на закона и явна несправедлИ.ст на наложеното наказание – чл.422 ал.1.т.5 вр. чл.348 ал.3 от НПК. Изложени са съображения, че посочената присъда е била потвърдена от СГС и не подлежи на касационен контрол, а наложеното наказание на осъдената от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл.66 от НК било явно несправедлИ.. В тази насока в искането са изтъкнати съображения, че в хода на производството пред първата и втората инстанция концентрацията на алкохол в кръвта на осъдената не била установена по надлежния ред съгласно Наредба №1 от 19.07.2017г., поради което не били налице основанията за ангажиране на наказателна отговорност по чл.343б ал.1 от НК. Вещото лице извършило химическото изследване на пробата нямало необходимата квалификация за това, тъй като бил биолог, а не химик или лекар с призната специалност „Клинична лаборатория“. В самото медицинско изследване, както и в останалите медицински книжа, приложени по делото не 1 било отразено с какъв разтвор е била дезинфекцирана кожата, към момента на взимане на кръвната проба, по какъв начин е транспортирана и съхранявана до предаването й в лечебното заведение, липсвали данни дали е поставян химикал в съответния съд. В този смисъл изводите на първата и втората инстанция били неправилни и незаконосъобразни, нарушени били чл.13, 14, 15, чл.102 и чл.107 ал.3 от НПК поради което се иска на основание чл.425 ал.1 т.3 от НПК възобновяване на наказателното производство, отмяна на посоченото решение и признаване на подсъдимата за невиновна по обвинението в престъпление по чл.343б ал.1 от НК или алтернативно се претендира връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

В съдебно заседание осъдената Б. А. редовно призована не се явява и не взима становище по искането. Не се явява и упълномощения й защитник. В предходно съдебно заседание, проведено на 4.09.2024г. с молба вх.

№22752/3.09.2024г. адв.Л. е уведомил съда, че поради служебен ангажимент пред КЗП Пазарджик е възпрепятстван да се яви, поради което производството е било отложено за 9.10.2024г., като на защитника е било указано да представи доказателства за ангажиментите си за 4.09.2024г., както и надлежно пълномощно за конкретното дело.

Впоследствие в съдебното заседание на 9.10.2024г. осъдената Б. А. и адв.И. Л. отново не са се явили. Съдът е разгледал делото в тяхно отсъствие, тъй като същите са били редовно призовани и не са посочили уважителни причини за неявяването си, защитникът не е ангажирал доказателствата за служебна ангажираност от предходното съдебно заседание, както и пълномощно, въпреки изричните указания на съда.

Становището на прокурора по отношение на искането е, че същото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, тъй не били налице основанията за отмяна на атакувания съдебен акт.

Една седмица след проведеното съдебно заседание, в което производството е било обявено за решаване в САС е депозирана молба вх.

№26360/16.10.2024г. от адв.И. Л., с която същият моли съда да отмени хода по същество, за да участва в съдебното заседание, тъй като поради обективни пречки не могъл да се яви при разглеждане на делото на 9.10.2024г.

Представил е удостоверение на „Бразини “ЕООД гр.Пазарджик, с което посоченото дружество удостоверява, че на 9.10.2024г. в периода от 9.30 часа до 11.00 часа е извършило репатриране на управлявания от И. И. Л. л.а.

