Решение № 584 от 09.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 584 гр. София , 02.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20211000500116 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

С решение № 903831 от 14.09.2020г. постановено по гр.д. 144/2019г. по описа на ОС Благоевград, ГО, е уважен иск с правно основание чл.240 и чл.86 ЗЗД, като К. Ц. С. е осъдена да заплати в полза на А. А. Д., сумата от 48 700лв.(четиридесет и осем хиляди и седемстотин лева) представляваща главница - невърнат заем по договор от 11.11.2011г., както и сумата от 324, 67лв.(триста двадесет и четири лева и 67ст.), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 28.05.2019г. до 20.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 3 961лв. за разноски за първа инстанция.

Със същото решение е постановено да се изплати на двамата особени представители на ответницата - адв. Б. К. К. и адв. Г. С .Д., възнаграждение общо в размер на 1991лв. (по равно за всеки един от тях) от бюджета на ОС-Благоевград.

С определение № 903963 от 05.10.2020г. по гр.д. 144/2019г. по описа на ОС Благоевград, съдът е осъдил К. Ц. С., да заплати по сметка на ОС-Благоевград разноските за назначаване на особен представител на същата, които са в размер на 1991лв.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответницата по делото.

1

В срока по чл.248 ал.3 ГПК срещу определението е депозирана частна жалба от ответницата по делото.

Жалбоподателят-ответник К. Ц. С., чрез назначените й особени представители, оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени и отхвърли претенциите като неоснователни. Посочва, че не е доказано пълно и главно, че процесната сума е била реално предоставена в заем от страна на ищеца, сега въззиваем. Последният основава своята претенция на основание договор за заем, сключен на 11.11.2011г., при който е извършено единствено нотариално удостоверяване на подписите на страните, но не и на съдържанието.

От посочената в договора дата е видно, че процесният договор е сключен доста по - късно от датите, на които ищецът твърди, че е предоставил посочените парични суми, като ищецът не представя конкретни доказателства, от които да се изведе обоснован извод, че ответницата е получила цитираните парични суми, както и че същите са релевантни към приложения Договор за заем от 11.11.2011г.

На следващо място твърди, че са необосновани изводите на съда, че страните били уговорили в договора, че същият служи за разписка за предаването на посочените в него суми - 30 000 лв. и 18 700лв., тъй като такава уговорка в договора липсва. Твърди, че по делото не се доказва предоставянето в заем на която и да е от двете процесни суми. В настоящия случай в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и че е предадена въз основа на процесния договор за заем от 11.11.2011г. Установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да установи второто, доколкото сумата може да е предадена на друго основание - ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на сумата и пр. На първо място представеното по делото банково нареждане за кредитен превод от дата 23.07.2009г. за преведена сума в размер на 30 000 лева, не удостоверява получаването на сумата от ответницата К.С.. Това следва от обстоятелството, че получател по превода, представен по делото се явява ЕТ Е. - К.С., но няма ангажирани доказателства, че посочения в платежното ЕТ „Е. К.С.", е именно същото лице К.С. - ответник по настоящото дело. Липсват каквито и да са данни по делото за идентификация на процесния ЕТ, респ. кое е физическото лице, което извършва дейност под това наименование. Отделно от това дори и от цитирания по делото Договор за заем от 11.11.2011г., не могат да се извлекат данни, които да сочат, че ответницата е извършвала дейност като ЕТ. Отделно от горното, от представеното банково извлечение, не може да се направи извод, че същото доказва задължение на ЕТ в размер на 30 000 лв., което да е възникнало от заемен договор, тъй като основание за процесния превод, може да бъде и конкретно изпълнение на ищеца Д. на негово старо задължение по договор за заем към цитирания в платежното Едноличен търговец. На следващо място, относно втората претендирана сума в размер на 18 700 лв., също счита за неправилни изводите на съда, че предаването на сумата е доказано, доколкото по делото няма доказателства за нейното реално предаване. В договорът не е посочено, че същият служи за разписка за предаването 2 на посочените в него суми, респ. такава уговорка в договора липсва, поради което не може да се приеме като доказателство за предадената сума, а изрично в съдебно заседание, представителят на ищеца заявява, че не разполагат с разписка за предадената сума в размер на 18700лв. От друга страна твърди, с оглед гореизложеното и липсата на доказателства за дължимост на претендираните суми, дори и да се приеме, че посочените от ищеца суми са реално получени от ответницата, макар че липсват каквито и да е доказателства в тази насока, то с оглед датите, на които се твърди, че са предоставени - 23.07.2009г. - 30 000 лева и 12.01.2011r. - 18 700 лв., счита, че вземането за тях е погасено по давност, за което е релевирано своевременно възражение. Предвид неоснователността на главната искова претенция, за неоснователен и недоказан счита и иска за присъждане на мораторна лихва върху главницата в размер на 324,67 лв., за периода 28.05.2019г. до 20.06. 2019г. Претендира разноските.

Що се отнася до определението за разноските, твърди, че действително, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, като сумите се присъждат в полза на съда. Доколкото обаче решението е предмет на въззивно обжалване и липсва окончателен, влязъл в сила съдебен акт, то и постановеното определение е преждевременно и като такова същото следва да се отмени.