„Мазда“6 с рег. №******** от магистрала „Тракия“ в близост до град 2

Ихтиман до гр.Пазарджик, поради претърпяна авария. Към молбата адв.Л. е представил подробни писмени бележки, които моли да бъдат взети предвид, в случай, че не бъде уважено искането за отмяна хода по същество за участие в съдебното заседание. В същите по същество защитникът поддържа изложените в искането доводи. Твърди, че обективната истина по делото останала неразкрита, като първата и втората инстанция нарушили чл.13 от НПК. Техническото средство следвало да установи точния ден и час на изследване, което обаче по делото не било направено нито от прокуратурата, нито от съда. В АУАН въз основа на който разследващите установявали, че деянието е извършено на 20.03.2021г. в 01.35 часа били извършени преправки с химикал, без отбелязване на длъжностното лице извършило корекцията. При това положение не можело да се търси изобщо наказателна отговорност от подсъдимата. Двете съдебни инстанции не назначили съдебнотехническа експертиза, която да отговори на въпросите кой е часът изписан под преправката. Според твърдението на защитата преправката касаела проба, която установявала концентрация на алкохол на друго лице. Допуснати били нарушения на чл.1 от Наредба №1/2017г., тъй като годността на техническото средство и точността на неговите показания не били доказани от прокуратурата. Защитата се позовава на стойности на максимално допустимите грешки за масови концентрации на процесното средство за измерване съобразно регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване публикуван в интернет на страницата на Българския институт по метрология като заключава, ако същите се вземат в предвид в полза на изпробвания водач / 5%/ , ще следва, че промилите на концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимата са били под 1,2 промила. Изтеклия около 6 месечен срок от проверката на Дрегер Алкотеста би следвало да даде отклонение повече от 3,6%, от което следвало извод, че не можело по категоричен начин да бъде установено превишение над 1,2 промила, доколкото резултатът от пробата в случая бил 1,36 промила концентрация на съдържание на алкохол. Защитникът е изложил съображения за недоказаност на деянието, тъй като прокурорът и съдилищата не били отчели отклоненията на измерване, достигащи до 5% от измерената стойност, както и тенденцията в отклонение на чувствителността на уреда, което се увеличава с 0,9.5% на месец след проверката. Следвало да бъде назначена съдебно-техническа експертиза, която да изчисли благоприятния резултат за осъдената, а ако 3 резултатът бил под 1,2 промила същата следвало да бъде оправдана. В случая оставал недоказан един от елементите на състава на престъплението по чл.343б ал.1 от НК, а именно концентрацията на алкохол, поради което деянието не било осъществено от обективна страна. В случая се стигнало до започване на процедура за изследване на кръвната проба, но тази процедура била опорочена, поради което не можело да се установи концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимата. След издаването на талона за медицинско изследване от полицейските органи подсъдимата била заведена в ЦСПМ, като според показанията на свидетелите отказала да даде кръвна проба. Този отказ обаче следвало да бъде оформен в протокол съгласно чл.15 ал.8 от Наредба №1. В протокола следвало да се съдържа подпис на отказалия изследването и/или на един свидетел. В случая според защитника лекарят в ЦСМП въобще не съставил протокол, а е попълнил лист за преглед на пациент, т.е. не е удостоверил акта на отказ на осъдената по надлежния ред, с което процедурата по провеждане на химически анализ на кръвта за наличие на алкохол е останала недовършена, не по вина на осъдената. Удостоверяването на отказа върху листа на стр.23 от досъдебното производство не санирало липсата на протокол по предвидената форма в Наредбата. Само при наличието на удостоверение отказ за даване на кръв за изследване можело да се приеме, че за установяване концентрацията на алкохол в кръвта достатъчно било техническото средство, както е предвидено в Наредбата. Нарушаването на посочената в нея процедура правило невъзможно удостоверяването на конкретната стойност на концентрацията на алкохол в кръвта на водача на МПС. Независимо от алтернативно предвидените в Наредбата способи за установяване употребата на алкохол от водачите на МПС в конкретния случай нямало потвърждаване резултата от техническото средство. При извършения лабораторен анализ нямало надлежно регистриран отказ на подсъдимата да даде кръвна проба, което да отвори възможността за обосноваване наказателната отговорност само чрез установяване с техническо средство.

Били допуснати и съществени процесуални нарушения, тъй като преди приключване на съдебното следствие първоинстанционния съд не поканил подсъдимата да даде обяснения. Посоченото се явявало съществено процесуално нарушение, тъй като ограничавало правото на защита на подсъдимото лице.

Апелативния съд, като прецени изложените в искането на осъдената Б. Х.

4

А. и нейният защитник доводи, становищата на страните и материалите по делото, намира за установено следното:

Искането за възобновяване е подадено в срока по чл.421 ал.3 от НПК, от лице което има право на това срещу влязъл в сила акт, подлежащ на контрол по реда на чл.424 ал.1 вр. чл.419 от НПК.

Същото е ДОПУСТИМО, но разгледано по същество е

НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:

На първо място настоящият съдебен състав държи да отбележи, във връзка с молбата на адв.Л. от 16.10.2024г., депозирана една седмица след приключване производството и обявяването му за решаване, че не са налице основанията за отмяна хода по същество и възобновяване на производството пред САС, с оглед неговото лично участие в съдебното заседание. И за двете дати 4.09.2024г. и 9.10.2024г. осъдената А. и нейният защитник адв.Л. са били редовно призовани и не са се явили. По отношение представено удостоверение от „Бразини“ЕООД от защитника на осъдената съдът преценява, че същото не е надлежен официален документ, тъй като няма нито изходящ номер, нито данни за лицето, което го е подписало. Освен това, въпреки, че е бил задължен от съда, да представи доказателства за предходното си неявяване пред САС, адв.Л. не е сторил това. Подобно поведение не може да бъде толерирано от съда, който има задължението да приключи производството в разумен срок. С оглед представеното надлежно адвокатско пълномощно, съдът ще даде отговор на изложените към молбата му писмени бележки и възражения, посочени по-горе.

Според материалите по делото с Присъда от 8.03.2022г. постановена по НОХД №6128/2021г. РС София е признал подсъдимата Б. Х. А. за виновна в извършване на престъплението по чл. 343б ал.1 от НК, за това, че на 20.03.2021г. около 1.35 часа в гр.София на бул.“Васил Левски“ срещу №87 е управлявала моторно превозно средство л.а „Инфинити

ФХ30Д с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.36 на хиляда установено по надлежния ред с Алкотест Дрегер 7510 с №АRBA0137 проба 00320 съгласно чл.6 ал.9 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол, наркотични вещества или техни аналози, поради което и на основание чл.343б ал.1 и чл.54 от НК й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1/ една/година, изтърпяването на което е отложил на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 3/три/ години.

На основание чл.343г вр.чл.343б ал.1 чл.37 т.7 от НК на подсъдимата Б.

А. е наложено и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно 5 средство за срок от 6/шест/ месеца и е приспаднато времето, през което подсъдимата е била лишена от това право по административен ред.

Присъдата е била обжалвана от подсъдимата и нейния защитник пред Софийски градски съд, като с Решение №458/19.06.2023г. същата е била потвърдена и е влязла в законна сила.