Въззиваемата страна А. А. Д. не изразява становище в писмен вид.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по реда на чл.79 вр.чл.240 и чл.86 ЗЗД.

Ищецът А.Д. твърди, че е сключил с К.С. писмен договор за заем на 11.11.2011 г.

Сочи, че е превел в полза на последната сумата от 30 000 лева по банков път на 23.07.2009 г. и е предал в брой сумата от 18 700 лева на 12.01.2011г. Твърди, че по този начин е изпълнил задължението си по чл.2 от договора. Заемополучателката е поела задължение, съгласно чл.

3 от договора, да върне горепосочената сума в срок до три години от сключването му, т.е. крайният срок за издължаване е бил 11.11.2014г. Твърди, че тази сума не е върната от ответницата, поради което на 12.04.2019 г. е изпратена нотариална покана от нотариус с район на действие РС-гр. Разлог, който нотариус при връчването е констатирал, че С. не се намира на адреса за кореспонденция, посочен в договора. Ето защо поканата за плащане е залепена на входната й врата на 13.05.2019г. и следва да се счита връчена след изтичане на четиринадесетдневен срок, а именно на 28.05.2019г. Тъй като не е последвало плащане дори след тази покана, претендира и обезщетение за забавана изпълнението на задължението от 28.05.2019г. до датата на предявяване на исковете 20.06.2019 г.

Претендира сумата от 48 700 лв. представляваща невърната главница по договор за 3 заем, ведно с обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД в размер на сумата от 324.64 лв. за периода от 28.05.2019г. до 20.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2019г. и направените по делото разноски.

Ответницата К. Ц. С., редовно призована по реда на чл.47 ГПК, чрез назначените й особени представители, в лицето на адв. Б. К. К. и адв. Г. С .Д., оспорват фактическите твърдения в ИМ, не заявяват конкретни фактически твърдения по спора, но считат, че е изтекла общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД за предоставените суми в заем, съответно за 30 000 и 18 700 лева. Твърдят, че нотариалната покана не е надлежно връчена на ответницата, поради обстоятелството, че не е открита на адреса, на който е изпратена, както и че не е налице връзка между сключения писмен договор за заем и платените преди него две суми съответно от 30 000 и 18 700 лева.

От фактическа страна се установява, че на 11.11.2011г. страните по делото са сключили договор за заем с нотариална заверка на подписа, по силата на който А. А. Д. е предоставил в полза на К. Ц. С. сумата от общо 48 700лв., за която сума изрично се посочва, че заемодателят вече е предоставил на заемополучателя, на два транша - чрез превод по банков път на 23.07.2009г. на сумата от 30 000лв., както и в брой на 12.01.2011г. съответно сумата от 18 700лв.

Изрично е уговорена кпауза (чл.2 от договора), че към датата на подписване на същия, заемната сума вече е била реално предадена на заемополучателя. Последната е поела задължение да я върне в срок до три години от датата на сключването на договора т.е. с краен падеж 11.11.2014. Договорът е с нотариална заверка на подписите на страните, направена в деня на подписването му.

Видно от преводно нареждане за кредитен превод от 23.07.2009г., съставено от "Юробанк и Еф Джи България" АД, че наредителят А.Д. е захранил сметка на ЕТ "Е. - К.С." на основание паричен заем със сумата от 30 000 лв.

С нотариална покана, адресирана до К. Ц. С., ищецът е поискал тя да изпълни задълженията си по чл. 3/1/ от договора за заем от 11.11.2011 г., като му върне предоставените й в заем суми от 30 000лв. на 23.07.2009г. и от 18 700лв. от 12.01.2011г.

Покана остава невръчена, видно от удостоверяването на нотариус Витанова с район на действие PC Разлог, като са направени три посещения на адреса за връчване в рамките на 1 месец, но не е открит адресата, нито друго лице което да получи поканата. Затова на 28.05.2019г. е поставено уведомление по реда на чл.47 ГПК.

В чл.5 ал.3 от процесния договор е изрично предвидено, че ако заемополучателката промени своя адрес и не уведоми за това заемателят, поканата следва да се счита надлежно връчена на посочения в договора адрес.

Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от 4 правна страна:

ОС е приел, че ищецът е доказал пълно и главно както основанието, така и реалното предаване на процесната сума от него към ответницата, чрез банков превод от 30 000 лв. от 23.07.2009г., както и извънсъдебно признание на неизгоден за заемателката факт, обективирано в чл.2 от договора, съгласно която клауза сумата от 18 700 лв. е получена в брой на 12.01.2011г. /в тази част има характер на разписка/.

Направен е извод, че от този документ е налице яснота относно съществените условия на договора за заем-страни, предмет и срок за изпълнение на поетото задължение, а доколкото няма доказателства в тази насока т.е. за връщане на парите в пълен размер, е прието за доказано, че въпросната сума не е платена т.е. искът е основателен.

Настоящата съдебна инстанция споделя горните правни изводи по следните съображения:

На първо място съгласно задължителната съдебна практика съдържанието на договора за заем следва да се тълкува според волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната сума, т.е. ако заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и даденото е без основание. Реалният елемент - получаването се удостоверява от заемателя с поемането на задължението "да върне", а не "да даде" нещо.